Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2010 09:00 - Разговор за живота
Автор: victoriavselena Категория: Бизнес   
Прочетен: 2044 Коментари: 4 Гласове:
7



                                                    - Боже, защо все пропасти виждам  пред себе си?

                                            - Защото си на високото, чедо. Този, който е 
                                               на дъното вижда само върхове. А ти си вече си се изкачила до  там.

 

Често крачейки по пътя си виждах пропасти пред себе си, а не върхове. По-късно разбрах, че е това се е случвало, само защото съм гледала надолу и назад, а не на горе към високото и пред себе си.

                                                  - Господи, защо все път търся, а път не                      намирам?

    - Защото ти чужди пътища не следваш,

а свои собствени  прокарваш.

Колко пъти съм смятала, че съм се загубвала, че пак някъде настрани съм отбила, че съм едно никому ненужно изключение на правилото и за това никой не ме обича и приема. А то е било съвсем друго – това пионерство и новаторство се наричало. Толкова исках хората да ме разберат, а как е могло това да стане, ако аз себе си не разибрах.

 

 - Господи, дай ми знак и сигнал, че към тебе

съм тръгнала.

                                                              - Няма как да ме пропуснеш, защото в   теб    

се намирам. Това е посоката.

 

Не можеш от Господ да избягаш и да го пропуснеш. Можеш ли търсейки Господ себе си да загубиш и истинствата си същност? А и какво е Господ, ако не ти самия?

                                                        - Господи, по пътя ми има много камъни и

прегради, които ми пречат и ме спират.

 Какво да правя с тях?

                                             - В  камъните се  спъваме,   само  ако  не ги           очакваме. Но от тях можем и заслон да си

построим, ако ги посъберем и натрупаме.

Те са нашия житейски опит.

Колко пъти съм се отчайвала, все камъни и прегради съм виждала. Но в стремежа си да ги търся съм пропускала и  ползата от тях. Бях забравила, че между камъните винаги има пролука. На това водата ме научи. И тя среща камъни по пътя си, но все намира начин да продължи напред.

 

                                                           - Господи, как последоватили да привлека?

 Как хората да ти накарам да ме разберат?

                                                        - Като за хората се отвориш, изслушаш и

започнеш да ги разбираш.

Как смяташ – разбираш ли езика на хората?

 

Хората обичах, а от тях странях. Исках да говоря, а с тях мълчах. Исках да прегръщам, а бягах и се криех. Дълго се препъвах, дълго думата преглъщах. Сега разбрах. Хората обикнах, с тях се заседях. Дълго се заслушвах, думички редях. С тях простичко и по човешки проговорих. Отзиви видях, светнали очи.

Господи, разбрах – тук си...в тези същите очи, сърца, души...

 

- Благодаря ти Господи, че се остави да

Бъдеш намерен.

- А ти  защо смяташ, че някога съм се

крил от  теб?

 

 

 




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kass - victoriavselena
16.06.2010 12:21
Страхотно! Браво Виктория, много ми хареса...
цитирай
2. victoriavselena - благодаря Касс
16.06.2010 12:29
знаех си, че ще има хора които ще го разберат.
цитирай
3. malkiatprintz - Силно написано, Виктория. Позд...
18.06.2010 18:01
Силно написано, Виктория. Поздравления и благодаря :)
цитирай
4. dobsun - No comment!
20.06.2010 09:00
Без думи ....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545563
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697