Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2008 13:49 - Посланието на Морето
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2636 Коментари: 1 Гласове:
0



ЗЕМЯТА И ВОДАТА

Земята, тази твърда непоколебима Земя. Предизвикала не една война. Взела не малко жертви в името на собствеността. Дали е така решителна и силна, както изглежда? Дали е така статична стабилна? Или се тресе, рони, разгражда, интриги безкрайни поражда, трепери и мало и голямо бягат, който накъдето намери?

Земя от Земя се разделя и вода навлиза между нея.

Вода- тази мека безплътна маса, без характер, без форма, без сила. Кой каза? А силата на малката неколеблива капка, каквато е слаба и мила, и всеки ден скалата гали и свой път си поправя и навлиза, дълбае. Своя път навътре чертае. Така постоянна, така милваща и целта своя постигаща.

Вода при вода отива.. Капка дъжд намира своя път към своите сестри. Локва от слънцето се скрива в тези земни дълбини и там за своя изненада открива извор, ручей и поточе, подскачайки достига своето отроче – тази красива буйничка рекичка. И едничка, двечки, трички тези буйнички рекички се сливат в една голяма тъй силна мощна дама, която със своята снага напоява близките поля. Но и тя не смята да се бави, милва, гали, но и бърза. Дълъг път я чака там далеч зад планината. Планината? Ох, нима ще я прескача? Не, не ще трябва да се справи. Отдолу да премине? Тъмно, там вече била е. Да заобиколи? Ще се забави. Как й пречи тази канара! Нищо, леко, бавно, плавно тя промъква своята снага. Все по-лесен става всеки следващ метър. Тук заглажда, там завлича, тук закача, там облива. Тъй с нежно постоянство се постига всичко, даже в странство. И тъй реката ни позната влиза смело в пранината. Хлъзга, пада, плува, става, но и този път не се предава. Тук надясно, там леко вляво, завой голям и малко криване назад. Ето, че и планината в миналото се оказа. Тя, водата отново силата си мека на Земята си доказа. Ех, каква е веселба, преодоля тя  голямата скала. Ту отдолу, ту отгоре, по заобиколен път, а там прескочи препречил се голям и дървен прът.

И в ранно утро, с изгрева на слънцето, в най-вълнуващия миг в живота срещнаха се То – Морето и Тя – Реката. Разтича се горката, падна, тръгна, потрепери, как ли То ще я намери? Тънка? Дълга? Или разширила се? А То я чака там със своите вълни. Хем спокойно, хем се пени, често сменя своите премени. Вълнува се, но не се издава. "Не е първата, не и последната, която себе си отдава". Мисли То и си реве. Ще има още много срещи, на които ще приема, получава и внимава много-много да не се раздава. Идва Тя , а То сияе. Слънце грее, крила се реят, пръски навсякъде хвърчат. Тя трепереща, подскача в широките обятия. Прегръща То я  и Тя с него слива се и ... лекичко и-з-ч-е-з-в-а......Тъй сладка вчера, днес горчиво-солен вкус добила, тъй милваща в планината, а тук във вълните се разбила.

Стои на брега момче и реве. Крещи то на това развълнувано море:

"Хей, Море пенливо, накъде моята река завлече? Подбра, прибра, съвсем я заличи. Водата си искам, за нея копнея – палава, бърза и сладка. От нея да пия, лицето да мия, очите да плакна, сълзи да крия"

"Хей, Млади човече - морето отсече - вода назад не се завръща. Прогледни със своите очи, че ти май туй не виждаш – по всичко си личи. Че аз какво съм? Не случайно старите хора го казват за такива като теб "Във морето вода не може да намери" (тук морето сърдито потрепери), че какво тук липсва ти, в мойто изобилие – миди, водорасли, риби, перли, медузите красиви, русалки и сирени. За каквото помислиш, за каквото си мечтаеш от тук от моето дъното ще го изваеш. Всичко си имам, всичко си знам. Аз съм Царят и водите към мен те се сремят. От малката капка до пълното езеро всички към мене текат. За големи се смятат, но пред мене, главата прекланят."

 

"Хей, Море пенливо, ти какво  от  реки разбираш. Идват, гълташ и назад не връщаш. Вместо нея друга ще потърся пак такава милваща, красива и пенлива, скачаща, пръскаща и щастлива."

 

"Вода при вода отива и тази другата при мен ще дойде.

И тя като Любовта в света в едно се  слива.

 

АКО ВИЕ ХОРАТА РЕШИТЕ ГЛАСНО

ДА ОБИЧАТЕ, ДА ЛЮБИТЕ СЪГЛАСНО

"Закона на обичащите се помежду си хора"

ТО ЗА МИГ В ЕДНО ЛЮБОВТА  ВИ ЩЕ СЕ СЛЕЕ

И СВЕТЪТ ВИ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ,

С НОВИ ШАРКИ ЩЕ СЕ УКРАСИ

И ЩЕ СТАНЕ ТЪЙ КРАСИВ,

И ВСЕКИ ХРАСТ, ДЪРВО И ЦВЕТЕ

В НЕЖНИ ЦВЕТОВЕ ЩЕ РАЗЦЪФТИ

С АРОМАТА СИ ЩЕ ОПИЯНИ

И С КРАСОТАТА СИ ЩЕ ДОПРИНЕ

ЗА СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ТОЗИ СВЯТ,

СЪЗДАДЕН С ЛЮБОВ ЗА ЛЮБОВТА

ЗА ВАС ОБИЧАЩИТЕ СЕ ПОМЕЖДУ СИ ХОРА.

 

А сега, когато научил си от мен, Морето, тоз добър урок,  върви си, върни се при своите земни хора  с мир. И сбогом!

Декември 2005 © Victoria

 

 



Тагове:   морето,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viv13 - Ех,
05.03.2008 14:09
толкова си пенлива, пръскаща и щастливо дарила :)!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 1912492
Постинги: 850
Коментари: 4645
Гласове: 10673