2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Днес прочетох в блог няколко постинга на тема страха, колебанията, решенията и др. И защото се занимавам доста време с темата "Избори и Вземане на решения" реших да споделя.
Между кошмара и мечтата има само една крачка. Това е крачката между страха и любовта. Това е в избора на посоката. Това е в избора в кой вътрешен глас да се вслушаме.
Силата, която ни движи в посока към мечтата ни, е любовта ни съм нещо.
Движещата сила, която ни тласка към кошмара, това е страха от нещо.
Ако ние се страхуваме да обичаме и обичаме да се страхуваме?
Ако ние правим това, което обичаме, тогава?...
Това, което правим най-често е да се страхуваме, т.е. да задвижваме и увеличаваме силата на страха и се приближаваме към кошмара си.
Помислете си коя е най-голямата ви мечта и кой е най-големия ви страх (независимо дали са реални или не) и ако сте по пътя, който при приближава към кошмара ви, просто спрете, помислете, променете.
Казват, че всяка сутрин заедно с нас (а понякога и преди нас) се събуждат и двете ни "ангелчета" – бялото и черното и започват да ни шепнат в ушите. Това което ние можем да направим е:
1. Да осъзнаем това, че има два вътрешни гласа
2. Да ги различим- Кой глас ни приближава към кошмара и кой към мечтата.
3. Да изберем, в кой глас искаме да се вслушаме.
Обикновенно първият, първичният глас е гласът на интуицията ни, подсъзнанието ни,на любовта. Но колкото повече отлагаме решението или действието даваме повече място и сила на всички съмнения, колебания, страхове, горчив опит, които от своя страна ни спират и се засилват.
Изборът е само наш – любов или страх, мечта или кошмар.
И как може да прецениш дали е грешно? Понякога това, което ни се струва неправилно или грешно решение в момента след известно време се оказва най-правилното за нас.
01.04.2008 13:04
в черното ангелче е заченъкът на бялото ангелче. В бялото е заченъкът на черното ангелче, но едното и другото по природа са Доброто, което не раличава каквото и да е било, добро или лошо, черно или бяло.... Така че, Доброто е във всичко двулично. Ако азът би открил какво му е природата, сигурно човешкият свят би изменил лика си. Така ми се струва.
Сила свети
Спря ми дъхът. Не можех да дишам. Беше прав. Не знаех. Това е ново за мен. Прокарвам нещо ново. Почувствах се много зле.Беше 20.30 г. Стоях в шок и не можех да правя нищо. В 22.30 ч. звъни друга колежка, с която не сме говорили отдавна, още по-малко в такива часове на денонощието. Попитах я дали се е случило нещо, а тя ми каза че просто се сетила за мен и искала да ме чуе. Разказах й за предишния разговор и за това колко ме е заболяло, защото той е прав. Аз наистина не съм сигурна дали съм добра в това което правя. Тя ми отговори, че "Както съм сигурна, че навън е нощ, така съм сигурна, че ще успееш в своя бизнес". Разплаках се. Никой никога не е показвал вярата си в мен по този начин. Поговорхме и си легнах да спя. Днес щом се събудих разбрах, че тези два гласа са били отражение на гласовете в главата ми - на страха и съмненията и на любовта и вярата. Това което ми остава е да реша на кого да повярвам и в кой глас да се вслушам.
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно