Училище по щастие

Виктория Леви-Реувен

Треньор по щастие

victoriacoach@gmail.com

"Щастието е преди всичко състояние на духа. То е различен начин да погледнем на света. То идва при нас само ако страстно сме го пожелали, съгласно закона за привличането и хармонията, който управлява света." / Дугпа Ринпоче/

БЕЗ-спокойствата ни....

Познавате ли ги? И аз също. Много са. Преди имах чувството, че докато съм жива ще се безпокоя. За това и се безспокоях – за да бъда жива. Изпълваха ме цялата и напълно. Често бях тяхна робиня. Обземаха ме и... ме пленяваха.

Без-спокойствие... Но един ден си рекох, а защо БЕЗ, а не СЪС? Без спокойствие или със спокойствие? Защо съм длъжна винаги да се безспокоя? Има ли живот без безспокойствие? Има ли хора, които не се безспокоят? Но когато се попитах "Как ще се чувствам, ако престана да се безспокоя?" - отговорът бе категоричен, еднозначен и бърз – щастлива! Какво се установи, че ако аз се отърва от навика си да се безспокоя, това щеше да ме направи по-щастлива?! Сами се досещате, че като собственик и основател на "Училище по щастие" веднага  започнах да разглеждам по-основно въпроса около без-спокойствата. Оказаха се две думи, а не една БЕЗ и СПОКОЙСТВИЕ. А там където има БЕЗ, може да има и СЪС. Останалото беше лесно.

Дъщеря ми, която е вече на 16 години (как бързо лети времето - вчера беше на 10!?) започна да се прибира по-късно. Аз естествено се безспокоях, сърдех се и я спирах. Тогава моята мъдра учителка ми каза: "Аз те разбирам, ти си майка, ти ме обичаш и твоята роля е да се безспокоиш и тревожиш, но аз съм млада (а не малка?!)  и искам да се забавлявам с приятелите си". Права беше наистина. Спомням си, че  същото това исках и аз на нейната възраст (а защо не и сега, всъщност? ), но в нейното изказване аз чух няколко важни "истини", които като че ли са се превърнали в закони, защото са валидни, от както свят светува:

1.     Майките обичат децата си

2.     Майките се грижат за децата си

3.     Майките се тревожат, безспокоят за децата си.

4.     Децата обичат да се забавляват

5.     Децата обичат да са с приятели

6.     Децата растат, по-бързо от колкото на родителите им се иска

7.     Децата смятат, че ролята на родителите им е да се безспокоят за тях.

Това, последното много ме смути. Защо дъщеря ми смята, че в моята роля като майка се включва безспокойствие? Нима не се бърка тук понятието ЛЮБОВ с понятието ТРЕВОГА? Може би  съм й предала посланието, че който обича се тревожи? А това значи ли, че който се тревожи – обича? На кратко, аз се попитах, дали тя не измерва моята любов с тревогите и безспокойствията, които изпитвам към нея? Тогава? Тогава за да си осигури любовта ми, тя ще прави всичко възможно да ми осигури материал да  я обичам повече, т.е. подсъзнателно тя ще ме кара да се тревожа, така ли? Това ли е причината, че тя  винаги закъснява да след уговорения час? Значи ли, че виждайки ме чакаща и обезспокоена и разтревожена, те вижда една обичаща майка? И изобщо как се е стигнало до там, че тревогата, притесненията и безспокойствата се отъждествяват с любов?

Започнах да се спомням разговорите с майка ми за нашето детство. Да-а-а, там тя разказваше колко ни е обичала, как се е грижила за нас, когато сме били болни, колко нощи не е спала, изпълнена с тревога, как се е безспокояла, и не само тогава, но и сега продължава да се притеснява за нашето бъдеще, дали ще се справим, дали ще се уредим, дали всичко ще е наред. Да, майка ми непрекъснато излъчва безспокойствие и тревожност. И когато аз й разказвам нещо за себе си или семейството си,  винаги чета в погледа й – "тревожа се, безспокоя се, притеснявам се" и тогава аз естествено си мисля, че "нещо с мен не е наред", "нещо съм объркала", "нещо пак не е както трябва", "майка ми отново не е доволна от мен", което след разговор с нея се оказва че съвсем не е така. Че тя просто много ни обича. А да обичаш и според нея значи да се безпокоиш, за си грижиш или да имаш грижи, да се тревожиш, да се притесняваш.

А дали наистина е така? Дали любовта е притеснение, грижа и безспокойство? И само това ли?

А радостта, а съпричастността, а подкрепата, а разчитането, а самостоятелността и свободата, а доверието, че ще се справят и сами и без нас, родителите?  Всички животински видове се грижат за децата си до определена възраст, подготвят ги максимално за живот и оцеляване  и след това ги оставят да се развиват и живеят напълно самостоятелно. А ние хората– животинския вид от човешки тип? Разчитаме ли на нашите деца, оставяме ли ги да бъдат самостоятелни или ги държим под крилото си и по този начин ги правим зависими, несамостоятелни и ...малки.

Не се безспокойте. Това не е полезно нито за вас, нито за околните и най-вече за вашите деца. За никой не е полезно да живее под един загрижен поглед, излъчващ тревога и безспокойство.

Не се безспокойте – лесно е да се каже – ще кажете вие – а как да се постигне? Лесно е и да се постигне – просто махнете думичката БЕЗ и вижте каква прекрасна дума остава СПОКОЙСТВИЕ. Колко е хубаво да бъдеш в пространството а човек, излъчващ спокойствие? Колко приятно е да се расте по погледа на един спокоен родител?  Колко е полезно да се диша въздуха зедно с  един спокоен човек?

Тренирайте своето спокойствие. Това със сигурност ще ви направи по-щастливи. И не само вас, но и децата ви, родителите ви, близките  и колегите ви.

Това със сигурност ще се отрази добре и на бъдещето ви, защото един човек в състояние на спокойствие взима много по-добри, правилни и ефективни за него и околните решения.

Хайде сега заедно – затворете очи, подредете пред вас всичките си без-спокойства,... всичките без остатък. Представете си ги в редичка пред вас....Вдишайте дълбоко и....издухайте думата БЕЗ от състоянието, което ви е обзело....и отново вдишайте това, което е останало .... едно... голямо,... прекрасно,... лично ваше... СПОКОЙСТВИЕ...Усмихнахте ли се?... Тогава всичко е наред... Всичко във вашето прекрасно пространство е наред....наистина е така..., можете да бъдете спокойни.... това  е точно така.... спокойствие... живот изпълнен със спокойствие.... и мир... и прекрасни преживявания... и щастие....

Благодаря ви

Обичам ви

Виктория Вселена