В България съм...

Хубаво ми е, че съм тук. Доволна съм. За малко по-малко от две денонощия успях да се видя с толкова много стари-нови, познати-непознати хора и места. Какво имам предвид ли?
Аз се изселих от България преди точно 20 години. Водена си от мои лични причини. Бягах от нещо старо, търсех нещо ново, но най-вече исках да разбера коя съм. Коя съм наистина. Никога не бях престанала за си задавам въпросите на 5-годишните, започващи с "Защо?" Толкова много Защо-та се бяха натрупали, че трябваше да тръгна на пътешествие за да намеря поне част от отговорите. И...поех на път.

Не съм сбъркала. Не съжалявам. Аз тръгнах на път за да живея там. Заминах за да остана. Но както се получи и с известния герой от книгата на П.Куело "Алхимикът", разбрах, че съм тръгнала на път с цел да търся отговори  толкова надалеч, те в същност били тъй близо до мен. Просто трябваше да сменя посоката на вниманието си и да го насочя на вътре. Да, знам че звучи банално и повтаряно. Вярно е, но...е и истина. Поне за мен.

Имам клиентка, която живее в България и която иска да напусне страната, защото смята, че тук не може да се реализира и да даде добро образование на децата си.

"Тук не ми е добре" – каза тя. И аз я попитах дали това  е нейното мото, защото ако е така, то навсякъде където е тя ще бъде "тук" и тогава тя няма да се чувства добре.

А на мен ни е добре навсякъде, където съм. Нещо като голямо плюшено мече - където и да ме поставиш ще се чувствам добре. Защото аз съм "у дома си" всеки път когато си затворя очите.

А дали и в България се чувствам у дома си? Да. Определено да. И ми е хубаво у дома.

За да можеш да простреш високо крилете си в небето, трябва да имаш здрави и дълбоки корени в земята.

Мога да кажа, че и аз имам същите мисли. Върнах се в България преди една година с голямо желание да живея тук и това желание е още силно, въпреки че също така искам и да пообиколя света. Предполагам, че още не съм достигнал твоето ниво, но ми хареса идеята, че човек трябва да се чувствам добре, където и да е. Даже смятам да напиша един постинг, в който да доразвия мислите си. :)

Хубав ден на всички!

Поздравления Виктория, радвам се на всеки завърнал се, силно вярвам, че хората могат да променят държавата си вместо да търсят друга. Много хора се завръщат, щастлива съм от това :)...

Нека ти е хубаво у дома!:))

Здравейте, и аз като Виктория търсех отговори на много въпроси в продължение на 5 години, и преди 3 години когато се върнах, разбрах че съм намерил отговора на много от тях, но наистина ако не бях заминал може би намаше да намеря сили и мъдрост за осъзнаването и намирането на правилните за мен решения! :)

Чакам си целувкатаааааааааа!:)))

И мен ме нямаше почти 10 години в България. Бях "там", живеех горе долу добре, прибрах се тук, за да довърша неща в живота ми, които бях поизоставил. Знам, че направих грешка с връщането си. Пътят назад ми е винаги отворен, но се появи семейство. Не съм сам и не решавам сам вече. Сега се чувствам прикован тук. Потиска ме факта, че тук трябва да внимавам за всичко, да се пазя от всеки. Нямам я онази сигурност на държавата и институциите, която имах в онова "там". Там знаеш, че някой си върши работата и ти може да разчиташ на неговия труд. Тук не е така. страх ме е и за детето ми. С какви ще расте, с какви ще се събере. Дали някой бързащ за или от провинцията шофьор няма да му направи нещо докато пресича. И "там" стават инциденти, но доста по-рядко - и процентно и по честота. Та..... чудесно е Виктория, че си дошла тук. но когато егоцентризма говори, скалата на добро и лошо е различна, отколкото, ако се мисли за цялото семейство. Ваш Цеко Цеков! Alles Gute!

у дома :)

V posledno vreme tozi vi patriotizam hich ne e umesten. Ogledayte se kakvo stava i slezte na zemyata,molya!

Нека така да бъде за теб, винаги.
Заразително е, макар че...да пътуваш и да бъдеш някъде, та дори и неуспял, е начинът да отрезвееш:)
Поздрави!

Не знам дали имаш семейство, дали ти се е случвало да имаш работа с държавна и общинска администрация, да те дебнат ченгета по храстите и да ти викат "К'во праим ся", да си плащаш всичко и да не получашваш нищо. В болница да си влизала случайно, бърза помощ или полиция да ти е трябвала, да се чудиш как да си пуснеш детето в детска градина, къде да го запишеш на училище... Нищо от това не ми липсва, когато съм в Западна Европа. Работя и си знам правата, знам защо плащам данъци, знам че когато имам нужда от помощ, ще има кой да ми я осигури. Идвам си в БГ само за да не забравя защо съм се махнал от тук и да видя, че за съжаление няма промяна. Чета БГ сайтове с надеждата да прочета нещо позитивно, ама няма такова и съм щастлив, когато съм далеч от България - единствената мащеха на своите деца.

i az kato tebe sam vinagi u doma si!, koi kakto si go napravi, za vseki ima rabota i jivot, tryabva da sme optimisti i da rabotime za shtastieto, ne tryabva da univame i da chakame da umirame!

не вярвах, че ще стигна то тази ситуация да ви пиша, че съм заета повече с това да контактувам с вас в реала и за това нямам време да ви пиша в виртуала.
Много ще се радвам, ако организираме една страхотна блог-среща. Какво ще кажете?