Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 11:04 - Посланието на един локомотив
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
0



Животът на един Локомотив

Локомотивът бързо набра скорост. Запуши гордо с парата си и се заизкачва по баира. Но колкото повече се изкачваше, толкова повече вагоните го теглеха назад. Много се бяха насъбрали, около петдесет. Всеки беше натоварен с нещичко. Имаше препълнени със събития и спомени, имаше и полупразни, но здраво затворени, изпълени с мухъл и прахоляк. Малко бяха тези красивите, надиплени с красота, лекота, мечти. От известно време беше решил да ги почисти всичките, един по един и да не остави нито един неотворен и не проветрен. Постави си задачата, направи си план и започна систематично да ги отваря, проветрява, почиства, затваря. Опознаваше ги отново. Много работи научи за вагоните си. Много си припомни от миналото си. Във всеки намери нещо близко, познато, но забравено. Преглеждаше ги внимателно, избираше това което искаше да остави, изхвърляше непотребното. Работа, която му отне години. В един от първите имаше здраво залостени врати и прозорци. Доста време мина докато го открехна. Каква смрад се изля от там. Много време го почиства. Но после му олекна.

Локомотивът беше отговорен за цялата композиция, за движението, за сигурността, скоростта, за навременното пристигане по гарите. Много работа му се събираше. А и нямаше  почивен ден. Тук-там имаше отдих по гарите, ала беше кратък. Нещо в него все го караше да препуска напред.  Така се беше конструирал – да превзема височини и да се спуска по нанадолнищата. Но все да остава на пътя. Все в движение. Хубаво му беше на път. Интересно. Срещаше нови хора, преживявания, приключение. Но имаше и трудни мигове. Най-тежко беше като загубеше пътя. Той беше отговорен за посоката. Вярно, че имаше компас, релси, надписи, табелки, допиташе се и до локомотивите, срещани по пътя, но имаше и много кръстопъти. Решенията взимаше само той. И както се случва, който решава и бърка, така и Локомотивът често грешеше. Ох, как пуфтеше като разбереше, че е сбъркал. Обикновено път назад нямаше и той трябваше да намира обиколни пътища за да поправи грешката си. Изобретателен беше. Имаше творческа мисъл и това му помагаше. Но трябваше много да внимава другите да не разберат, че греши. Какво ли ще кажат другите да него? Щеше да се изложи. Репутацията му на мъдър всезнаещ Локомотив щеше да се разруши.

Добър локомотив беше. Приятен на външен вид, учтив, беше готов да помогне на другите и да издърпа вагоните им в трудни моменти.

Но ето, че сега беше настъпил труден момент за него. Беше изправен пред голяма височина. Висока цел си беше поставил.Омръзнало му беше да пътува по ниското. Искаше да успее на едро, на високото, от далече да го забележат. Да даде последен напън по височината и после да си кара лекичко по равното.

Спря се на поредната гара и се огледа назад. С тази дълга върволица от вагони нямаше да може да се изкачи. Тежеше тонове. А така искаше да успее. И тогава взе решение. Трудно решение. Влезе в местното депо и започва да откачва вагоните на миналото си. Особено тези тежките, от ранното детство. Дори и почистени му напомняха за тежки моменти и го караха да се самосъжалява. Често вместо да върви напред, оставаше загледан в тях. Може би и за това губеше често посоката. Вече знаеше. Път назад нямаше. Освобождаваше вагоните с много любов и нежност. Подреждаше ги чисти и лъскави един по един. Не вярваше, че ще дойде момент, в който ще иска се върне, да си ги прибере обратно. Не. Вече минаваше на високо ниво на действие. Стига минало, спомени, сълзи, колебания, съжаления. Искаше да се мобилизира за поредното си изкачване. Знаеше че не е последното, но в това искаше да вложи цялата си сила и способност. То бе символично и от особена значимост. Съдбоносно изкачване, което щеше да промени цялата му същност.

Беше споделил това и с другите локомотиви с депото. Подкрепиха го. Дадоха му по някой и друг съвет, направления, опит, усмихнаха му се ободряващо и му пожелаха успех. Хубаво му стана, че не е сам в този момент. Въпреки, че пътят  си беше лично негов, по- леко му бе да знае, че има и други като него, да срещне такива дето са успявали, или да открие възхищението на тези, които не са посмявали.

Изкара нощта в депото, при вагоните, пълни със спомени. Тежко му беше, но знаеше че това е единствения начин да успее.

Събуди се на сутринта, изчистен, подновен. Застана гордо на релсите, провери горивото, добави изоблие от любов, желание за успех, находчивост, малко инат, инициативост и много, много страст. Тя винаги го запалваше и буташе напред. Този път реши, че ще стигне до край. Няма да се отказва по средата на пътя. Никакво остъпване пред страха от височина и успехи. Ще се изкачи по склона на успеха. До самият върх.

Потегли! Вече чуваше музиката на фанфарите, на триумфа, на победата. Фойверги! Вече се виждаше там и празнуваше. Така загледан в бъдещето, замечтан и усмихнат, с леко сърце, освободен от тоновете спомени, които бе влачил години със себе си, Господин Локомотив страстно и с много любов подкара по пътя към Високите си постижения в живота. Душата му тананикаше и той пуфкайки в такт с нейната мелодия напредваше леко напред.

На добър път, Господин Локомотив и до нови срещи...

17.09.2007

 



Тагове:   Локомотив,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545567
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697