Училище по щастие
Виктория Леви-Реувен

Треньор по щастие

victoriacoach@gmail.com

"Щастието е преди всичко състояние на духа. То е различен начин да погледнем на света. То идва при нас само ако страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, който управлява света." / Дугпа Ринпоче/

Днес ще ви разкажа една обикновена история за една обикновена жена и  за една обикновена любов.

Тази жена е моя клиентка и това, което аз споделям с вас е с нейно съгласие.

Тази жена,  с условното име Мария се тренира при мен вече доста време и напредна много в живота си, но все нещо я спираше да стигне докрай, да постигне точно това, които искаше, както го искаше и когато го искаше. Но не се отчайваше, вярваше в себе си, в тренинга  и мен.  Докато един ден започнахме разговор за любовта и тя промърмори:

-  Любовта е за другите,не за мен. Мен никой не ме обича. Никой не обича такива като мен.

-  Как така – попитах аз – от къде знаеш че никой не те обича?

- Знам – отвърна тя – аз съм от типа хора, които никой не обича.

Беше много категорична. Продължихме разговора и аз отново я попитах:

- А ако някой те обича, ти как ще разбереш това? По какво рабираш дали хората те обичат или не?

- Незнам – отговори Мария – мен никой никога не ме е обичал и за незнам как изглежда това.

- А родителите ти – майка ти, баща ти?Дори и когато си била малка ли никой не те е обичал?

- Не, те ме даваха на детски дом- изскочи бързо от устата й.

Какво се оказа, че когато е била малко момиченце, нейната майка тръгнала на работа и я поставили в детски дом. В нейното детско съзнание се породило твърдението "Ако ме обичаха, нямаше да ме оставят там. Щом знаят, че аз плача и не ми е хубаво там, а продължават да ме пращат, значи ме не обичат. А щом майка и татко не ме обичат, значи никой не ме обича. Щом никой не ме обича, значи аз не съм достойна за любов." И това някога малко момиченце си заживяло с това твръдение и защото съзнанието ни е много "усложливо" започнала да събира доказателства, че това е вярно. Всеки "неуспех" в любовта само доказвал, "истината" – "мен никой не ме обича, аз не заслужавам любов, такива като мен никой не ги обича".

А успехите, а случаите, когато някой я обиквал? Тогава тя просто отказвала да повярва, че това е истина, защото то не отговаряло на нейното твръдение. По-късно осъзна и нещо още по-важно, че й е било толкова важно да доказва, че никой не я обича, че започнала да дразни, да обижда, да бъде груба  и арогатна с другите. Това й давало поне ясна причина за това, че не я обичат. Дори напълняла доста. Та нали знаела, че "че никой не обича дебелите". Събирала доказателства, а и начина й на живот започнал да доказва това нейно мото – мен никой не ме обича, такива като мен никой не ги обича. Затворила с в къщи, не се показвала много на улицата, продължавала да пълнее, загубила и малкото си приятели, загубила  и работата си. Отчаяла се и се занемарила съвсем. И беше точно такава, когато започна да се тренира при мен. Беше истинско чудо, че се съгласи да разговаряме.

В процеса на тренинга, тя разбра, че не само й е много важно да я обичат, но й е важно и как я обичат и ако някой не проявява любовта си точно както тя иска, тя го отхвърля с думите "това не е любов". Важно й е да бъде обичана от майка й, но точно както на нея й  е нужно, да й казват точните думи, в точното време, точните действия и т.н. и ако някой сбърка сценария, той просто се проваляше на изпитите й и не можеше да продължи нататък.

Но освен това, отношенията й с родителите й бяха доста влошени, защото тя твърдеше, че на тях не им пука за нея, че изобщо не се интересуват какво става с нея, но от друга страна тя не отговоряше на телефоните на майка си и криеше от нея истинското си положение. Фактите, които открихме заедно бяха различни от нейните твърдения и представи. Тя просто се бе отказала да забелязва всичко, което противоречеше на нейното твърдение – Никой не ме обича!Аз не заслужавам любов!

Обичаше родителите, но ги измъчваше с мълчанието си, с бягството от тях и с грубостта. За нея просто любовта бе равна на тормоз и подсъзнателно се стремеше към него. Дори за кратко бе превлякла в пространството си мъж, който "я тормозеше, но поне я обичаше".

- Как може да те тормози, щом те обича? - попитах аз – ние не тормозим хората, които обичаме.

Да, любовта бе важна за нея и тя бе готова да търпи много унижения само и само да бъде обичана, но всъщност беше само тормозена. И това й даваше право отново да твърди – "виждаш ли, мен никой не ме обича".Оказа се, че най-важната й любов, за която тя толкова страдаше (любовта = страдание) бе любовта на майка й. Вътре в нея все още се намираше малкото момиченце, което бе изоставено и забравено в детския дом.

- Майка ми не може да ме обича. Тя никога не ме е обичала.

- А ако тя започне да те обича, ти по какво ще разбереш? Как разбираш, че някой те обича?

- По това, как ме гледа, слуша, вижда, изслушва, по търпението му, по това че иска да е с мен, да контактуваме, търси ме, интересува се.

- А майка ти? Тя прави ли тези неща?

- Май да – засмя се Мария – сега какво излиза, че тя винаги ме е обичала, а аз не съм забелязала това?

Мария поговори с майка си, разказа й за своите детски спомени, изясниха заедно някои моменти и тя разбра, че не всичко е било точно както тя го е запомнила. Тя прости на майка си, на себе си и разбра, че … е достойна за любов, че понякога хората проявяват любовта си на "език", на който ни е по-трудно да разберем, но това не значи че не ни обичат.

Мария вече е добре. Започна да напредва. Смее се повече, шегува се със себе си и с другите, очите й светят и за това хората я харесват още повече.

Разказах ви това, защото аз съм срещала вече няколко такива "марии", които по някаква си не толкова реална причина са решили, че не струват нищо, че никой не ги обича и са започнали да влагат много усилия да доказват правотата на твърдението си.

И ако вие откриете някакво подобно твърдение, което ви прави тъжни и нещастни, просто го сменете. То не е истина, то е просто нещо, в което вие сте повярвали и така сте го превърнали във ваша истина.Обърнете твърдението, напишето го и после напишете неговата най-крайна противоложност. Например:

"Мен никой не ме обича" обърнете в "Мен всички ме обичат. Много  е лесно някой да се влюби в мен. Такива като мен е много лесно да се обичат. Аз съм от типа хора, в които всички се влюбват".

И точно както съзнанието ви е било усложливо да ви събира доказателства за предишното ви твърдение, то ще започне да ви услужва с такива  и сега.