Един ден, бащата на едно много богато семейство  завел сина си в едно село с цел да му покаже как хората могат да живеят в бедност.

Те прекарали няколко дни и нощи къщата на едно много бедно семейство и когато се врънали бащата попитал сина си:
"Как беше прекарването? Хареса ли ти? Видя ли колко могат да бъдат бедни хората? Какво ново научи там?"

И синът му отговорил:

"Да, татко видях и научих нови неща. Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басеин, който заема половината ни двор ,а те имат цяла река, която никога не свършва. У нас, вносни фенери осветяват градината ни, а те имат звездите, които блещукат като даманти в нощното небе. Нашата веранда е по- голяма от тази на съседа ни, но те имат целия хоризонт. Ние сме собственици на голям участък земя,  а те имат всичко, до където им стигне погледа. Ние имаме прислужници, те прислужват на другите. Ние купуваме нашето ядене, те отглеждат тяхното. Ние сме построили висока ограда за да защитава имуществото ни, те имат приятели, които да ги защитават.

Думите на сина изненадали много бащата и той замълчал. Тогава синът добавил: "Благодаря татко, ти ми помогна да видя колко сме бедни ние и колко е относително всичко. Има неща, в които ние не виждаме никаква стойност, но други хора виждат в тях  съкровище."

Синът прегърнал шокирания си баща и си влязал в къщи.