някои ден, защото този някой ден никога не настъпва :)

че го осъзнаваш. Но проблемът е когато се надяваш, че той ще дойде и отлагаш ...и отлагаш...., а той не идва.

никога не съм се замислял по въпроса. Наистина има някой ден и той е различен за всеки. За мен лично, някой ден е един особен ден на надеждата и когато нещо не се получава, когато искам нещо, което не мога да имам го отпращам към този ден и понякога става, защото бъдещето е нясна материя, която не ни принадлежи и този някой ден е там, просто още не сме стигнали пресечката, която води до него.
Разбира се понякога се случва да я пропуснеш и тогава не е срамно да се върнеш.

че разликата между мечтата и целта е в СРОКА.
Мечтаеш си и незнаеш кога това ще се случи, може би някой ден, но за да постигнеш целта са т необходми срокове.

"някой ден е един особен ден на надеждата и когато нещо не се получава, когато искам нещо, което не мога да имам го отпращам към този ден и понякога става, защото бъдещето е нясна материя, която не ни принадлежи и този някой ден е там, просто още не сме стигнали пресечката, която води до него."
съгласна съм, като се замисля и аз доста неща съм ги оставила на опция "изчакващи" , докато настъпи този някой ден. чрез него се успокояваме, че все пак това, което искаме ще се случи.......... защото е грубо да се отказваме от желанията и мечтите си

нещо е хубаво да направим всичко което зависи от нас 100% и след това да го освободим. Защото не винаги знаем кога е правилния за нас ден и място за да ни се изпълнят желанията. И тогава този "някой ден" идва и то се случва. Може би не точно както сме си представяли, но се случва по най-правилия за нас път.

че не знаем кога е правилният за нас ден и място за да ни се изпълнят желанията, но вярвам, че ако наистина го желаем - той просто идва. Защото когато поставиш нещо на "изчакване", често това наистина "е желание да не се отказваме от мечтите", но в крайна сметка не можем да имаме всичко и всичко да превръщаме в цел. Имал съм и имам много мечти, постоянно изпитвам желания, но истинските са малко. Те вървят с годините, постепенно узряват и стават цел, стига да не затънен в блатото на унинието и безверието.

Ето защо трябва да усвоиш и божествената "сдържаност". Преди всяко действие трябва да бъдеш способна да контролираш собствената си природа и с много търпение да съумяваш да оставяш всяко отделно решение да узрява в тебе самата. Често ще трябва да отделяш доста време, за да се научиш да разпознаваш Божията воля, докато стигнеш до мига да намираш във всеки конкретен случай правилното и единствено най-добро решение. Ето това означава да работиш с нужната "сдържаност." Ако обаче протакаш тази сдържаност безкрайно дълго и не стигаш до никакво решение, тогава божествената "сдържаност" се превръща в "колебливост и нерешителност"