Бенита Примо: Човекът е създаден творец  -  Интервю Kafene.bg | 15.02.10 Принтирай Изпрати на приятел Сподели  

 

Бенита Примо е танцьор, хореограф е на съставът "Керен Шемеш". Сред любимите й изпълнения са танците с огън, така познати като нестинарски. Специално за читателите на Kafene.bg Бенита разказа повече за живота като танц...

Как се случи танцът в живота ти?
От малка танцувам. Имах дюстабан и един доктор препоръча да ме пратят на балет. Бях 6-годишна, когато комунизмът свърши и Еврейската общност в България си пое отново дъх и започна да влага усилия във възстановяването на културните си традиции. Така се създаде съставът за Еврейски танци „Керен Шемеш” („Слънчев льч”). Когато започнаха да подбират танцьори за първата му изява, баба ми ме заведе на „прослушването”, но преподавателката обяви, че не ставам, защото съм неритмична. Да кажеш подобно нещо на баба ми е сериозна грешка! Още на следващата репетиция танцувах, макар на последния ред...
На 15, поех щафетата и станах хореограф на състава. Участвали сме главно в междукултурни и междуетнически фестивали, включително в народния театър и НДК...

Винаги съм търсила и още нещо... занимавала съм се със съвременен танц и съм участвала в такива спектакли, за кратко с народни танци, салса, капоейра, огнен танц, акробатика и вьздушна акробатика... малко от тук, малко от там... всяко нещо те обогатява. Както казва моят треньор – „Изгубено знание няма...”

Занимаваш се с различни видове танцово изкуство, кьм кое имаш най-голям афинитет?
Най-голямата ми страст е въздушната акробатика. Сега работя един номер на воали във въздуха. По принцип това е цирков жанр, но тьй като цирка също се развива, в момента се опитвам да смеся театър, цирк и танц и мисля, че засега се получава доста успешно.
Първият такъв опит направихме с един невероятен екип от артисти и музиканти в Младежки дом „Средец”, бивщата „Лиляна Димитрова”. Спектакълът „Детстване” беше посветен на децата и войната и парите от него изпратихме на фондация в северна Индия.
Сега, заедно с музиканта Захари Димитров създадохме „Бел дъх” – едно уникално изпълнение с каба-гайда и въздушна акробатика.
 
Опасно занимание ли е танцът с огън?
Би могъл да е опасен, ако си самонадеян и не си взел необходимите предпазни мерки. Трябва да си внимателен и да знаеш какво правиш. Сьветвам всички желаещи да се занимават с това първо да се научат добре да работят с инвентара, преди да запалят кевлара (плата, който всъшност гори)... На мен ми се е случвало да ми се увие веригата на огнения пой около косата. Не успях да се запаля, но публиката настръхна...
 


Ръководиш и занимания по танци, какво ти носи това?
От миналата година не преподавам танци. Спрях, за да мога да отделя повече време на въздуха и огъня. Но ми липсва. Преподаването определено е полезно колкото за учениците, толкова и за учителя и е много вероятно да се върна към него скоро.
Много ми се иска да започна школа по въздушна акробатика. Сега съм в процес на търсене на подходящо пространство и на финансиране. Самата аз тренирам на старата циркова база в Илиянци, но там няма условия за ученици - няма отопление, да не говорим за матраци и подобни.
За да обучаваш другите и да можеш добре да обясниш нещо, трябва да знаеш поне четири пъти повече. Трябва и да можеш да намериш верния подход към всеки ученик, да му дадеш достатъчно информация, за да го митивираш, но и да имаш след това търпението да го оставиш сам да развива уменията си.
Прекрасно е да видиш как хората успяват да направят неща, за които са смятали, че са абсолютно невъзможни!

Важни ли са наградите за един творец, или имаш и друг, свой критерий за успеха.
Успеха го измервам по дъховете, които публиката си поема заедно с мен, докато играя.
Може да прозвучи нескромно, но мисля, че по време на мое изпълнение, нещо припуква в гърдите на хората, по лицата им се изписва изумление и удивление. Тръгват си наелектризирани, вдъхновени и заредени. Видяли са нещо красиво, живо, опасно и често идват да ме прегърнат и да ми благодарят. След това говорят помежду си за изкуство, изпитват желание сами да творят.
Най-голямата награда е да успея да провокирам хората, да им припомня колко е важно да виждат качествени, красиви неща около себе си. Да се събуди в тях нужда да търсят и създават тази красота, за да  стане и у нас по-приятно място за живеене. Награда е живата искра в очите им, интересът им към това, с което се занимавам и желанието да се включат и да открият за себе си света на танца и цирка.

Пожелание кьм читателите на Кафене бг?
Пожелавам им първо да помнят, че могат да направят около 10 000 пъти повече от това, което си мислят. Че човек е създаден творец. Че наше естествено състояние е щастието. Че хората сме социални същества и за да сме сами щастливи, трябва и тези около нас да са щастливи.
И после: здраве, вдъхновение, жизненост, добро настроение и да гледат някое представление!

Щастието е плод на съюза от трите лъча- Истина, Мъдрост и Любов....

умно, вярно точно.

"Наше естествено състояние е щастието."

Хубаво звучи.
Поздрави!

аз бих казала едно- евала първо на Бабата.

"Да се събуди в тях нужда да търсят и създават тази красота, за да стане и у нас по-приятно място за живеене.

Пожелавам им първо да помнят, че могат да направят около 10 000 пъти повече от това, което си мислят. Че човек е създаден творец. Че наше естествено състояние е щастието. Че хората сме социални същества и за да сме сами щастливи, трябва и тези около нас да са щастливи."

!

огън момиче и хубаво и умно и смело и талантливо.