Трябва или искам?Искам или трябва? Колко пъти дневно се сбъсквате с този въпрос? Колко пъти се чувствате на кръстопът, защото не можете да изберете посоката – длъжен или желая? Или може би вече дори не се и питате, а просто тръгвате водени от вградените си навици, влачени от потока на ежедневието. Събуждате се се сутрин за още един ден, който е поредица от малки и големи ежедневни, скучни, сиви, потарящи се дейности. Няма как – живот! Имам ли избор?

И най-често избираме в посока "длъжен", "трябва", "нямам избор", което се оказва, че е  и огромен КОМПРОМИС със себе си и с желанията си. Толкова сме свикнали да подтискаме желанията си, че вече не виждаме друг начин на живот, освен вече познатия ни – да вървим по пътя на дълга.

А когато сме се родили, за какво сме се задължили? Какъв точно дълг сме поели? Да страдаме? Да сме щастливи? Да оцелеем? Да продължим рода си? И всичко това на всяка цена?

Човекът е представител на развит животински вид. Колкото и да е "различен", той си остава част от природата и има своите животински функции. За да оцелее той е длъжен да диша, да пие вода, да се храни, да спи, да живее в общност и да конктактува с нейните представители и...да изхвърля ненужните остатъци от тялото си чрез урината и изпражненията си.

И точно това последното е първото подтиснато желание, с което ние се сблъскваме в детството си. Ние сме длъжни някъде около първата си годинка да започнем  да го подтискаме и контролираме. Най-естествения си подтик – да изпразним организма си от вреднит еза него остатъци – ние сме длъжни да сдържаме и често да отминаваме дори с часове. Това естествено наше желание се превръща в една страшна и срамна тема, за която дори не се говори.

Не сте съгласни с мен? Тогава огледайте се по улиците на града, в който живеете и забележете съотношението между броя на местата, на които можем да напълним тялото си и местата, на които можем да го изпразним. А това естествено се отразява и на нашето физическо, психическо и емоционално здраве.

А какво ще кажете за сексуалните си желания? Най-чистия ни инстикт за продължаване на рода? Да, това е също една така срамна тема.

Съвсем нямам намерение да поддържам безразборното пикаене по улиците, което в момента е факт, поне от страна на мъжката част от човечеството. Не съм и за безраборното приложение на секса като физически упражнения.

Аз съм за осъзнатия избор, за хармонията, за правилното и синхронно развитие на всички области на живота.

Аз съм на страната на щастието и съм избрала да бъде негова посланничка.

Аз съм за осъзнатото проявяване на желанията ни.

Аз съм за здравословен за всички участници диалог.

Аз съм за това, че ако реализацията на желанията ни прави удовлетворени и щастливи, тогава защо да ги крием и подтискаме в себе си.

Аз съм за постигане на желания, цели, мечти съобразно духовните и моралните ни цености. Само тогава нито ние, нито другите ще платим излишно висока цена. Само тогава постигаме всичко, което желаем без да има "трупове" и жертви по пътя ни.

Помислете си – колко време вече подтискате онова малко желанийце, което ще ви накара да се почуствате, ако не напълно щастливи, то поне много по-доволни от живота си....

И защо го отлагате? Защо по-късно? Защо не точно сега? Да, да – сега. В този момент. Сигурна съм, че имате всички необходими ви качества, ресурси, финанси, време и т.н. Имате всичко. И най-вече имате желание да успеете. А то е единственото решаващо условия.

Съгласна съм има хиляди причини да не успеете, но на вас ви стига само една да успеете – ДА ПОЖЕЛАЕТЕ ТОВА. И това е достатъчно. Не питай старило, питай патило. Достатъчно е.

Хехехе... каквото и да се говори, Виктория е права :) Напълно вярно, макар и голяма част от хората да продължават да дават приоритет на задълженията и да очакват това от другите.

"Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете? Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: "Да бъде!" Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят. Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете."

Има твърде много хора в първата метаморфоза... Дано да разберат третата, за да минат през втората :)

видя ли, че като научиш закон N1, че "Виктория винаги е права", след това живота става толкова лесен и прекрасен. А и на нас си ни е лесничко, защото ние от деца сме си лъвове ;)
Благодаря ти, че си тук.

защото са научени от обществото да ги потискат. Много хубаво си го казала! Ако имаме силно желание, ще успеем, въпреки препятствията. Поздрави!