2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Днес я очакваше поредното интервю. На много вече се бе явявала и на повечето не бяха я приемали. Имаше и такива, на които я приемаха с лекота и радост, но те не я радваха нея. За да ги приеме и тя, трябваше да направи поредица от големи, дори за нея, компромиси. Позната картинка. Там където я искаха, тя не ги искаше, а там където ги искаше, те не я искаха. Така беше винаги и навсякъде. И с мъжете беше същото – тези които харесваше не я приемаха, а другите, които я харесваха бяха доста неприемливи за нея.
Взаимност? Да, липсваше й взаимност. Но липсваше й и още нещо – да се почувства приета, желана и одобрена. От малка мечтаеше за това. Но до днес не си бе давала сметка колко й бе важно да се почувства така – приета и одобрена. Най- вече от родителите си. От майка си и баща си... Не помнеше да се е почуствала така в тяхно присъствие. А така си мечтаеше да бъде "принцесата на татко и мама"...
Баща й прие раждането й със силно разочарование – "Пак ли момиче!?". Беше третото поредно момиче в семейството. "Момиче, та това вече съм го виждал. Нищо ново по слънцето!" – въздъхна той, без да си дава сметка, че неговото разочарование се разстила във въздуха и малкото бебе го попиваше с всяко свое вдишване. Така и израстна - в атмосфера на разочарование. Майка й беше разочарована от баща й, а той бе разочарован от целия свят. Сестрите й бяха разочаровани от родителите си, защото бяха очаквали да живеят по-добре и по-нашироко. А те се свиваха всички в една стая и парите не винаги стигаха до края на месеца. Тясно бе и задушно около тя, но проблема бе не в размерите на къщата, а в атмосферата в нея, в въздуха, в думите, в мислите, във виковете, в...разочарованието...в отчаянието...
Тя по навик пое цялата отговорност върху себе си и реши, че тя е виновна за цялата тази житейска ситуация, защото бе нежелан плод, появила се в следствие на грешка и на всичкото отгоре –пак момиче!
Така си растеше с убеждението, че е тя е едно голямо разочарование и нищо друго.
Днес я чакаше интервю. Голяма работа. Не я плашеше. Та тя по цял ден си беше като на интерю под строгия и критичен поглед на майка си. Тя самата, вече възрастната жена, бе възпитана под надслова,че ролята на майката е да критикува децата си, да им прави забележки, да ги контролира и едва ли не да ги надзирава. А добрите думи? А милувките, нежностите и целувките? Това се прави само когато спят, когато не са там за да не могат да чуят. Похвалите могат да получават и от другите, чуждите хора. А майката трябва да е строга. Защото ако си мека и внимателна с децата си те ще се разглезят, ще ти се "качат на главата" и ще пропаднат. "Децата трябва да се държат със строга ръка"- казваше често тя .Което си значеше никакви "лигавщини", никакви прегръдки целувки, излишни подаръци и т.н. Строго и критично. Т.е. преведено на езика на момичето – необичана, неприета, нежелана, отблъсната, неодобрена.
Точно така се чувстваше и на път към поредното интерю за работа. Не таеше никакви надежди. Просто щеше да е поредния сблъсък с действителността – отново щеше да се върне в къщи така и както бе тръгнала за там – отблъсната, неодобрена, нежелана, неприета....Или както хората казват, че с каквото влезеш, с такова и ще излезеш. "Каквото си надробил това и ще сърбаш".
Поиска й се да направи пормяна. Помоли се на ум "Моля ти се Господи, нека този път бъде различно". Искаше й се и тя един път да се почувства желана, одобрена, приета. Какво ли ще е пъи това? Интересно е да си в такова състояние? Как ли се чувстват такива жени? Погледна се в стъклото на витрината и вдигна глава. Представи си, че е тръгнала на прием, че всички я чакат пред врата на залата за да я приемат с овации. Видя се толкова желана, харесвана и одобрявана, че вече чуваше одобрителните възгласи на тълпата около себе си. Изпълни се със самочувствието на кралица. Всичко в нея се промени.
Вгледа се внимателно в образа от витрината и от там я погледна новородената приета, одобрена, желана, обичана кралица. Всъщност ако майка й и баща й мислят, че тя е само едно голямо разочарование, дали наистина това е истина или това е само, което те мислят? И в същност знаеше ли тя, какво те наистина мислят за нея? Не, тя само се досещаше и предполагаше? Трябваше да ги попита...но не сега...по късно...сега нямаше време....сега тя бе канена на прием...днес тя ще бъде кралица на собствения си прием... Усмихна се широко и закрачи смело и решително...защото и в същност вече нямаше какво да губи...отказът вече си го имаше. Той беше добър стар познат, но приемането, одобрение, харесването.... и това заслужаваше да се преживее...това беше нещо ново и вълнуващо...
И точно така влезе в стаята, в която се провеждаше интервюто...и така излезе – развълнувана, усмухната и с блеснал поглед. Да, приеха я. Посрещнаха я като кралица, като че ли само нея чакаха. Видя желанието в очите им. Заговори...видя одобрението и възхищението им... Трансформацията бе постигната.. напълно! Тя бе одобрена, желана, приета, харесвана...бе извадила кралицата в себе си на бял свят... и успя...
Из речта на Опра Унфри пред абитурентките от женския колеж Спелман -1993г.
Бъдете кралици. Дръзнете да бъдете различни. Бъдете първооткривателки. Бъдете начело. Бъдете жени, които в лицето на неприятностите продължават да прегръщат живота и да вървят безстрашно към предизвикатеството. Приемете го! Бъдете търсачки на истината и владейте своете кралство, каквото и да е то – вашият дом, работа, семейство – с изпълнено с обич сърце.
Бъдете кралици! Бъдете нежни! Не преставайте да раждате все нови и нови идеи и да се радвате на женското си начало. ...Най-горещата ми молитва е за това да престанем да си губим времето в ежедневна суетня и посредственост. Ние сме дъщери на бога – тук сме за да научим света как да обича...
Няма значение какво сте преживели, от къде сте, кои са родителите ви, нито пък социалното или икономическо ви положение. Тези неща са без значение. Значение има само как избирате да обичате, как избирате да изразявате любовта си, чрез своята работа, чрез семейството си, чрез това, което сте избрали да дадете на света...
Бъдете кралици! Бъдете господарки на силата и величеето си!
Опра Уинфри
Интервю на Стоичков за погромът на Барса...
Владимир Путин ще даде интервю на Лари К...
А Вие, Victoriavselena, притежавате дарбата /умението /поставям и двете по равно, при това по много:)/ да ни убедите, че "всеки може.....каквото може":)))
Благодаря, VictoriaVselena.
Благодаря за хубавите думи. А що се отнася до Опра, има какво да се учим от нея.
24.05.2011 04:07
24.05.2011 04:26
24.05.2011 08:10
24.05.2011 09:16
24.05.2011 14:49
24.05.2011 15:17
24.05.2011 15:24
25.05.2011 17:49
25.05.2011 18:00
25.05.2011 18:21
25.05.2011 21:03
26.05.2011 14:02
28.05.2011 12:14
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно