Всички сме деца на Вселената :: Лодка на брега- разказ

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata

Годишна класация

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.02.2010 09:50 - Лодка на брега- разказ

Автор: victoriavselena Категория: Бизнес

Прочетен: 3170 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 04.02.2010 10:09

"Най-сигурното място за корабите е пристанището, но не за това са построени те" - Пауло Кеуло

Видях я на брега, бе полегнала на една страна. Веднага я познах, тя беше,... същата и различна...Приближих се до нея и я заговорих. Тъжна беше. Отчаяна. Не разбираше как бе стигнала до тук. Как животът или по-точно морето я бе изхвърлило от себе си. Кое ли течение я бе затлачило така и сега стоеше така заседнала на брега. Все се питаше, какво точно не бе наред с нея. В какво бе сбъркала? Не можеше да се мръдне. По цялото й тяло личаха следите от многобройните удари от срещите й със скалите. Тя бе опитна лодка знаеше как да ги избягва. Беше внимателна, но все се случваше и да пропусне някоя подводна скала. Лодката обичаше да пътува из морските ширини, но винаги се вълнуваше, когато виждаше бряг. Тогава се засилваше и ставаше малко невнимателна. Заради което, често се чуваше бум!..и следваше някой неочакван удар с подводна скала. Подли скали бяха те. Прикриваха се на дълбокото, но не и на достатъчно дълбоко за да бъдат безопасни. Спотайваха се затихнали, но щом се приближеше някоя лодка или дори малко корабче, като че ли изкачаха от скривалищата си и ...бум правеха своите набези - следваше сбъсък, от който наранени излизаха само водните съдове. А скалите? Скалите се прибираха в своите притихнали пози, но вътрешно тихичко злорадваха. Богат опит бе събрала. Доста удари личаха по тялото й. С много скали се бе сблъсквала през живота си. А в същност не бе и толкова стара. Още много живот имаше в нея, но... Тя се чувстваше стара, грозна и ненужна. Бе решила, че това бе краят й. Тъжният отчайваш края на един прекрасен живот, отдаден на морето, на другите, на пътешествията,на хората ,приключенията, веселбите, смеха и радостта. Не съжаляваше за нищо. Знаеше, че си бе поживяла добре. Но...в онези прекрасни и радостни дни не бе и помисляла и за старостта. Какво ще прави, когато... не можеше дори и да го изрече...Из между дъските й – стари, изсъхнали, набръчкани се разнесе силно болезнен стон. Приседнах до нея и я заговорих. Тя се поуспокои. Започна да се пооглежда. С изключение на няколко пробива и силното изсъхване, нямаше толкова големи и непоправими травми. Донесох й вода от морето и я полях. След това още и още....поосвежи се...поусмихна се....Замириса й на море и.. на път... Започнахме работа. Аз поливах, тя се размърдваше... С всеки ден ставаше все по-изправена и красива. Аз поливах...тя попиваше. Много сушина се бе събрала. Толкова й липсваше вниманието и енергията на морето, хората...любовта им...че съвсем бе засъхнала...Ето че се разприказва. Дълго бе мълчала там опъната на изсушаващото я слънце. Спомни си за всичките си способности и знания... Едни ден наблизо преминаха и група деца...зарадваха й се...накатериха се отгоре и заскачаха върху нея. Това съвсем я промени. Усети се необходима, силна и здрава. Когато на другия ден отидох да я посетя за поредното поливане, тя ме посрещна с думите "Знам, че се бях предала...но вече съм готова...започваме работа!" И така стана.... тя се върна в морето... В момента, в който се срещнаха и докоснаха отново то я обгърна с цялата си любов, а тя затрептя и засия. Беше забравила колко е хубаво да се носиш по вълните му, а то да те гали, докосва, залива и смее заедно с теб. То, Морето всъщност винаги е било там...стояло е в очакване, но тя Лодката бе забравила това. Бе забравила за какво е създадена и колко е хубаво да живееш за това...да изпълняваш своята мисия. Полегнала на брега, тя бе започнала да свиква с неговата твърда сигурност и се бе заблуждавала, че това й харесва. Но не. Това не бе за нея...тя бе родена за пътешествия, приключения, движения. Тя обичаше събития(вълните на морето), които неочаквано се изливаха върху нея и спираха дъха й. Това се казва живот.... истински пълен, пълноценен живот....Да изпълняваш това, за което си родена....да пътуваш през живота си с гордо вдигната глава (мачта), да размахаш знамето на своята вяра и да разцепваш вълните....

А подводните скали? - ще запитате вие. До всеки бряг има и такива...но за наша и нейна радост има и такива истински и дълбоки пристанища, които винаги са готови да ни приемат, да ни прегърнат, да ни приютят, да ни постоплят, да ни разхладят, да ни изслушат, да ни дозакърпят и ...да ни освободят, винаги когато отново ни се поиска да тръгнем на път.