Послание за радостта

Както съм се разписала реших да прославя и Радостта в моя живот. Стоп! Има ли такава, къде съм я срещала? Нима цял живот съм била тъжна,намусена а не весела? Спомням си, че на сватби и погребения плачех еднакво. Да присъствам и на двете аз не обичам. В бяло или в черно все ми се струва мрачно, неистинско, театрално, церемониално. Каква е разликата всъщност, че на едното главното лице не присъства активно и по свое желание, а на второто ....? Как ви се струва?

Има ядене – и двете еднакво, музика – същата (с малка разлика в ритмите), много роднини, приказки, клюки, много недоволни, малко са  тези, които  разбират за какво са дошли и какъв е точно ритуала. Повод за срещи с познати, роднини, напиване, откровеничене, спомени, сълзливи истории, сцени на ревност, и много, много завист. Завист, на погребение? А как ви се струва: "Защо ме изпревари?", "Защо пръв си отиде, на кого ме оставяш?" "Защо ти , а не умрях аз?", "Отърва се човека, а ние?". Звучи ви цинично, а как е на сватба – "Защо не взе мене?", "Защо ме изостави?" "Защо тя ме изпревари?" – не звучи ли цинично?

Да, и сега не излезе весело. Лъха на злоба и завист. Наоколо дъха, мирише, смърди на ненавист (дъщерята на завист). Каква е нейната миризма? Силна, прясна, никога гнила,  винаги е в обръщание, а и много се харчи, търси се, разпространява се лесно.Навсякъде завист сменя завист , поводи – бол.

Но кажете ми, хора, как от Радост стигнах до завист? А, ясно, Радост ражда завист. И толкова се страхуваме от хорската завист, че се радваме на ум, тайничко в сърцето, тихичко, при спуснати пердета, зад затворени прозорци. Никой да не разбере, да не чуят съседите, да не разберат приятелите. "Моля дръжте се обикновено, като че ли нямаме Радост в къщата". "Не е хубаво, не е прилично, знаете ли колко са гладните по света?", "Колко жени абортират годишно, поради липса на средства за отглеждане на деца?"  и ..... така още няколко изречения-убийци на Радост.

И ако си достатъчно смел и проявиш радост (например да се засмееш на глас в натъпкания до отказ сутрешен автобус) - тогава ставаш съмнителен. " Ходи ли вече на лекар?", "Кога се прибра вчера?", "Какво пи снощи?","Да не си се влюбила в него?". Привличаш внимание, чустваш се странно, почти като черна овца в стадото или бяла мечка насред пазара. Съвестта ти заговаря, става ти гузно и излекуван бързо ставаш като всички мрачен до ... нова атака на Радостта.

Но хайде да си обясним какво е Радост и има ли тя почва у нас?

Радостта е рядко срещано чувство, което блика от нас в редките положителни моменти от нашия живот, когато се чувстваме удовлетворени от себе си и от съдбата си, т.е събитията около нас, когато получаваме нещо желано, сбъдва се мечта, споделят любовта ни и т.н. Но защо е тъй кратка Радостта? Защо преминава без почти следа да остава?

Но може би, ако има Радост и когато някой друг успее, влюби, спечели? Бил той познат или приятел. Ако се Радваме и тогава? И така да нейните мигове да увеличим. Наистина ли?  Нима е възможно?

Защо тогава вестниците са пълни с отрицателни и лоши новини? Защо четем само за убийства, грабежи, природни бедствия, протести, нападения, разрушения? В някой ъгъл на вестника в дребна рубрика "Любопитно" можем мимолетно да забележим нещо весело, приятно и изключително. За да впишат във вестника нещо положително, то трябва да бъде достойно поне за Гинес. Или малко квадратче с виц – предимно злобен. За да може средния-малък човек да се чувства добре (не за друго, а защото има и по-зле).  Така, че нищо ново. Потрисам се всеки път от злобата на публикуваните разкази и стихове. Нима това е в хорските души? Това е страхът. Първия и важен съвестник на човека. А къде се е видял радостен страх? Така Радостта напуска редиците и отстъпла място на страха. За малко  сме весели – само за няколко мига, откраднали ги от страха – и отново му се отдаваме в плен.

И все пак Радостта аз познавам и все по-често нейното появяване поощрявам. Щом я усетя, че си поправя път, смело я викам да не изчезне и този път. А тя се появява все по-често на прага, подаде главичка и чака, как ли и този път ще я посрещна. Е, идват често и нейните приятели – тревогата, притеснението и съмнението  - децата на съседа-страха. Доста са пораснали, доста място заемат у дома. Но Радостта укрепна, засили, пробива си  място и остава. Случва се да я пропусна,тя понякога е тиха и скромна. Не вдига много шум.  Доста време не беше се мяркала, бях я загубила по пътя. Днес подновяваме заедно навици от детството. Тогава всичко ме радваше. Защо ли това престанах?  Сега са ми повече грижите? Настанаха трудни времена? Вече  съм и родител? Аз ли  реших с тревога Радостта да заменя или просто такава е моята съдба?

Но Радост ми носят мечтите, песните, стиховете, цветовете, светлината, природата, мъдра мисъл, усмивките, успехите – мои и чужди, разходки, единомишленици (уплаших се от думата приятели), разговори, телефонен звън, електронна поща,  внимание от приятни хора, спечелени пари, купуването на подаръци (за мен или за хора, които обичам).

Да! Радостта съществува и аз я откривам, ежедневно я каня, когато дойде много й се радвам и я каня да остане. С мен да й е хубаво се старая, за да ми идва често на гости и при мен да се заседява.

А ти как се чувстваш? Родостен ли си днес? Посещава ли те често Радостта? Или предпочиташ по- горещите неща?  

15.10.2006

Знаеш ли , аз съм ведър , слънчев , пръскащ оптимизъм човек , а една моя приятелка казваше ,идвам при теб да се заредя , че изперквам....
докато с гол закъснение разбрах, че е енергиен вампир ...
А това да се радвам на хорските радости си го нося,
то ми е от Бога дадено , но искренността не е на мода , човечността също .Какво от това , кой ще ми забрани да се радвам и на чуждите радости , искам всички да са щастливи !
Хубав пост ,много си права за абсурда на тези ''радостни'' разсъждения !
Нямаме право да се въздържим от една усмивка , от една минута смях , от една хубава дума , живота е кратък и непредвидим !

Първо, аз страдах от енергийни вампири, докато не се научих да не давам от моята лична енергия, която е ограничена, а да предавам от безкрайната и неограничена енертия на Вселената. Тогава никой не може да те свърши. Има Рейки курсове или други енергийни техники, където те обучават и за използване на защити.
Ние сме си родили радостни.Едно дете се смее на глас около 300 пъти на ден. Най- естаствено и леко. Без да купува билети за комедии и забавления, без алкохол и наркотици.
ТАКАВА НИЕ Е ПРИРОДАТА.
Но на другите това не е изгодно. По-лесно се управлява и манипулира един страхлив човек. За това първо родителите, после учителите, началниците, правителството и т.н. управляващи ни пълнят със страх и ни изтриват и ограничават радостта за да властват над нас.
Радостните хора са смели и независими. Успех.

ThatВ’s not just logic. ThatВ’s raelly sensible.

aN1Qng <a href="http://gcrobnlaapjf.com/">gcrobnlaapjf</a>

xn0eP8 , [url=http://mnltshjssrly.com/]mnltshjssrly[/url], [link=http://quwthytfyefy.com/]quwthytfyefy[/link], http://eqakbqgnvplw.com/