На другата сутрин стана рано, поизми се и замина за града. Приключи бързо сделките си. Странно за пръв път му беше трудно да се раздели с перлите, но сумата, която получи, веднага го излекува от колебанието.

Представителят на бижутерската фирма също остана доволен от сделката. Тази партида беше особено добра. Забеляза между перлите една изключително голяма, с особен блясък и излъчване. Вече си представяше, че получава дългомечтаното повишение на заплатата си. Качи се доволен на парахода, който отплава същия ден към континента. Оттам се прехвърли на самолет и след по-малко от денонощие пристигна в големия град - столицата на бижутата.

В този град идваха всички богати и известни хора да си изберат и закупят от оригиналните бижута, които се изработваха тук. Носеха се слухове, че дори някои царски особи са поръчвали при местните майстори. Фирмата, в която посредникът работеше, се занимаваше с доставка на перли от далечна океанска страна. Но имаше фирма - доставчик на злато и сребро, други на рубини, диаманти и всякакви скъпоценни камъни. Този град се охраняваше добре, защото всички прозводители на бижута искаха да бъдат сигурни, че поръчките ще стигнат до техните клиенти.

Беше много забавно да се разхождаш по малките улички на града и да наблюдаваш през прозорчетата как старите майстори изработват бижута. Те седяха приведени по цял ден, сложили дебели лупи пред очите си, за да могат да видят и най-малките и нежни орнаменти. Също така интересно беше да се разхождаш и по големите улици с ярко осветените магазини и усмихнати продавачи. Но най-красив беше големият магазин в центъра на града до градинката с фонтана. Той имаше широки витрини, които блестяха ден и нощ с бижутата си, изработени от скъпоценни камъни, искрящи във всякакви цветове.

Ако не вярвате, че е забавно да се разхождаш в града на бижутата, попитайте Малката принцеса. Тя много обичаше да разглежда витрините. Понякога успяваше дори да се измъкне от охраната си. Беше много по-приятно да тича без тези толкова големи и сериозни хора около себе си. Накрая винаги я намираха и смъмряха. Тя не можеше да обещае, че няма да го направи пак, защото принцесите не биваше да лъжат.

Принцесата скоро щеше да празнува рождения си ден и нейните баба и дядо - царят и царицата, обещаха да й подарят нова коронка. Тази, която слагаше сега в косите си, й беше станала малка. Понякога принцесите растат много бързо. Снощи пристигнаха в Града на бижутата, за да изберат и поръчат най-красивата корона за най-красивата принцеса в света. Дядото на Принцесата дори й обеща, че тя сама ще избере скъпоценните камъни, с които ще украсят короната й. "Много вълнуващо, нали? Значи наистина я смятат за Голяма дама с добър вкус". Принцесата се засмя и подскочи лекичко от удоволствие. Големите дами не подскачат, но все пак тя беше и Малка принцеса, така че понякога си позволяваше по мъничко.