В гръцката митология има история за Артемида – богиня на лова. Артемида е била превъзходен ловец, защото начинът, по който ловувала, бил лишен от усилия. Тя задоволявала своите нужди толкова лесно и живеела в пълна хармония с гората. Всички в гората обичали Артемида и да бъдеш уловен от нея било чест. Никога не изглеждало, че Артемида ловува, всичко от което тя се нуждаела идвало само при нея. Ето защо тя била най-добрият ловец, но това я правело и най-трудната плячка. Нейната животинска форма била магически елен, който било почти невъзможно да бъде уловен.

Артемида живяла в пълна хармония с природата, докато един ден кралят дал заповед на Херкулес, синът на Зевс, който търсел своята собствена трансцедентация (преминаване отвъд границите на опита, на материалната Вселена). Заповедта била Херкулес да улови магическия елен Артемида. Херкулес, бидейки незакрилян син на Зевс, не отказал и отишъл в гората да улови елена. Херкулес видял елена да приближава, но когато се опитал да го хване, той избягал. Нямало начин Херкулес да хване този елен, освен ако не стане по-добър ловец от Артемида.

Херкулес извикал Хермес, пратеника на Боговете, най-бързия, за да му заеме своите крила. Сега Херкулес бил бърз като Хермес и скоро най-ценната плячка била в ръцете на Херкулес. Можете да си представите реакцията на Артемида. Била хваната от Херкулес и, разбира се, искала да се успокои. Искала да улови Херкулес и направила всичко възможно  да го хване, но сега той бил най-трудната плячка. Херкулес бил напълно свободен и въпреки, че Артемида многократно се опитвала, не успяла да го хване.

Артемида въобще не се нуждаела от Херкулес. Тя почувствала силна нужда да го има, но това било илюзия. Тя повярвала, че е влюбена в Херкулес и го пожелала за себе си. Единственото нещо в ума й било да получи Херкулес и това се превърнало в мания, която я направила нещастна. Артемида започнала да се променя. Вече не била в хармония с гората, защото сега ловувала просто за удоволствието да получи плячката. Артемида нарушила собствените си правила  и станала хищник. Животните се страхували и гората започнала да я отхвърля, но нея не я било грижа.  Тя не виждала истината, тя искала само Херкулес в ума си. 

Херкулес имал да се справя с много задачи, но понякога ходел в гората да види Артемида. Всеки път, когато отивал, Артемида правела най-доброто за да го хване. Когато била с Херкулес, тя се чувствала толкова щастлива с него, но тя знаела, че той ще си отиде и станала ревнива и властна. Всеки път, когато Херкулес си тръгвал, тя страдала и плачела. Тя мразела Херкулес, но в същото време го обичала.

Херкулес не знаел какво става в ума на Артемида, той не забелязвал, че тя го преследва. В ума си Херкулес никога не бил плячката. Той обичал и уважавал Артемида, но тя не искала това. Тя искала да го притежава, тя искала да го улови и да  бъде хищник с него. Разбира се, всички в гората виждали промяната в Артемида, с изключение на самата нея. В ума си тя продължавала да бъде богинята на лова. Тя не осъзнавала, че се е провалила. Тя не разбирала, че гората, която била рай, сега се превърнала в ада, тъй като след нейното падение всички ловци паднали с нея, всички станали хищници.

Един ден Хермес влязъл в животинска форма и точно когато Артемида била готова да го унищожи, Хермес се превърнал в Бог и Артемида преоткрила мъдростта, която била загубила. Той й дал да разбере, че е паднала и с това разбиране Артемида отишла при Херкулес, за да го помоли да й прости. Не друго, а гордостта й я довела до това падение. Говорейки с Херкулес, тя разбрала, че никога не го е наранявала, защото той никога не е знаел какво става в ума й. След това тя огледала гората и видяла какво й е сторила. Извинила се на всяко цвете, на всяко животно докато отново не преоткрила любовта. Артемида отново станала богиня на лова.

Разказах ви тази история за да ви покажа, че всички ние сме ловци и всеки е плячка. Всяко нещо, което съществува е едновременно и ловец и плячка. Какво е това, което преследваме? Преследваме задоволяването на нашите нужди. Вече говорих за нуждите на тялото спрямо нуждите на ума. Когато умът вярва, че той е тялото, нуждите са просто илюзия и те не могат да бъдат задоволени. Когато преследваме нереалните нужди на ума, ние ставаме хищници – преследваме това, което не ни е необходимо.

Хората преследват любовта. Чувстваме, че се нуждаем от тази любов, защото вярваме, че нямаме любов, защото не обичаме сами себе си.  Преследваме любовта в другите хора, които са също като нас, очаквайки да получим от тях любов, докато те са в същото положение като нас. Те също не обичат себе си, така че колко любов можем да получим от тях? Ние просто създаваме по-голяма нужда, която не е истинска. Продължаваме да ловуваме и да ловуваме, но на грешното място, защото другите хора нямат любовта, от която се нуждаем.

Когато Артемида разбира за своето падение, тя се връща отново при себе си, защото всичко, от което има нужда, е вътре в нея. Същото се отнася за всички нас, защото всички ние сме като Артемида в промеждутъка от нейното падение до спасението й. Търсим любов, търсим справедливост и щастие. Търсим Бог, но Бог е в нас.

Г

Преследването на магическия елен ни учи, че трябва да търсим в себе си. Това е велика история, която трябва да съхраним в умовете си. Ако си спомняте историята за Артемида, винаги ще намирате любовта в себе си. Хората които се преследват един друг за любов, никога няма да бъдат удовлетворени. Никога няма да намерят любовта, която търсят в другите хора. Умът чувства необходимост, но ние не можем да я задоволим, защото тя не е там. Тя никога не е там.

Любовта, която е необходимо да уловим е вътре в нас самите, но тази любов е трудна плячка.  Толкова е трудно да я уловите вътре в себе си, да изкарате тази любов от вашата същност. Трябва да бъдете много бързи, толкова колкото Хермес, защото всичко може да ви отвлече от тази цел. Всичко, което впримчва вашето внимание, ви отвлича от постигането на целта, от получаването на плячката, която е любовта вътре. Ако можете да уловите плячката, ще видите че любовта може да нарасне силно във вас и да задоволи вашите нужди. Това е толкова важно за вашето щастие.

Често хората влизат във взаимоотношения като ловци. Те търсят това от което смятат, че имат нужда, надявайки се да го намерят в друг човек, само за да разберат, че то не е там. Когато започнете връзка без тази необходимост е вече съвсем различно.