Дъщеря на ВСЕЛЕНАТА

Днес се усетих дъщеря на Вселената. Тя в мен и аз в нея. Без думи, условия, приемни изпити, правила и закони. Просто съм там – на звездната карта.

Малка звезда, една от многото осветяващи небето. Няма важни и не важни звезди. Няма красиви и не. Всички са равни в звездното небе. Всяка е малка или голяма, близка или далечна в зависимост от гледната точка. И цялата красота на небосклона е възможна само с участието на всички звезди. Сама звезда – съзвездие не прави. Всеки трепет, всяко пробляскване е с еднакво значение в безкрайния  Космос.

Най-после след толкова години допуснах те в себе си, майко Вселена, бавно трудно, но истинско – мое. И докато земната ми майка или просто душата, която изпълнява тази роля, ме спъваше и ми добавяше трудности, небесната ми майка ме приютяваше, закриляше, приемаше точно такава без критика, и забележки . Без ирония, подигравки и манипулации. Точно там, винаги там и то само за мен и винаги с мен. Сега те видях, сега те почувствах, сега те чух и разбрах. Сега те приех. И ти БЛАГОДАРЯ!

Сега, когато се чувствам защитена на тази Земя, аз не ще изпитвам заплаха или опасност и страховете ми бавно ще се стопяват по пътя.

 Думите, които в началото чух и не повярвах: Всичко, което се случва във Вселената е за мое добро! Вече са  в мен и не са само думи. Аз ги дишам, живея.

Защото аз се почувствах част от нея.

Защото аз я почувствах в себе.

Защото ние сме едно – човек, Велена и Земно кълбо.

Научи се да приемаш, отвори се да ме приемеш и ще ме откриеш.

Тук съм.Винаги съм била тук, но ти забързана не ме забелязвала.

- чух гласът ти ! Спрях! Затворих очи и те видях . Вдишах дълбоко и в себе си те поех.

22.03.2006

© Victoria