ДУМИ

Днес в обикновен и делничен ден възникна в мен желание да си създам нов живот и визия и за това започнах да преглеждам коя съм и да си правя ревизия.  Първо прегледах в какво съм добра и от какво имам в изобилие и .. намерих  Думи.

Най-различни, весели и симпатични, болезнени или етични, Думи на два езика съжителстват си без раздори, разминавайки се по разни коридори. Реших с моите Думите да си поиграя. Знайте, така ми беше хубаво и интересно, че ще ви разкажа, не мога да си трая.

Думите прегледах, по рафтовете се загледах, по групички ги подредих, праха им тук-там изтрих и намерих Думи за цяло имане. Е, имаше и думи достойни за химическо или пране. Но общо- взето доволна от обиколката седнах на стола, там зад ролката, загледах се в старите вестници, такива наивни предвестници. Разказваха там за планове и петилетки, за конфекция и сложни плетки. Имаше рецепти стари, по шосетата сложили радари, имаше и малко клюки, но не такива прекалено люти. Думи, всекдневни, накипрени, в колонки подредени.

Прегледах и Думите по групи наредени – има силни, страшни, весели и всекидневни. Има Думи на покой и на търпение. Има и такива, в цели изрази се заредили или самотно в крайчето се подредили. Има Думи главни, само за страници заглавни. Има Думи на доверие само на приятел се изричат, има Думи и на гняв, на свян или на други чувства. Има Думи на любов – какви са те накичени, накипрени, надути. Зная, много са в нашето ежедневие Думите красиви. Но има и такива Думи празни. Ужким са лъскави и бляскави, но са само за пред хората показни. Ужким са желани, но ме стряскат само. Думи за витрина – някак са прозрачни. Стоят си там, но не като за ползване,  загубили са истинската своя същност, цел. Думи бутафорни, лъскави от джел! Някой ги изрича, а те като че ли с вятъра си тичат. Нищо от тях, в нас не остава. Където изречени , там си остават.

Но има и  Думи малки, прости, а като ги кажеш навреме и намясто, със силата им можеш планини да взривиш, с нова енергия хората да заредиш, дори и малко света да промениш.

 В моя склад на изобилието, аз себе си открих – изразена все в Думи чисти, прости, подредени, със табелки налепени. Скромни и нелъскави, но някаси истински и разбираеми. Зад всяка Дума имаше значение, намерение, чувство, нещо да й дава плътност, дъх , живот и собствен свят и цвят.

С голяма изненада открих запас от Думи неупотребявани. Стоят си нови, непокътнати, още с опаковката загънати, в мълчание потънали, още не изречени. Загледах се, огледах се. Смело към тях се приближих и табелките на глас прочетох: "Извинявай", "Прости", "Благодаря", "Щастие", "Радост", "Веселие", "Маскарад", "Празник", "Танци", "Музика ", "Приятелство", "Среда", "Доверие", "Разчитам", "Мога", "Позволено", "Разрешено", "Имам права", "Заслужавам", "Достойна съм", "Искам и знам", "Знам да искам", "Обичам", "Обичат ме", "Моя жена", "Моя съпруг", "Двойка", "Партньорство", "Единство", "Съюз", "Съмишленик", "Обща посока, път и цел", "Рамо до рамо – напред", "Романтика", "Здрач и бряг", "Желана, търсена, обичана, приета", "Слънце, залез и отново изгрев", "Изпълнена с любов, ненавист или гняв, а може и страст", "Лодка, полет", "Небе и море и безкрай", "Ръка в ръка", "Свобода", "Независимост", "Подкрепа", "Сигурна и волна", "Спокойствие и душевен мир" и даже " Баланс и Хармония", "Благодаря за всичко, което била съм досега, за това, което съм и за това, което ще бъда".

Какво да правя с тези Думи, така прашясали, стоят  в тъмното уплашени? Взех ги внимателно в ръка. Изчистих ги, да са готови за нова употреба от сега. Моята действителност те ще се променят, когато  аз ги пиша и изричам всеки път. А това ще става често, много често. И честно, много честно.

Това са Думите на моята душа. Такава е моята съдба да изричам тези Думи гордо и без свян. Част от моето ежедневие, от красотата на деня или на нощта.

Доволна съм от този ден, от ревизионната проверка. Това напомни ми неща, които бях забравила, че съществуват до сега.

Но днес решавам и вече изпълнявам:

Тези думи да влязат в  постоянна, честа употреба! Защото в тези думи има сила и тя засилва се с всеки звук и всяко повторение. Защото тези думи задвижват думите: "Напред", "Прогрес"  и "Бъдеще". Защото тези думи изпълват думата "Живот" със "Светлина" , с "Любов" и "Красота". Защото тези думи са като моите семена, изречени, разпръсквам ги по полята на света и давам своя дял да замазим чиста, хубава, гостоприемна – Майката Земя.

Защото,

ЗАЩО СА НИ ДУМИ, АКО ОСТАНЕМ САМИ И НЯМА НА КОГО ДА ГИ КАЖЕМ?

10.03.2006

© Victoria