"На мен нищо хубаво не може да ми се случи. Каквото и да направя накрая все нещо се проваля, все нещо става и аз не мога да успея. Нали съм си Марко Тотев, все нещо ще оплескам и нещата ще се провял. Как така става, че хубавите работи се случват все на другите, а на мен... нищо хубаво. Само проблеми, болести, бедност, нещастия.Как така нищо хубаво не може да ми се случи и на мен?"

Точно такъв фаталист се обърна към мен. Толкова бе убеден, че му се случват САМО лоши неща, че си бе затворил очите към хубавото.

Но... аз започвам всеки разговор с въпроса "Какво прекрасно ти се случи през последната седмица?" и не продължавам на докато не получа отговор. Моите клиенти вече знаят това и събират отговори, подготвят си "домашното", търсят прекрасни неща и естествено ... ги намират. Така стана  и този път с новия ми клиент. Всичко хубаво, което му се случваше, той отричаше, приемаше за случайност, не забелязваше и отминаваше. Защо ли? Защо той толкова се бе вторачил в "лошите" неща и не забелязваше "хубавите"?

Защото това щеше да наруши формулата "На мен ми се случват само лоши неща".Той вярваше "сляпо" в това и събираше непрекъснато доказателства, че това е вярно. В процеса на разговори, той си спомни любимото изречение на майка му "От това нищо хубаво няма да излезе". Страхотно мото за възпитаване на фатализъм. Или "Смей се, смей се, ще видим кой ще се смее последен" – изречение убиец на всякаква радост. "Играчка-плачка", "смееш се като луд/а", "ти се радавай сега, ама ще видим какво ще стане накрая" и т.н. Има и изречения, унищожаващи всякава мотивация - "Не бързай, не тичай. Ти винаги падаш накрая". "Нямаш никакъв  шанс да успееш. Каквото и да правиш все същия/щата ще си останеш."

Не знам какво са ви повтаряли, с какви изрази са ви възпитавали, но си помислете, че не всичко, което за казвали за вас е вярно. Просто има изрази, които вашите родители са приели автоматично като наследство от своите родители и са ги повтаряли и на вас. Но има и още нещо – чуйте се как говорите за себе си на другите. И нещо, още по-важно – чуйте се как говорите на вашите деца. Какъв образ за тях самите изграждате в тяхното съзнание? Не засаждате ли тъй познатия ви вече фатализъм, ниско самочувствие, ниска самооценка и мотивация за промяна? Не сте длъжни да продължавате традицията и да напред. Чуйте се... Харесахте ли това, което чухте?

Хехехе..... Сенека: "Очаквам доброто. За лошото съм подготвен" :)

Such a deep aneswr! GD&RVVF

5mTrM7 <a href="http://ufngurdzvogq.com/">ufngurdzvogq</a>

hVnWgx , [url=http://dalbungngtim.com/]dalbungngtim[/url], [link=http://glhflbfqqqce.com/]glhflbfqqqce[/link], http://wefjvelhvwlt.com/

J6Q4if <a href="http://beohfkpjzcat.com/">beohfkpjzcat</a>