Беше вечер, обикновена, семейна, телевизионна. Звън на телефона и женски глас. "Чух, че вие можете да ми помогнете да си намеря работа". "Ние познаваме ли се?"- попитах. "Да! Срещнахме се веднъж на опашката в пощата, когато получавах колета си с книгите." Сетих се за жената, която се бе запознала чрез писма с приятен елегантен мъж и наскоро пристигнала при него в нашия град.  Докато си говорихме с нея, чакайки пред гишето, той стоеше навън и мълчаливо пушеше. Тя беше зачервена и неестесвено весела и приказлива. Изглеждаха странна двойка.

Незная как е научила телефона ми и защо е решила, че мога да й помогна, но нещо в гласа й ме накара да попитам "А вие къде сте сега?" "Напуснах го" беше краткия й отговор. Беше си намерила малка стаичка с ускъдна мебелировка. "Идвам!" казах и излязох.

Беше различна. Черна, смачкана и мълчалива.

Тогава работех в луксозен деликатесен магазин. Помолих собственика да вземам храната с изтекъл срок в края на всеки работен ден. Така моята нова приятелка в най-бедните си и трагични дни ядеше най-луксозното богаташко ядене в евтини пласмасови кутии.

Днес отново се срещнахме. Отново хапнахме заедно. Отново с мъж. Отново чрез писма. Този път той беше пристигнал при нея от далеч. Яденето не беше луксозно, но беше домашно, семейно и го ядохме в чинии. Изглеждаха приятна двойка. Тя беше розова, цъфтяща и усмхната.

Така се подреди мозайката един живот от шарени срещи, родени чрез пощите.

***

животът е толкова разнообразен и неочакван..

Thanks alot - your answer sloevd all my problems after several days struggling

THX that's a great anwesr!

CRKavY <a href="http://fnojijmrmvzt.com/">fnojijmrmvzt</a>

aEVd89 , [url=http://qplcrtvavtce.com/]qplcrtvavtce[/url], [link=http://vzqsdweqrgue.com/]vzqsdweqrgue[/link], http://ybflfhmjptju.com/