Беше доста малка, когато баща й я изнасили за пръв път. Беше страшно, болезнено, кошмарно. След това се повтаряше толкова често, че някакси притръпна и престана да чувства каквото и да е било. Но още по страшни бяха неговите словестни шамари и обиди – "Виж се каква си повлекана, виж се как се обличаш, такава никой няма да те вземе, погледи се , на нищо не приличаш, няма да ми дадат и пет стотинки за теб, кой ли ще се съгласи да живее с теб под един покрив, то хората изобщо няма да искат да те пуснат през вратата си, та камо ли и на леглото да те положат или на масата да те нахнанят и за какво ли, да има от какво да с егнусят докато едят, никой никога няма да те хареса, не струваш и пукната пара, виж се каква си, срам пред хората, на нищо не приличаш, не струваш нищо, никога никому няма да се харесаш. Никаквица."

 

Майка й знаеше какво се случваше в стаята, когато баща й се затваряше с нея да я накаже и да я възпитава, изглежда ревнуваше и тя също му припяваше та да може поне малко да му угоди – "Това си ти, пълна нула, не струваш нищо и пет стотинки, защо ли господ не наказа с такава дъщеря, а не ме дари с мъжка рожба, срам ме е пред хората, виж се как изглеждаш. Позор си за дома и семейството, и господ се отрече от теб,и той не те иска и той не те обича, няма някой който да те погледне камо ли да те обикне, такива като теб нийко не ги иска, само като те погледне и да се погнуси човек, леле, боже какъв срам ни налегна в тази къща, такъв позор, заклеймена си до гроб, такава никаква, кк господ те създаде изобщо такава никаквица. Нищо човек, на нищо не приличаш, махни се от очите ми, поне аз да не се мъча да те гледам такава никаквица. Голяма борба голямо нещо, ти за какво се мислиш, мислиш ли че някой ще си хвърли  и слюнката в твоя посока, не-е-е няма да се обърне и да те погледне дори, никаквица."

 

Жена беше, трябваше да търпи. Освен това и такава се беше родила – да носи кръста на срама  и позора. Вече не се и питаше  защо и  какво бе направила, с какво е заслужила това отношение. Нямаше значение, щом те така казват, така е. Това е тя. Тя е срама и позора на семейството, никаквица. Как да излезе от къщи и да се покаже пред хората, а и за какво ли след като и те само болка й причиняват.

Свиваше се в ъгъла и гледаше да не вдига много шум, че пак щяха да се сетят за нея и отново да запригласят. А тя бе нищо и никакъв човек на 10 години. Срамът и позора на семейството. Беше се родила жена и в това бе цялата й вина.

Много страшно е това, което разказваш, но още по - страшно е , че това е част от реалния живот и се случва около нас, без дори да го забележим или се правим, че не го забелязваме / така ни изнася, чужд проблем, защо да се ангажираме с него /. Тежка присъда изречена от родители, която осакатява за цял живот - физически и психически.
Когато прочета нещо такова, мислено благодаря на Бог, че съм се родила и съм отгледана в нормално семейство, което не ме е наранявало физически и психически.

че нейната стойност като човек се определя не от това, което са й говорили на нея и за нея в къщи, а от това, което тя реши да създаде от себе си, от това, което е тя всъщност. Тя се изгради като прекрасна майка и много ценен създател на нови пътища и методи за работа с хората.
За стойността на хората ще напиша някои мои мисли в следващия постинг.

Радвам се, че е станало така, но колко са тези момичета, които успяват да го направят.... да се справят и да разберат, че красотата на човека е вътре в него самия и не хората отвън трябва да ти кажат или покажат какъв човек си и колко струваш, а ти самия да го разбереш, да се оцениш и od ie заобичаш.
Поздравления!

да обичаш себе си, дори когато това понякога е въпреки това, което са ти "промивали мозъка" като дете :)))

че това е истина от реалността около нас. Има случаи, в които майките се опитват да защитят дъщерите си в съда и там им се подиграват и правят всичко възможно да излезе така, сякаш се опитват да оклеветят "невинните" насилници. В България на тази тема не се говори и няма подготвени институции, които да защитават жертвите. Такова насилие трудно се доказва, защото обикновено няма свидетели и това е горчивата реалност за много момичета. Много се радвам, че твоята героиня е успяла да се измъкне от това блато. Но много други посягат към дрогата, алкохола и безразборния секс.

да говори за това, да извади нещата на яве. Проблемът е, когато тайната е скрита толкова дълбоко, че дори и тя не си спомня за това. т.нар. "услужлива памет". Жени, момичета, момчета, които имат смелостта да разкажат на някого, да извадят от себе си вината успяват да излязат от това и да се съвземат.

претърпяло сексуално насилие, трябва да разкаже случая си на 13 души за да му повярва един. Само 5 % от децата споделят ужаса си от преживяното. Обикновено са заплашвани, а и са насилвани от близки или личности с обществено положение, за които никой няма да повярва, че са извратени.

опасността идва от там, където трябва да дойде защитата и понятията на човека се объркват основно. Това води до объркан живот, връзки и т.н. Родителите са за а защитават децата си, да ги пощряват, да ги хвалят, да ги милват, целуват. Да са винаги, ама винаги на страната на децата, да се стараят да видят това от тяхна гледна точка и да ги разберат. Но за съжеление нещата са малко обръкани и направо обратни .

за да бъдат по-внимателни родителите! Много правилно си описала външния вид на момичето - желанието да скрие тялото си, да стане непривлекателна. Хубаво е, че повдигаш тази тема. Трябва МНОГО да се говори по нея!

много неща се крията, защото се страхуват от хорското мнение и защото се чувстват виновни и те. Аз съм работила с жени, подложени на насилие, но с децата е доста по-сложно. Оставят им травми за цял живот. Благодаря че си тук

Освен когато отрочето не идва на училище със златен пръстен за 400 лева, телефон за 800 и непрекъснато трепе останалите защото са го били погледнали на криво или просто защото не е на кеф, понеже "ти найш ли кой е баща ми бе!". Защото аман пък и от такива родители на такива слънчица.

това, което описваш е резултат от отношението на родителите, а не причина. Това са хора, които нямат своите ценности и стойнсти, но имат пари. Но това не е достатъчно. Но ние още веднъж гледаме в "двора на съседите", а не в своя собствен двор. Въпросът е аз и ти и всеки,до който стигне посланието да се замисли за своя двор, за своето семейство, за своите деца, за своето поведение. Основната причина е в това, че ние не знаем как да обичаме децата си. Това което описваш е зле разбрана любов.

Да, това е следствие от погрешна представа за обич към децата, но не съм съгласен, че не трябва да се гледа в чуждия двор. Крайно време е да се спре с това "не гледай в паницата на другия". Именно понеже не гледаме в чуждия двор, затова никой "не забелязва" ако при съседите има малтретирано дете, например. Живеем в едно общо общество, където някои нередности в едно семейство нямат отношение към живота на останалите, но има и такива, къито влияят и на живота на останалите хора. Разбира се, преди всичко трябва да гледаме "своя двор", но това не означава да бъдем с капаци на очите за всичко останало и да си траем, когато някой пречи на останалите. Едно дете може да ходи на училище ако ще и с телефон за 1200 лева, няма проблем ако се отнася човешки с останалите, но не трябва да се толерира, ако то се държи гаменски с учители и съученици, пречи и тормози всички (а може изобщо да няма телефон и пак да тормози всички).

като казах това имах пред вид завистта. Принце ти пишеш:
Едно дете може да ходи на училище ако ще и с телефон за 1200 лева, няма проблем ако се отнася човешки с останалите, но не трябва да се толерира, ако то се държи гаменски с учители и съученици, пречи и тормози всички (а може изобщо да няма телефон и пак да тормози всички).
С което разбирам че казваш, че въпроса не е в цената на телефона му, а в отношението му към другите.
Но мили Принце, ти даде този пример с телефоните. Хубавото в сручай с мен и моите деца, че не ни интересува колко струт телефоните на хората около нас, но много ни интересуват отншенията им към нас. Колкото повече ние се уважаваме (говоря с ние, защото това вече е равнозначно и за моите деца) толкова и хората ни уважават и обичат. Естествено ние си имаме тебефони, избираме си ги да са функционални и подходящи за нас. Ето ти един подходящ пример.
Миналата седмица отидохме да им купя нов компютър - те знаеха точно какво искат и не се поддадоха на изкушениято на продавача, бяха любезни учтиви и т.н. Понеже те са винаги такива на мен не ми направи впечатление, но продавача остана с отворена уста и ми каза "Добра работа си свършила, възпитала си такива деца, та те са толкова умни и нежни и знаят точно какво искат."
Това са моите "пътни знаци", че съм на прав път във възпитанието.
Това, което исках да ти кажа Принце е че нашата работа като родители е да научим децата си как да реагират, как да останат верни на себе си и когато има някой с скъпи вещи или с арогантно държание, защото винаги е имало и ще има такива.
Моята майка казваше "Добре че бяхме бедни за ад излезете вие свестни деца", а аз вярвам, че няма нищо общо между парите и ствестността.

Разбира се, че не е въпросът в парите и в притежанията, Виктория, но знаеш, че поне у нас, в повечето случаи едно дете, което разполага с такива средства обикновено има и гаменско поведение, защото е разглезено. Слава Богу има и изключения, но като рпавило те са доста малко. Иначе и Рокфелер бил карал внук си да свърши някаква работа из къщи зада получи пари за втори сладолед. Въпросът е в поведението, което се възпитава. По принцип няма общо между парите и свесността, но знаеш приказката "Пази, Боже, сляпо да прогледа" и виждаш повечето от политиците ни, които само до преди десетина-петнадесет години бяха микому неизвестни хора ка се видяха с пари и забравиха къде се намират. Излиза, че свестните са наистина много малко. Иначе и Смирненски не би написал своята "Стълбата"...

и отново си идваме до темата - целта и начина на постигането й, т.е. пътя който трябва да изминеш за да я постигнеш. Всички или поне много от нас искат пари (или каквото и да е друго), въпросът е какво са готови да направят за да го постигнат. Дали го карат по "целта оправдават средствата" и са готови да "се продадят на дявола", да "продадат и майка си" за това, което аз наричам на изневерят на себе си и на моралните си ценности. За съжаление си прав, че хората не се замислят за моралните си ценности и още по-малко виждат за възможно да живеят и да постигат целите си според тях. За това, аз искам това да се изучава в училище.
Да, прав си има много "новобогаташи", т.е. хора, които бързо забогатяха, толкова бързо че си останаха със старото мислене, но са с нови възможности и още незнаят какво да правят с това, което имат в ръцете си. За това промените трябва да дойдат от врътре, от съзнанието. Защото аз вярвам, че да си богат, да имаш много пари няма нищо общо с разглезване и гаменско поведение. Факт е, че има и много безпарични с такова поведение и има богати, трудолюбиви и свестни хора. А кои са болшинството? Не знам. Зависи от ъгъла от който гледаш нещата.
Аз лично съм за добрите, положителните, богатите, любвеобилните, порядъчни (с морални ценности), законоспазващи, здрави, весели, щастливи хора. И правя всичко, което ми е по силите да стават все повече. А вие?

Отново стигнахме до съгласие, Виктория :) Така е, през съзнанието е единственият път към възможна промяна, както и че гаменското поведение няма общо с парите. Типичен пример: един познат – жп моделист, – разказваше как е бил поканен от свой приятел в Германия да присъства на годишното изложение на любителите на т.нар. градински железници (модели на локомотиви и вагони с големината на табуретки). В този мащаб това е изключително скъпо хоби. Отишъл моят познат, цял ден се разхождал сред любителите, приказвал с различни хора, със собственици на такива модели, смяли се, коментирали, пили бира. Накрая приятелят на моя познат започнал тихичко да му изрежда: "Този е собственикът на еди-коя-си марка автомобили, другият – на незнам-коя пивоварна..." Там бил вицепрезидентът на АЕГ... а по нищо не им личало, че са милионери и милиардери. Просто обикновени хора, забавляващи се с други обикновени хора.

когато се съгласим да се "съблечем" от всичките външни критерии на това, което сме ние. На мен ми се е случвало да контактувам с хора по най-човешки и равноправен начин, който се харесва и е приет и от двете страни, да виждам светлинкат ав човека без да знам кой е, каква му е професията , финансовото състояние и др. След това от телевизията съм разбирала кой е бил всъщност. По времето когато имах расторант, при мен се хранеха доста известни личности, но те идваха заради супата ми, а не за да получат ласкателства. Аз наистина вярвам, че всички сме деца на Вселената и всички без разлика на пол, възраст, раса, националност, религиозна принадлежност, финансово състояние имаме право на щастие.