Училище по щастие

Виктория Леви-Реувен

Треньор по щастие

victoriacoach@gmail.com

 

 

 

"Щастието е преди всичко състояние на духа. То е различен начин да погледнем на света. То идва при нас само ако страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, който управлява света." / Дугпа Ринпоче/

 

 Ето какво е казал М. Норбеков за себеоценката:

"Болестта и характера са взаимни огледални отражения. Характерът и съдбата са едно и също. Промяната на характера води до промяна на съдбата. Главният враг по този път сте самите вие. Занижената самооценка е най-страшната разрушителна сила, това е смърт. Ненавистта е отрова. Ако мразите себе си, не можете да понасяте и другите.
Не сте ли съглани?"

Колко от вас са били унижавани през живота си?

Колко от вас са били уважавани през живота си?

Колко от нас смятат, че да бъдат унижавани или уважавани зависи от нас самите?

Да, знам, те, другите....винаги вината е на другите, а не в нас. Добре, но аз не говоря за вина, а за отговорност. Кой от вас е готов да поеме отговорност за живота си и да го подреди по свой вкус и цвят?

Когато сме били малки и са ни унижавали по най-различни начини и форми,(не знам защо, но смятам, че малко от нас са били уважавани като деца) не сме имали необходимите инструменти да се защитим и да променим отношението на другите към нас. И тъй като смятам, че в момента тези, които ме четат са над петгодишна възраст, искам да ви поканя да погледнете а света от височината на вашата настояща възраст. Честито! Вие вече сте в състояние да се справите със същите стари ситуации по нов начин. Това, което искам да ви дам е способността да се справяте с унижаващите ви фактори и да ги премахнете от живота ви. Да ги изчистите напълно. Как? Сега ще ви разкажа.

В нас има една ценност, голяма ценност, най-голямата ни ценност – това е нашето его, достойнство, чест, самочувствие, т.е. нашата най-истинска същност.Нашето ядро. Нашето съкровище, което за съжаление ние държим скрито много-о-о-о, много-о-о-о на вътре в себе си и го покриваме с все повече и повече пластове. Често ни се е случвало, когато проявим някакво желание, изразим свои искания, бъдем открити и откровенни да получим някой удар, подигравка, шамар или други унижаващи ни действия и думи. Тогава нашата естествена защитна реакция е да се свием, да се затворим, да се покрием в черупката си. И така още веднъж и още веднъж...докато съвсем престанем и да опитваме дори да се отваряме и откриваме пред света. Оставаме си "чукнати", затворени, изолирани. Което естествено се отразява и на нашето самочувствие  и себеоценка. И тогава...по станал ни вече навик и когато няма наоколо някой друг,който да ни унижи ние започваме да го правим сами. Не вярвайте ли?

Чуйте се тогава как говорите. Какъв цинизъм и самоирония влагате в думите си, когато става въпрос за вас. Чувате ли го? За това става въпрос. За това как говорите за себе си, как се преставяте на света.

Един от първите въпроси, които задавам на клиентите си е как се какзваш и искаш да те наричам. Познайте какво – те най-често ми отговарят "Както ти е удобно, както ти решиш". Та това е твоето име, това е една голяма част от твоето лично пространство, това е твоя етикет. Твоето име! И когато ти не си го знаеш,  хората започват да те наричат с всякакви имена, а ти търпиш, усмихваш се гузно и виновно и се обаждаш, отговаряш му.

Започнете от там. От вашето име. Решете как се казвате и се представйте с вашето любимо име. След което изисквайте хората да ви наричат с името, което вие сте избрали. Това е ваше право.

(следва)

Всичко написано е абсолютно вярно! Поздрави!

съм съгласна! Поздрави!

Някои хора ме наричат Иве, Ивче, други касс, трети Пиф (прякор от детството ми), един фен - тук в блога ме нарича "фейо" заради приказката на Веско, наричат ме с много имена и по тях разбирам кой е когато ми звънят по телефона, а аз никога не съм претендирала да ме наричат по точно определен начин, тъй като хората не възприемат по един и същи начин... Може би е грешка - не знам...

а как искаш аз да те наричам? Как да се обръщам към теб?
винаги съм те харесвала и ще продължавам да те харесвам, независимо как се казваш, но аз имам една Теория за територията, за нашата лична територия, и според мен името е чест от нея.
Но когато казах че ни наричат с разни имена имах предвид много по-широко понятие. Чух че в едно училище учителя се обръщал към учениците с "Прасе", "Свине" и т.н., както обяснил "на шега".
За това говорим, за уважението, за достойнството.

Хубаво нещо е самоуважението ,но когато се срещаме с хора от които сме зависими е много трудно да продължаваме да се самоуважаваме когато те ни унижават и ни наричат с обидни епитети ,така че моето мнение е че не винаги можем да бъдем себе си и дори да кажем името си с вдигната глава не променя нещата

Изненада ме това, че хората може да нямат предпочитания към това как да бъдат наричани, Виктория... досега не ми се е случвало да срещна някой, който да ми отговори по такъв начин. Права си, че името е важен елемент от нас самите, словото, което ни определя...

знам за какво говориш, но това в което аз вярвам е, че нашата действителност, това, което се случва в нашето пространство е отражение на нашето съзнание. Така че, ако ти го допускаш за възможно, т.е. му отваряш вратичка, то ще влезе. Ако го намираш за недопустимо да те наричат с обидни имена, тогава то няма да влезе в твоето ежедневие. Ако искаш да разговаряш по-подробно, изпрати ми имей - горе е посочен адреса.

До ном. 6 Може би моите разбирания са по различни от твоите, за мен по важно и не как ще се обърнат към мен с името ми или с някоя галена или обидана форма на името ми.За мен е по важно кои са хората колко аз държа на тях.И както казва Виктория да не отваряме вратата на лошите слова да стигат до нашите сърца и души.

хубаво казано - не отваряме вратата на лошите слова да стигат до нашите сърца и души. Аз ли съм го казала? Звучи ми красиво :))
Да да не даваме път на "лошите" думи, нито на вън от нас, нито на вътре.

Виктория радвам се ,че може би се доближаваме по душевност до теб,но има едно нещо по което според мен се различаваме и то е ,че ти вярваш прекалено много в доброто у хората ,а аз ,че все още сме много далеч в духовното си развитие и имаме още много път да извървим за да повярваме и почустваме онази божествена любов,доброта и мъдрост,но да се надяваме ,че някога нашите поколения ще я усетят.

на къде да бягаме? Като няма накъде - търпим

Невероятен постинг!Много ме зарадва.Като че ли си направила копи-пейст на мислите ми докато съм спал.
Няма и една запетая с която да не съм съгласен стеб.
От нас зависи как ще живеем,дали ще ни уважават или унижават.От нас зависи дали ще успеем или ще се провалим, дали ще сме щастливи или нещастни.Нашият характер е нашата съдба - това е една фундаментална реалност.

изчитайки интересния текст, си задавм въпросите :
Как аз изразявам уважението си към другите?
Допускала ли съм, и към кого, да проявя неуважение/да унижа/?
Изобщо дали моделите на това поведение се възпитават от дома, от тесния кръг-семейство, училище , или от всички и всичко около нас....
Изобщо...въпроси.
Благодаря за споделеното, Виктория Леви-Реувен.
:)