Вулкан-Океан

Гърлото на вулкана се напълни с вода, загаси огъня и го превърна в океан. Сухият опасен заспал вулкан, застрашаващ хората със своите огромни размери се превърна в океан. Усмихнат прие водите на реките, които пълзяха към него, отвори широко пазви и започна да ги пълни с изобилие от вода. Водите на реките се почувстваха желани и приети и заиждаха бързо и на групи, водейки със себе си малки и големи поточета, ручейчета. Звън от вода, пръски от капки се разнесоха във въздуха.

Радост, смях, приказки, бърборене наруши самотата на вулкана и я разпръсна за винаги.

То и едва ли някога този вулкан е бил наистина опасен за хората, но бяха му разнесли мълвата, че той е избухлив и като всички други вулкани може да избухне някой ден внезапно и това ще донесе опасност  за всички околни.

А Вулканът обичаше околните, обичаше шумът на дърветата, шепота на листата им, смехът на децата, звънят на стадата, музиката на живота, езика на природата. Та той беше неотмена част от нея. Тя го беше създала за да може Планетата да въздиша чрез него, на излива своите мъка, болка и страдания.

Страдаше Земята. Страдаше неразбрана от човечеството. Винаги си е мислела, че осигурява на човека всичко, което му е нужно, но той непрекъснато се оплакваше, че нещо не му достига и искаше още и още. Даде му водите си, даде му горите си. Позволи му да се качи и най-високите й планински върхове. Нека се почувства велик, голям, силен. Навлезе в утробата й, дълбоко към океанското дъно, в пещерите. Откри му силата на нефта и той литна с ракети, покори луната, устреми се към Космоса. Но все малък се чувства човекът, иска да стигне по-високо, по-далече, по-дълбоко. Просто иска. Чудесно е че иска, нека да напредва, нека да расте, но вече толкова се е заровил в исканията си, че е забравил защо е започнал да иска. Смислът на живота си, целта, пътя? Каква цена ще заплати? Какво ще получи, какво ще загуби?

Дали наистина все още обича майка си – Планетата Земя. Или вече е забравил, че тя го е родила и все още се храни от нея, все още не може да живее сам без нея. Иска да порасне, да се чувства голям, независим, свободен, но защо е избрал пътя на болката и страданието. Защо чрез унищожение, войни, рани и смърт. Тъпче Земята, с ботуши я мачка, а до вчера тичаше с весела крачка.

Страда Земята, въздиша. Неразбрана мълчи. Но понякога на тази болка не може повече да издържи и тогава своя  гняв свободен отприщва. Изпраща бури, урагани, наводнения, земетресения, пожари, лава от вулкани. Дано човека да види, да се научи и да се спре и очовечи. Своя урок да научи:

Не посягай на свойте съюзници. Не нападай приятелите си. Уважавай и пази своите създатели. Здраво на Земята стъпи, но я уважавай, не я тъпчи, с крака я погали.

Избери пътя на любовта, уважението, светлината, доброто.

Голяма е Земята, има място за всичките й деца. Не може да разбере защо все нещо се карат, все нещо не могат да разделят. Все има хора нацупени, с криви усмивки. Все нещо замислят, кроят, планове правят, оръжия измислят. Различни са децата й. Всяко с нещо изпъква, с нещо се отличава. Всеки със своите таланти и способности. Всичките ги обича. Дори тези себичните, палавите, егоистите. Може да им прости. Голямо е сърцето й. Има кътче за всекиго. Ама нека се спрат. Нека за миг да застанат. Да се огледат. Да прозрат, че себе си унищожават. Брат-брата си давят. Грабят и не дават. Но себе си погубват. И своите деца.

Ето и сега. Вулканът им пречи. Бил опасност за околната среда. Огънят му загасиха. Но там дълбоко в Планетата само огън има. В изобилие. А сега като Вулканът се превърна в Океан? Когато няма вече огън в него? Водата и тя не ли е опасна сила? А когато океанът се разбушва и изпраща буря, вятър и огромни вълни? Ой, човече смешно. Колко си страхливо и чудесно. Нима ти не разбра, че тя, Майката Земя, заедно с Природата има своите правила и своята работа добре си върши. Ти, човече на майка си се довери. Дори само за миг поспри, огледай се, помълчи и разбери

ТЯ ПРИРОДАТА НЕ ТИ Е ВРАГ!

ПРЕСТАНИ ДА СЕ БОРИШ С НЕЯ, БЕ ЧУДАК.

СЪЗДАВАЙ БЕЗ ДА РУШИШ.

ЗАЩОТО ПОСЛЕ ОТ МАГАЗИНИТЕ
НЕ МОЖЕШ ДА  Я КУПИШ.
НЕ МОЖЕШ ДА Я ВЪРНЕШ
И ВЪЗСТАНОВИШ.

8.09.07

© Victoria