Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2008 22:18 - Лична територия и граници
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4267 Коментари: 4 Гласове:
2



Неделя сутрин, специален ден, специален момент. Цяла седмица съм го чакала. Точно този момент на приятното пробуждане, на котешко протягане, на усмихната свобода. Не бързам, нямам планове, целият ми ден е пред мен. Само мой. Аз ще си го подредя и украся точноq както аз си реша. Слънцето ме поздрави и аз него. Благодарих на всички висши сили за всичко, което имам и нямам.Чудесно чувство на благодарност ме е обзело. Ново протягане, бавно кафе и с леко провлачена походка се упътвам към компютъра да прегледам пощата си. Ето, че някой ранобудник вече се е сетил за мен – една приятелка ми е пратила нещо закачено с кламерче. Отварям го весело, изпълнена с благодарност и ....Бум!!!

От „кламерчето” се изсипаха прикачени снимки на обесени, убити, недоубити, заклани, насинени, пребити хора...от там някъде по света. Стоях в шок и провължавах да прехвърлям снимките с наясно съзнание и без да разбера посланието им. И защо тази моя приятелка е решила да ми ги изпрати точно в този ден и час, а и въбще? Останах занемяла няколко минути с този въпрос, докато реших, че трябва да реагирам. Запитах се „Искам ли тези снимки в моето простраство?”, отговорът беше категоричен и аз съвсем решително й ги върнах. Мина ми леко мисълта, че може би ще ми се обиди /такава възможност ще има може би и сега/, но чистотата на собственото ми простраство ми беше много важна. За това не само й ги върнах, но и категорично я помолих повече да не ми праща такива материали и по мое мнение, ако въобще влага енергия то за предпочитане да е за нещо положително. За моя радост реакцията й беше зряла и положителна и след като ми се извини, дори ми благодари, че моите думи й помогнали да се погледне от страни и да види докъде е потънала в отрицателните явления по света. Този случай ме вдъхнови не само да споделя с вас моята Теория за Територия, но и да затвърдя убеждението си, че когато не се спирам, когато не премълчавам, не „гълтам” това което искам да кажа, когато реагирам истински и спонтанно аз дори допринасям с нещо и на другата страна. И тук не става въпрос за критика, дори и тъй наречената „градивна”, а да кажеш искренно, ако нещо ти пречи и то без да засегнеш другата страна. Вярвайте ми има начини за това.  Основно правило при контактуване между две Лични територия  е да започнете изреченията с АЗ, на мен, според мен, и т.н.

Но започвам от началото. Какво е лична територия? Това е личното ви пространство, в което друг човек няма прави да навлезе без ваше разрешение. Вие сте тези, които определят границите, обозначават ги и най-важното не ги нарушават, т.е. не отстъпват пред нарушителите, не се уморяват да напомнят за тези граници. Вие сте отговорни за спазването на вашите граници. Вашата територия напомня територията на една държава и вие може да си изберете социален строй – демокрация, република. Аз лично съм се спряла на монархията. Така ми харесва, подхожда на името ми, аз съм си отговорна, аз решавам, аз избирам.

След това си определих границите – какво влиза в моята лична територия –телефон, тефтер, дневник, бюрото ми, чинията ми, леглото ми, тялото ми, дрехите ми, чашата ми с кафе и т.н. Тези неща са ясно определени и околните знаят, че трябва да спазват границите. Това естествено не се случи за една нощ. Но вече е много по-лесно.Важно е също как изглеждат тези ваши граници. Искам да ви кажа, че в началото бях като ширнало се поле, без нищо ограничаващо моето лично пространство. После се уплаших и се затворих зад дебели крепостни стени и никой нямаше право да ме доближава. Но с времето с много работа по темата, аз построих своята Теория за Територия, която ми служи добре, използвам я с моите клиенти и днес реших да я споделя с вас. Ясно ви е, че самото ми съществуване в Блог вече предполага че съм излязла от Крепостта ми..

Идвайки на този свят ние не знаем що е ограничение, наистина сме като чисто бяло поле. Но нашите родители, а след това учители и други от околната среда много бързо започват да ни ограничават с „правилно-не правилно”, „разрешено-забранено”,”може-не може” и др.под. И започваме живота си с ограниченията, правилата и законите на някой друг. По време на началната ни зрелост-пубертета, тези граници започват да ни задушават, просто защото не са наши и за пръв път се запитваме „Наистина ли е правилно или неправилно това, което са ме учили до сега?” Отговорът е много разочароващ, това ни гневи и започва нашия първи бунт и нарушаване на всякакви граници. Общо-глобално разочарование от целият свят и подлагане на съмнение на всички твърдения на околните. И ако до тази възраст сме имали пълно доверие на родителите /щом мама, тати го казват значи е така/ по време на този период има пълно отричане на всичко идващо от тях. И това продължава до построяването ни собствена ценностна система. Този процес протича индивидуално и може да е пълен или частичен. Има хора, които продължават да са подложени на влиянието от мнението на родителите си за „правилно –не правилно”, „разрешено –не разрешено” почти през целия си живот. Но има и случаи на самостоятелно взимане на решения, възоснова на собствена ценостна система още около 18-годишна възраст или още по-рано.

Идеята за територия, управлявана лично и само от мен  се зароди у мен доста по-късно от пубертета. Защото бях подложева на силното влияние на моите родители. Днес, когато имам и деца, мога да кажа, че колкото и да се старая да бъда демократична, те също се бунтуват на моите мнения и решения. Да, напълно нормално развиващи се деца във възрастта на пубертета.

Та, за моята територия. Днес аз си я представям като красив двор, ограден с розови храсти. Така всеки, който спазва границите ми ще може да се любува на красотата и ароматът им, а който иска да ги наруши ще се набоде на острите ми бодли. Но хората се учат, аз също. Вече рядко съм „бодлива”.

Но се връщам в началото, когато някой премине в близост до моето пространство и така с лекота изхвърли нещо нежелано, веднага без да се колебая го връщам назад. Защо съм вложила доста труд, енергия и пари да го изчистя от чужди мнения и влияния и да го превърна в монархия.

А какво става със съседните ми територии? Просто спазвам границите, все по-малко нахлувам, все повече питам за разрешение /дори когато искам да дам само мнението си/. Това е тайната – питане, питане, питане . Здрава комуникация, основана на взаимоуважение, взаимополощ, взаимност, взаимозависимост. Двупосочна.

А на по-високо ниво – обща територия, принадлежаща на няколко индивида? Не можем да разделим всичко по личните си територии. Как се действа там? Кой има повече права, задължение, преоритети? Кой взима решениета? Кой носи отговорност?

Продължавам да разработвам модела си на следващо ниво.А на приятелката, наистина съм й благодарна. Благодарение на нея разбрах, че вече съм защитена добре. Реагирам бързо и не допускам замърсяване. Успяла съм.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - li4na teritoria i granici
13.12.2010 13:47
ooo mnogo sam blagodarna za tazi statia,za6toto i az kato vas ot niakolko dni se 4ydia kak to4no da iz4istia edni vzaimootno6enia s moia stara priatelka,bez da sam gryba no to4na.da ne ostavam 4yjdoto mnenie da me vgor4ava,za6toto vsi4ko napraveno s liybov se priema s baodo6evlenie i 'DOBRATA DYMA TEJKI VRATI OTVARIA'
цитирай
2. анонимен - nrFBUyAna
24.05.2011 13:31
Home run! Great slguingg with that answer!
цитирай
3. анонимен - HDoaWYJf
25.05.2011 13:51
48fyrc <a href="http://aldfpuanwbgy.com/">aldfpuanwbgy</a>
цитирай
4. анонимен - hLiLfshvPtQlOTKoje
25.05.2011 18:42
ztRLqW , [url=http://yxcghqjwnida.com/]yxcghqjwnida[/url], [link=http://grqeohmlxclu.com/]grqeohmlxclu[/link], http://kpzyytwoydbu.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 1912390
Постинги: 850
Коментари: 4645
Гласове: 10673