Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2008 10:03 - Любов в действие - 10
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 820 Коментари: 0 Гласове:
0



Живях известно време в един град на брега на Червено море. Там има резерват за делфини. Идват хора от целия свят да се любуват на делфините, рифовете, топлата вода, приятния климат. Повечето хора идват да се забавляват, да почиват, поплуват. Има и друг вид туристи, не така много, но и те пристигат от далече. С децата си. Специални деца. С придружители. Обикновено те не могат да се придвижват сами. Но и те идват  заради делфините.  Удивителното не е във външния вид на децата, а в различното поведение на делфините.

Щом такова "специално" гостенче влезе във водата към него веднага се приближава една от женските в стадото и го "поема". Тя остава в постоянна близост с него през всичките дни на посещението му. Тя е единствената от стадото, която контактува с детето. Другите плуват незаинтересувано надалече.

Наблюдавахме  "приема" на едно дете пристигнало от далечна северна страна с диагноза - тумур в мозъка. Момчето с една инструктурка навлезе в плиткото. Там на входа винаги на страж плуваше самеца на стадото. Той пръв "приемаше гостите". За най-голяма изненада на инструктурката една от най-дивите и неопитомени женски се приближи плавно и се излегна пасивно в близост до детето. Просто замря във водата и се остави то да я докосва, язди, гали, плува, играе с нея. Вече бяха двойка. Тя огромната женска-делфин с гладка мека кожа, приятни закръглени форми, уста отворена в усмивка и малко десетгодишно момче със забавени движения. Беше красива игра-танц. Изкараха заедно няколко дни и детето  си замина. Чакаше го операция за отделяне на тумура.

Операцията преминала успешно и то недочакало дори да му зараснат раните докрай, пристигна с родителите си на брега на Червено море. При  делфините. Наблюдавахме го как бавно навлезе във водата. Силно вълнение обхвана всички ни. Зачакахме. Нищо! То извика делфина по име. Нищо! Инстукторката се гмурна да потърси делфина и да го примами до брега. Нищо! Най-после женската се появи. Същата дива палавница, каквато я познавахме от преди посещението на детето.

Детето нетърпеливо протегна ръка. Делфинът се плъзна прокрай него и потъна във водата. В началото го приех за изоставяне и безразличие. Заболя ме за детето. Знаех, че е разочаровано. Не го ли позна? Но после разбрах, че  то вече бе здраво и нямаше нужда от нейната делфинова, подкрепяща и лекуваща любов. Женската инстинктивно постъпи с него, както постъпваше с малките си - освободи го от себе си с пълната вяра, че то може да се справи и само.

Така получих поредния ми урок по  майчинство – силата на освобождаваща любов.



Тагове:   действие,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545428
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697