Майка ми обича да пазарува в кварталната бакайка в близост до училището. Тя е малко по-далечна от другата, но майка твърди, че там пазаруват повече хора и стоката е по-пресна. Всяка сутрин намира нещо, което липсва и трябва да бъде спешно  закупено и излиза  забързана. В тези часове в бакалийката се събират доста забързани хора – гъмжило от  деца купуващи закуски преди училище или родители припряни преди работа. Бързат, а майка ми е пенсионерка, отдавна няма за къде да бърза. И може би точно това й липсва. Гледайки сутрешната суматоха, тя се чувства една от тях - заетите. Тя се наслаждава на темпото на бързащите хора и с гордост отстъпва реда си. И после, взела своя дял от ритъма на утрото се прибира в къщата със стари, за никъде не бързащи мебели и картини. Пуска телевизора и се заглежда в повтарящите се сцени от чуждите сериали. Отново е само зрител в живота на другите.

И тази сутрин майка ми стоеше, загледана към децата в училищния двор. Усети  леко докосване по ръката си. Обърна се и видя малко момче да си показва отвързаната обувка. Майка ми усмихнато му оправи якичката, наведе се и завърза  обувката му. Мълчаливо му подаде ръка и така заедно стигнаха до вратата на училищния двор. Детето й махна с ръчичка и майка ми доволно си тръгна към къщи. От тогава често се срещат сутрин и си махат с ръка.

Така се роди едно приятелство, завързано с връзки за обувки.

***