Аз се интересувам от Изобилието във Вселената и най-вече защото то липсва в моя живот. Започнах да чета книги, да го опознавам. Защото, мислех си, ако аз не го познавам, така и ще го срещна на улицата и ще го отмина без да разбера, че това е било то. Да си призная аз съм расла в дом, в който не е имало Изобилие. Живяли сме в липса. И не си мислете, че само на материални ценности, Липсата е по-широко понятие. Тя беше в корена на съзнанието на моите родители и аз съм я получила в наследство.

"Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзида­телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова­та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб­ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре­шен диалог"

Седемте духовни закона на успеха

Дийпак Чопра

Значи, пише той, Изобилието съществува навсякъде във Вселената, но моето съзнание е толкова стеснено от влиянието на Липсата, че не мога да го забележа и да го обгърна.

"Кон с капаци". Добре разбрах, няма какво да се прави  – ще трябва да си разширявам съзнанието. И ето, че започнах да чистя всички стари и ограничаващи ме разбирания, вярвания, предрасъдъци. С една дума влязох в склада на своите мисли и започнах да чистя и разширявам "помещението".

Тогава се натъкнах на нея – шоколадовата кутия с бонбони от моето детство. Тя беше заела голямо и значително място от детстските ми спомени. Тя бе за мен Символът на Изобилето от наслади.

Спомен 1 -Отварям шкафа и я намирам там, пълна с вълшебство. Изпълнена е с Изобилие от аромати, вкусове и наслади. Протягам ръка съм цялото това богатство и ето, че зад гърба ми изниква глас – "Не пипай! Остави! Това е за гости!" Винаги е било така у нас –чуждите хора, понякога дори и непознати и далечни, са били по-важни от близките членове на семейството и особено от "най-милите и обичаните "  - децата . При добро настроение на родителя, ми разрешават "Добре, но само едничко!". И аз щастлива се задоволявам с малката, скромна част от Вселенското Изобилие под формата на шоколадов бонбон.

Спомен 2 – Този път гостите сме ние. Важни хора. Вадят кутията с бонбони. "Вземете си, вземете си – казва Изобилието на Вселената с гласа на домакинята. Но отново гласа на Липсата излиза от майчината ми уста "Само едничко!" и аз успешно стеснявам съзнанието си до един единствен бонбон. "Вземете си още, ето има пълна кутия с бонбони" - напомня домакинята Изобилие. "Не! – отговаря Липсата – то, детето не обича" (не иска, не е здравословно, не е полезно и т.н. важни причини). Да отида на гости с родителите си беше скучен, едообразен и пълен със забрани и лишения  тормоз.

Същия вариант може да се наблюдава с добавка на ръгането в ребрата, когато сипват нещо в чашката на съпруга. "Той не иска, не обича, той пи достатъчно, не му трябва повече и т.н." съпроводено с подсещащо подръгване.

"Задоволи се с малко", "Не трява да си алчна", "Недей да имаш големи очи", "Избери си само едно!" и аз продължавах да стеснявам своето съзнание за изобилие за сметка на липсите, които растяха и ликуваха.

Отдавна не съм вече дете, но и до сега често се чувам как сама се ограничавам "Само едно! Избери или това или онова! Не можеш да вземеш всичко на веднъж!Не прекалявай! Не се разглезвай!"

А защо не?! Защо само едно? Защо или – или? А не може ли и двете?

Може! Нещата се променят. С всеки ден разширявам съзнанието си за Вселенското Изобилие все повече и повече.

А шоколадовата кутия бонбони? Имаме! Има и достатъчно и в изобилие и за вас. Заповядайте при нас...

А сега ви изпращам това, което имам в Изобилие и никога няма да ми се свърши - ЛЮБОВТА СИ.