2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3147 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2009 10:45
Разговори с морето – Страданието?
Времето беше хубаво. В началото на март. Имаше слънце и лек ветрец. Толкова бях заета да страдам и да се самонаказвам за това, че имам дълг към банката и че незнам как да го изплатя, че забравих, че морето е безплатно и един от на-верните ми и мъдри приятели. Когато и да отидех – винаги беше там и никога не ми обръщаше гръб.
Бях седнала на скала близо до вълните и се бях загледала в един остър камък. Имах чувството, че се е забил в гърдите ми и ми пречи на дишам.
Попитах морето –" Какво става с моето страдание? Защо толкова страдам? И как да се отърва от страданието и да го заменя с удоволствие?"
Затворих очи, задишах дълбоко и зачаках отговора. То винаги ми отговаряше мъдро, просто и наочаквано. И сега да мен стигна неговия глас:
"Гледаш към острия камък и той ти пречи? Задушавате? Страдаш? Но ти продължаваш да гледаш само него. И това е страданието – има го, то е неотменима част от нас, не можем да го изтръгнем със сила от себе си. Но можем да го приемем. Когато се вглеждаме само в него, ние пропускаме да видим безкрая на Небето, да се зарадваме на топлината и светлината на Слънцето, да поемем простора на Морето, свободата в полета на птиците, изобилето на Морските дарове. А това са неща, които ти обичаш и ти носят радост и удоволствие.
Остави страданието там, където е. То не може да изчезне, но с времето милващото постоянство на морските вълни ще го заглади и то няма да те пронизва и измъчва толкова."
Отворих очи и видях отново острия камък забит там в средата на малкото заливче. Та той беше толкова нищожен в сравнение с Небето, Слънцето, Морето, Мидите, Пясъка, Вълните. Всички те ми се усмихваха с разбиране. Бяха стояли там през цялото време и ме чакаха да забележа тяхната сила и красота. Усмихнах се и аз, отпуснах се на скалата, задишах дълбоко и се наслаждавах на един прекрасен ден с един мъдър урок. Благодаря Море!Ти си добър и мъдър приятел.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно