Бялата рокля

 

 

Страх я беше да не пипне калта, да не се изцапа, искаше да си остане все така съвсем чиста, облечена в бялата си рокля. От малка обичаше да се облича в бяло и да се пази чиста. От начало естествено й беше трудно, но след толкова много предупреждения от страна на майка си – свикна. Когато беше малко момиченце, трябваше много да внимава като играе на улицата, но все нещо се намираше да я изцапа - я топка, я префучаваща кола. После майка й се разплакваше от обида – "Аз те гледам, грижа се за теб, да си чиста и спретната , а ти пет пари не даваш." За да не огорчава майка си, предпочиташе да не играе с другите деца и да си стои в къщи и да преоблича куклите си. Така имаше по-големи шансове да не се изцапа. Е, вярно е, че майка й намираше за какво да си мърмори, но тя я разбираше и съжаляваше – от умората беше. Много работеше майка й, ставаше рано, запалваше печката, приготвяше закуска и после бързаше за работа. Привечер  се връщаше, започваше да чисти къщата, да мие, да готви, да пере. И така до късно. Тогава нямаше телевизия, която да я спира от шетането, за това то продължаваше почти докато си легнеше, когато беше вече много, ама много уморена. За това и беше нервна и се разтройваше лесно. И не само, когато виждаше, че роклята й отново  е за пране. А тя се стараеше, много се стареше да не се цапа, ама откъде се взимаха тези петна, така  и не разбираше.

С времето, за да запазваше роклите си чисти, се събличаше веднага щом майка й излизаше за работа, слагаше нещо старо и не толкова красиво и оставаше така до като не дойдеше часа на връщането й от работа. Знаеше, че е важно, не искаше да разочарова майка си  и за това никога не забравяше да се преоблече на време. Вярно, че вече не носеше белите си рокли с удоволствие, но за това пък майка й не й се караше толкова често.

Бели рокли. Имаше няколко.

Пазеше ги в гардероба. Обичаше ги, но рядко ги носеше. Майка й отдавна я нямаше наоколо, но гласът й беше останал. И всеки път, когато видеше бяла дреха чуваше думите й "И внимавай да не се изцапаш, че каквото си леке".

Много внимаваше да не се изцапа. Не се занимаваше с никакви мръсни работи, не говореше мръсни думи, обръщаше гръб на момчетата, които й говореха за онези мръсни неща, прекъсваше приятелките си, когато искаха да споделят за поредната си мръсотия. Дори не се докосваше, до някои части от тялото си, за които знаеше, че принадлежат към мръсната област. Държеше да е чиста. И в думите си, и в делата си, и в душата си, и в дрехите, и домакинството, и тялото си. Но където и да отидеше все за мръсотии говореха. Мръсните теми навлязоха в изкуството, телевизията, вестниците. Днешните млади си бяха едни мръсници.

Старайки се да  отбягвя местата, където се споменаваха мръсотии, установи, че вече никъде не може да отиде. Светът бе станал мръсен. Мръсотиите, като че ли бяха навсякъде- хвърлени боклуци, замърсяване на водите, въздухът бе пълен с отрови, езика на младежите бе нашарен с цинизми, телевизията, радиото и вестниците бяха пълни с порнореклами... навсякъде – Глобално замърсяване на оклолната среда.

А тя? Къде да си намери място тя? Оставаше й само да се затвори в къщи, да се ограничи с малкото останали чисти филми, книги, приятели, теми за разговори.

За да се оправи финансово, за да напредне  в кариерата си все трябваше до някава степен да си "изцапа ръцете". А тя препочиташе да си остане такава каквато си беше – чиста и бедна. Точно като всички героини от приказките в детството й.

Нищо не й остана. Не, не беше права. Не беше съвсем нищо – имаше  си бялата си рокля. Но пазейки се чиста, всъщност се лиши и от нещо, което й се струваше, че беше важно в живота на една жена – да облече онази, истински бяла рокля. Роклята, за която не смееше и да мечтае. Която дори в представите й беше толкова далеч от нея. А и като си помислиш тези рокли бяха толкова бели и чисти, какво ли щеше да се случи, ако случайно я изцапа? Изтръпваше в ужас, само от мисълта за това. Вече чуваше гласа на майка си "Знаех си, че ще се изцапаш, ти си такова леке". Колкото и да се пазеше чиста, колкото и да странеше от мръсни теми, хора, мъже, секс, колкото и да отбягваше порно, циницъм, вулгарност, колкото  и да се къпеше, переше, чистише, преобличаше, винаги някъде вътре в нея, дълбоко в душата й винаги щеше да има едно петно.

А кой ще си избере нещо петнясало? Кой ли ще предложи на някое мръсно леке да облече от онези истински  белите, чисти рокли?

Добре, знаех си, ... увлякох  се, ...малко прекалих,… пак се "залях"....нищо,.. няма нищо, …сълзите не оставят  петна... , нали?

 

 

Живот в кувьоз не може да просъществува, ама на някои родители така им е по-удобно. Хубава вечер, Виктория :)

малко или много, съзнаелно или не, родителите дресират децата си, според своите нужди. За това искам да направя училище за Щастие за родителите. за да не развалят щастието на децата си :))))
Едип път потитах един човек Как да дав самочуствие на децата ми, а той ми отвърна - Те се раждат със самочуствие, просто не им го взимай.
Лека нощ, Принце

И е прав, и не е прав.... От една страна, да, те се раждат с нормално самочувствие, и не трябва да им се отнема от родителите, но от друга страна трябва да им се дава самочувствие поне в моментите, в които се сблъскват за първи път с по-сериозни (в техните очи) проблеми..... в противен случай ги оставяме сами да се оправят, сами да издържат, а докато са малки поне за тях това е трудно и трябва една много премерена, разумна доза насърчаване иначе.... Много е възможно да се стигне до тук:

http://www.youtube.com/watch?v=egaLLElOQks

Добро утро, Виктория :)

може би само да им напомним, че имат такова, да ги подкрепим, да им кажем, че вярваме в тях, че сме на тяхна страна.
Днес си правех медитация и мислех за теб и един наш разговор и каква цена плащаме, когато толкова искаме да докажем, че ние сме прави, а другата страна греши. При лъвовете (а може би и не само) ние важно да сме прави. Стегнах до това, че страшно много ми се иска един човек да дойде при мен и да каже "Аз сбърках, ти беше правата" и каква висока цена плащам за това. Колко това ме спира в живота.

Поздравления, много ми хареса...

понякога чистота има висока цена. Дъли си заслужава да я заплатим?

Уникално!! Едно от най-стойностните неща, които съм чел напоследък!!! Поздравления!!
:))

За трети път го чета с голямо удоволствие. Не не си струва цената, а и чистотата в такива крайности не е хубаво нещо...Невероятна е историята, много ми хареса...

Още повече, че вдругиден имам час за проба на собствената ми "бяла рокля"... (Сватбата ми е през октомври.)
Но е хубаво, много хубаво.. Замисли ме.. Поздравления! И поздрави :*

П.С. Иска ми се да напиша още нещо в отговор на поста ти и темата в него, но не мога да измисля по-смислен коментар сега.. Може би някой друг път..

доживях и такъв комплимент да получа - благодаря ти, той е много ценнен за мен.

благодаря ти, тези думи казани от теб ме вълнуват и радват много.

толкова се радвам за теб. Искам да ти направя сватбен подарък. Един специален разговор преди сватбата ти. Ако искаш пиши ни на Лични.
наслаждавай се на дните си, часовете, минутите си по време на подготовката. Потопи се в това щастие и вълнение - то си е твое и ти се полага.

аз съм треньор и тренирам хората да постигат целите и мечтите си. Едно от нещата, които правя е да подготвям клиентите си за важни срещи и разговори. Аз смятам, че сватбата (или семейния ти живот)ти е едно такова важно събитие,за което е хубаво да бъдеш подготвена.(и не само ти) За това ти предлагам като сватбен подарък един такъв разговор подготовка. Той е с около 60-90 минутна продължителност може да бъде проведен по скайп или при липса а такава възможност в писмен вид. За целта трябва да си определелим среща в удобно и за двете ни време,ти трябва да имаш около 90 минути свободно време, да включиш скайпа си в определения час и да си 100% свободна за мен, т.е. без телефони, други хора и т.н.
Какво ще кажеш?