Днес прочетох в блог няколко постинга на тема страха, колебанията, решенията и др. И защото се занимавам доста време с темата "Избори и Вземане на решения" реших да споделя.
Между кошмара и мечтата има само една крачка. Това е крачката между страха и любовта. Това е в избора на посоката. Това е в избора в кой вътрешен глас да се вслушаме.

Силата, която ни движи в посока към мечтата ни, е любовта ни съм нещо.

Движещата сила, която ни тласка към кошмара, това е страха от нещо.

Ако ние се страхуваме да обичаме и обичаме да се страхуваме?

Ако ние правим това, което обичаме, тогава?... 
Това, което правим най-често е да се страхуваме, т.е. да задвижваме и увеличаваме силата на страха и се приближаваме към кошмара си.

Помислете си коя е най-голямата ви мечта и кой е най-големия ви страх (независимо дали са реални или не) и ако сте по пътя, който при приближава към кошмара ви, просто спрете, помислете, променете.

Казват, че всяка сутрин заедно с нас (а понякога и преди нас) се събуждат и двете ни "ангелчета" – бялото и черното и започват да ни шепнат в ушите. Това което ние можем да направим е:

1. Да осъзнаем това, че има два вътрешни гласа

2. Да ги различим- Кой глас ни приближава към кошмара  и кой към мечтата.

3. Да изберем, в кой глас искаме да се вслушаме.

     Обикновенно първият, първичният глас е гласът на интуицията ни, подсъзнанието ни,на любовта. Но колкото повече отлагаме решението или действието даваме повече място и сила на всички съмнения, колебания, страхове, горчив опит, които от своя страна ни спират и се засилват.

Изборът е само наш – любов или страх, мечта или кошмар.

 

човек трябва да следва интуицията, макар понякога тя да е грешна.

то не е интуиция. Интуицията е нашия вътрешен глас, както още го наричат Детето в мен, вътрешното ми Аз, гласът на сърцето, подсъзнание, Антел-хранител.Аз го наричам гласът на Любовта и го различавам от гласът на Страха (разума, логиката, съзнанието и т.н.).
И как може да прецениш дали е грешно? Понякога това, което ни се струва неправилно или грешно решение в момента след известно време се оказва най-правилното за нас.

Виктория,
в черното ангелче е заченъкът на бялото ангелче. В бялото е заченъкът на черното ангелче, но едното и другото по природа са Доброто, което не раличава каквото и да е било, добро или лошо, черно или бяло.... Така че, Доброто е във всичко двулично. Ако азът би открил какво му е природата, сигурно човешкият свят би изменил лика си. Така ми се струва.
Сила свети

Тя, моята приятелка Вселената все ме проверява, дали това, което пиша е това което прилагам на практика. И ето поредния изпит. Снощи говорих с един колега, за когото имах мнението, че е по-успал от мен. Исках да се посъветвам с него как мога да увелича броя на клиентите си, доходите си, успехите си. От кого се учим, от по-успелите, от по-добрите, по-знаещите, по-можещите, по-опитните. А той като ме подхвана "От къде знаеш, че си добра? Защо смяташ, че ще се справиш? Мислиш ли, че можеш да бъдеш самостоятелна? Защо не се върнеш към това, което си правила по-рано? Там си успявала, защо си мислиш, че ще успееш и сега? и т.н."
Спря ми дъхът. Не можех да дишам. Беше прав. Не знаех. Това е ново за мен. Прокарвам нещо ново. Почувствах се много зле.Беше 20.30 г. Стоях в шок и не можех да правя нищо. В 22.30 ч. звъни друга колежка, с която не сме говорили отдавна, още по-малко в такива часове на денонощието. Попитах я дали се е случило нещо, а тя ми каза че просто се сетила за мен и искала да ме чуе. Разказах й за предишния разговор и за това колко ме е заболяло, защото той е прав. Аз наистина не съм сигурна дали съм добра в това което правя. Тя ми отговори, че "Както съм сигурна, че навън е нощ, така съм сигурна, че ще успееш в своя бизнес". Разплаках се. Никой никога не е показвал вярата си в мен по този начин. Поговорхме и си легнах да спя. Днес щом се събудих разбрах, че тези два гласа са били отражение на гласовете в главата ми - на страха и съмненията и на любовта и вярата. Това което ми остава е да реша на кого да повярвам и в кой глас да се вслушам.