Какво ми даде срещата от вчера?

Вчера вечерта се проведе една интересна среща, която ме научи на много нови неща, които искам да споделя с вас.

По пътя й се сбъсках с  толкова много причини да се откажа, толкова много сериозни доводи да не успея да я проведа както аз искам и само един основен и доста сериозен довод да успея да я проведа и това беше – "Аз искам  да я проведа" и оставах в това си състояние независимо от обстоятелствата.Какво ми казаха другите:

1.     "Имаш малко време за подготовка? "– Реших, че ще проведа срещата на 18.06.10 г. Фактът бе, че имах 12 дни. Малко ли е или много – имах – 12х24= 288 часа.

2.     "Няма къде да я проведеш!"Нямах място за провеждане. Започнах да търся. На второто, което попитах казаха – готово, ще го направим.

3.     "Българите не се интересуват от тези неща!"Презентацията бе на български език, има ограничена публика за това. Да но аз исках да работя точно с тази публика.

4.     "Никой няма да дойде!" Нямах хора – започнах да рекламирам – фейсбук, отпечатах съобщение и го разлепих на места, които смятах, че са подходящи. – дойдоха 16 човека. Много ли са или малко?За мен бяха достатъчно.

5.     "Няма да се справиш сама!"-Едно момиче трябваше да дойде да ми помогне при организацията и събиране на входната такса. Оказа се, че е заета в последния момент. Справих се и сама.

6.     "Лесна работа!" Да, но отговорникът на залата, който ми каза това, бе забравил да я подреди. Обадих се, да го подсетя 2 часа преди това и той ми се накара, че с нищо не ми е длъжен (нараненото его – атаката е най-добрата отбрана). Намери се друг, който го направи и в 18.30 ч. Залата беше готова.

7.     "Всичко ще е наред!" - В залата нямаше климатична инсталация – била е в ремонт – усмихна се момчето докато подреждаше столовете. Отворихме широко вратите и прозорците. За късмет имаше вятър за разхлаждане.

8.     Майка ми реши да дойде. За пръв път. Хубаво ли е ли лошо? Развълнувах се. Не знаех дали това ще допринесе за атмосферата или ще ми попречи. Беше чудесно преживяване на "заедно". Най- после в моето семейство ме поддържат и подкрепят. А и тя остана много доволна, че се е срещнала с хора, които не е виждала отдавна.

9.     "В това пари няма!" - Дали бе успешно от финансова гледна точка? Да. Усмелих се да искам пари (малко ли, много ли, но пари) за своята работа. За мен това беше признание на това, което върша. Да, хората са готови да отделят от времето си, от парите си, да пътуват, някои от доста далеч, за да ме чуят. Това, не е нещо, което се подразбира.

10. "Българите са все недоволни от нещо!" - Хората останаха доволни и задаваха доста въпроси относно работата, която ще продължим заедно. А продължение ще има. Това бе само началото.

11. Благодаря на всички, които бяха снощи в Бейт Чернер. Това бе огромен подарък за мен.

12.  Щастлива съм!