Училище по щастие

Виктория Леви-Реувен

Треньор по щастие

victoriacoach@gmail.com

Да-а-а, стигнахме и да тук. Да се отричаме от себе си, да си затваряме очите, да се правим на това, което не сме, да ни е срам от себе си и това, което сме и какво ли още НЕ. И защо? Защото някой, някога, някъде е решил да ни каже нещо, да направи нещо и ние като "добри и послушни" деца сме го приели за нещо, които ни се полага, като светата истина, като нещо наше, метнали сме го на гръб и...го мъкнем в тежки чували през годините на живота си.

Така май се е оформило и моето отношението към Тялото ми:

Родила съм се, дали са ми го,получила съм го, душата ми навлязла в него, приела го за свой дом и то съответно я приело, слели се ... и после?...После съм се учила да го ползвам, да ходя, говоря, движа, скачам, (да се смея сама съм си знаела), да пея, да играя, да си го галя, да му се любувам, да си правя с него кавото си искам. Та нали си е мое? Не-е-е! – отвърнали ми големите, умните, винаги правите и винаги и знаещите всичко – Грешка? Не може! НЕ Е ПРИЛИЧНО! Не може да си правиш всичко с твоето тяло, СРАМОТА Е! Трябва да се контролираш, да се въздържаш, да се пазиш, да го криеш, да се спираш. ИМА ПРАВИЛА НА ПРИЛИЧИЕ! Има неща, които можеш да правиш само когато си сама, има неща, които изобщо не можеш да правиш с тялото си, има неща, които можеш да правиш само на определените за това места (жалко че много мъже са забравили да ги научат на това и превърнаха света в една голяма тоалетна J) има и неща, които можеш да правиш само с определени хора и т.н.

Но това ми доставя удоволствие – отвърнала съм наивно аз.

Удоволствие?! – гръмнали в едни глас всички велики моралисти – какво е това? Та ти си благоприлична и благовъзпитана жена.

И аз кротко и всеотдайно съм се отказала от доставящите ми удоволствия дейности, защото...не е прилично, защото никой не прави така, защото никой няма да ме обича, защото децата няма да си играят повече с мен, защото мама  и татко ще ми се разсърдят и т.н.

Накратко се оказах обвързана с едно никому ненужно тяло, което трябваше да мъкна винаги и навсякъде с мен,на което трябва да слугувам, да му служа, към което имах доста задължения, но не и права, за което трябваше да се грижа, да не му е студено, да не е гладно, да е чисто, но без да мога да го ползвам и да му се радвам, както и когато си искам и което ме срамеше навсякъде. То не винаги си мълчеше и често се налагаше и си искаше своето. Но аз се правех че не го чувам. Бях сърдита, гневна, срамуваща се и отказваща се до себеотричане, себеунижение, омраза. За мен то бе нежелано и не харесвано и аз сътветно с удоволствие го наказвах, поставяйки го в ъгъла на живота ми.

Не беше прилично да казвам, ако съм гладна, жадна, не дай си боже, ако ми се ходи до тоалетната. Ужас! Срам. Една голяма част от него не трябваше да се вижда изобщо, а аз и така не разбрах защо точно и кога, за това се криех колкото може повече. С толкова много закони, правила, заповеди и т.н. ми беше страшно трудно и сложно да се справям и за това.... реших напълно и окончателно да се откажа от него...И кажете ми вие за какво ми е? Толкова бе досадно с всичке си тези искания, част от които ме поставяха в доста неудобна и засрамваща ме позиция. Реших да се правя, че го няма. Затварям си очите и него...хоп...няма го, не съществува. Запушвам си ушите и ...хоп няма го ... не го чувам. И така ...до днес.

Днес една проста истина ме удари като тухла по главата и ме "събуди" – тялото е създадено за да ми служи, за да ми е по-хубаво, удобно, красиво, конфортно, за да мога чрез него да се радвам на живота, да го възприемам по-лесно и по –пълноценно.Трябва само да му разреша да го направи, да го освободя от оковите на срама.

Та то, тялото си ми е чудесно. Има си всичко необходимо за  да ме радва, да си живеем двамата, т.е. тримата в радост и уют. Кои трима ли? Аз = моята душа, моето тяло и моето съзнание. Това е моята същност. Защото между нас казано, без тяло накъде. А ако все пак сме го получили, ако ще сме принудени да живеем още доста години заедно,  не е ли по-добре да се сдобрим с него, да го приеме такова каквото е, без срам и преструвки. Да го погледнем смело в огледалото, да го преоткрием и да му се обясним в любов.

Ето те и теб, мило моя тяло. Благодаря ти за всичко, извинявай, че толкова време се отричах от теб и те криех от света.

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.essencebulgaria.org/images/kartichka_flexibilitat-lice%2520kartinka.jpg&imgrefurl=http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp&usg=__6k2y33i1LRZSTKLpElh-hOdgW3o=&h=371&w=284&sz=30&hl=bg&start=104&sig2=4mGY5AJ6fuOelFtR4vHgUw&itbs=1&tbnid=U4KJQYQZnX3CpM:&tbnh=122&tbnw=93&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2582%25D1%258F%25D0%25BB%25D0%25BE%26start%3D84%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26gbv%3D2%26ndsp%3D21%26tbs%3Disch:1&ei=yr-cS9DoO8iK_AaynKX7CQ