Виждали ли сте пясък? Срещали ли сте го? Познавате ли го?

Някак си вярвам, че всеки един от нас се е срещал поне веднъж с пясъка, виждал го е, играл си е с него, хвърлял го е, разпилявал го е, чувствал го е. И може би сте забелязяли, че в пясъка има безброй малки песъчинки. Защо безброй? Защото дори и аз не се наемам да ги преброя, а аз вярвайте ми, зная да броя добре.

С точно такъв пясък е покрито голяма част от Земното кълбо. Той е толкова много, че не остава място почти за нищо друго. Пясък има в пясъчника в детската градина, в сандъчето на котката, в пустинята, на брега на морето, на дъното на морето и в кофичката на балкона.

Кофичка ли казах? Да, в тази кофичка Детето беше си донесло пясък от морето заедно с мидичките. Сутринта то беше на плажа и си игра на брега заедно с другите деца. Хубавото на брега е това, че там има пясък в изобилие. Можеш да го раздаваш на другите и пак остава и за тебе. Никога не свършва. Не е като бонбоните в буркана на баба. Морето има толкова много пясък, че може да го подарява и на хората, и на мидите и на рибите и винаги да му остава достатъчно и за него си. А може би има много, защото дава?

Преди да се върне в къщи, детето събра мидички, от онези красивите. Подложи им отдолу малко пясък да си полегнат по-удобно и за да не им домъчнее за дома. Прибра се в стаята си, убеди се, че всички в кофичката се чувстват добре и я сложи на слънце до прозореца.

Детето беше уморено. Тази вечер си легна рано и с удоволствие се вслуша в приказката, която му четеше Мама. Приказката за Красивата принцеса с малката коронка в златистите коси.

Беше хубаво и леко като в сън, а може би наистина сънуваше.

Една от малките песъчинки в кофичката също слушаше приказката. Представи си Красивата принцеса толкова ярко и силно, веднага я обикна. Тази песъчинка беше различна от всички останали песъчинки - тя можеше да мечае, да се усмихва и да се влюбва.

Както се беше излегнала между другите песъчинки и си мечтаеше за Принцесата, тя се заслуша в шума навън. Понадигна се и усети Вятъра. Той беше влязъл през отворения прозорец. Усмихна му се - той беше стар неин приятел. Винаги й помагаше в пътешествията. Както всички знаем от книгите за пътешествия, мечтателите са голями пътешественици, или беше обратното, вече не си спомням. Песъчинката беше мечтателка като всички останали мечтатели. Беше пътешествала по много и различни места и беше срещала големи чудаци. В една пустиния се запозна с един Малък принц от друга планета, на брега на едно море - с една Малка русалка, която плачеше, че няма крака, до една река с един странен Котарак с ботуши, който за малко да я стъпче. Най-смешна беше една Красавица, която не искаше да се събужда сама и чакаше в една непроходима гора вече сто години, някой да я събуди с целувка. Много свят беше видяла, много приказки беше чула, но никога не беше срещала Малката принцеса със златна коронка в косите.

Вятърът, добър неин приятел, винаги беше готов да я изслуша и помогне. Аз все си мисля, че и той си беше един таен мечтател. И този път той отново се развълнува, като чу разказа на Песъчинката за Малката принцеса с коронка в златните коси, но не знаеше къде живее тя и как могат да е намерят. След като се замисли за кратко, той се сети, че беше чувал за една много стара скала на дъното на Океана, която преди много години е била остров и е посрещала и изпращала много кораби. Корабите, както всички знаем, спират по много пристанища, а по пристанищата винаги се намира по един всезнайко. Вятърът точно по това време на годината, през лятото, беше по-свободен и предложи на Песъчинката да я пренесе до Океана. Тя се зарадва и подскочи, Вятърът я подхвана, понесе я и ето, че малката мечтателка отново тръгна на пътешествие.

Поеха към морето, но по пътя Песъчинката се сети, че Океанът много прилича на море, но е много по-голям от него. И продължиха нататък. Това беше едно много дълго пътешествие. Понякога Вятърът се уморяваше, поспираше и я оставаше за кратко на земята, но после отново я поемаше и литваше високо към звездите или се спускаше като по пързалка към Земята. Той беше един много добър Вятър и за да не й доскучее, често й пееше и я люлееше. Докато двамата се забавляваха, времето минаваше бързо и ето, че една сутрин видяха големите вълни на Океана. Точно се канеха да прелетят над тях, когато едно облаче донесе известието, че братята ветрове се събират за голямата океанска буря. Те се нуждаеха от силата на всички ветрове от околността, за да могат да издигнат вълните колкото се може по-високо. Старият Вятър завъртя за последно Песъчинката и я пусна над Океана. Тя полетя надолу и цопна във водата. Изобщо не се уплаши, защото и друг път го беше правила, а и знаеше, че на дъното ще я посрещнат много песъчинки като нея. Е, не всички знаеха да се усмихват и мечтаят, но за това пък изглеждаха точно като нея.