Сега, в този момент, душата ти отново ти е създала възможност да бъдеш, да направиш и да имаш каквото е необходимо, за да познаеш Кой Си Наистина. Душата ти те е довела при думите, които четеш в този миг, както те е водила и по-рано при думи на мъдрост и истина.

Какво ще направиш сега? Какво ще избереш да бъдеш?

Душата ти чака и наблюдава с интерес, както е пра­вила много пъти и преди.

- Правилно ли Те разбрах, че светският ми успех (все още се опитвам да говоря за кариерата си) ще бъде опре­делен от състоянието, в което си избера да бъда?

- Аз не се интересувам от светския ти успех - само ти се интересуваш от него.

Вярно е, че когато постигнеш определени състояния за продължителен период от време, много трудно ще избег­неш успеха в светските си занимания. Но няма защо да се тревожиш за „изкарването на прехраната си". Истинските Майстори учители са тези, които са избрали да създадат живота си, а не да изкарат прехраната си.

От определени състояния, в които можеш да бъдеш, ще се появи живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ, че светските богатства и успех няма да те интересуват.

Иронията на живота е, че в момента, в който свет­ските богатства и успех престанат да те интересуват, се отваря пътят им да потекат към теб.

Спомняш ли си - не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.

- Не мога да имам, каквото искам ли?

-Не.

- Това го каза в началото на разговора ни. Аз все още не го разбирам. Мислех си, че ми казваш, че мога да имам каквото си поискам. „Каквото мислиш и в каквото вярваш, то ще ти бъде сторено", нали?

- Двете твърдения не си противоречат.

- Нима? На мен пък ми се струва, че си противоречат.

- Това е, защото ти липсва разбиране.

- Добре, признавам си, че е така. Нали затова говоря с Теб.

- Тогава ще ти обясня. Не можеш да имаш, каквото си поискаш. Самият акт на искане го отблъсква от теб, както казах по-рано в първата глава.

- Може да си го казал по-рано, но пак ме объркваш.

- Постарай се да не изоставаш. Ще го повторя по-подробно. Опитай да следиш какво казвам. Да се върнем на нещо, което разбираш: мисълта е творческа. Нали?

-Да.

- Думата е творческа. Нали?

-Да.

- Действието е творческо. Мисъл, слово и действие са трите нива на творение. Следваш ли Ме?

- Аха.

- Добре. Нека за момент се занимаем със „светския успех", тъй като за него питаш.

- Чудесно.

- Живее ли у теб мисълта „искам светски успех"?

- Да, понякога.

- А понякога минава ли ти мисълта „искам повече пари"?

-Да.

- Ето, затова не можеш да имаш нито светски успех, нито повече пари.

-Защо не?

- Защото Вселената няма друг избор освен да ти поднесе пряката изява на мисълта ти.

Мисълта ти е „искам светски успех". Разбираш ли, че творческата сила е като духа в бутилка. За него думите ти са заповед. Разбираш ли?

- Тогава защо да нямам повече успех?

- Казах, че думите ти са като заповед. Думите ти бяха „искам успех" и Вселената отговаря „добре, искаш".

- Пак не съм сигурен, че те разбирам.

- Погледни го по следния начин. Думата „аз" е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително могъщи. Те са изявления пред Вселе­ната. Заповеди.

Онова, което следва думата „аз" (което извиква Великото „Аз Съм"), има склонността да се материализира във физическата действителност.

Следователно „аз" + „искам успех" предизвиква да искаш успех, „Аз" + „искам пари" предизвиква да искаш пари. Не може да предизвика нещо друго, защото мислите и думите са творчески. Действията също. И ако ти действаш по начин, който казва, че искаш успех и пари, тогава мислите, думите и действията ти ще са в синхрон и ти със сигурност ще имаш изживяването на искане.

Виждаш ли как става?

- Да! Боже Господи, наистина ли става така?

- Разбира се! Та ти си много могъщ творец. Е, ако ти мине мисъл или направиш изявление за нещо само едно­кратно (както примерно в яда си), не е много вероятно да превърнеш тези мисли или думи в реалност. Така че няма нужда да се притесняваш за възклицания като „Да пукнеш дано!", „Върви по дяволите!" или останалите не особено хубави изрази, които понякога си мислиш или изричаш.

- Слава Богу.

- Благодаря. Ако обаче постоянно повтаряш мисъл или дума (не веднъж, не два пъти, а десетки, стотици, хиляди пъти), можеш ли да си представиш творческата сила, която те съдържат?

Мисъл или слово, изразявани отново, и отново, и отново, стават точно това — изразени наистина. Тоест, изтласкани в действителността. Стават реално овещес-твени. Превръщат се във физическа действителност.

- Леле мале!

- Точно това е резултатът доста често: леле мале! Ама ти май го обичаш това „леле мале" и драмите май ти харесват. Така е, докато най-после спреш. В развитието ти идва момент, в който секва обичта ти към драмата и „сце­нарият", по който си живял дотогава, вече не ти допада. Това става, когато решиш (избереш съзнателно) да проме­ниш нещата. Само че повечето хора не знаят как. Ти обаче вече знаеш. Ако искаш да промениш действителността си, просто престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.

В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех".

- Това ми се струва като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех такова нещо. Разумът ми би се провик­нал: „По дяволите тия приказки!".

- Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех".

- Значи това е номерът с практиката на повтаряне на утвърдителни изявления, която е толкова популярна в тече­нието New Age.

- Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар­ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.

Христос беше съвсем наясно с това. Преди всяко чудо, което правеше, Ми благодареше, че е станало. Никога и през ум не Му минаваше да не е благодарен, защото никога не си и помисляше, че каквото е казал, няма да се случи. Тази мисъл просто никога не беше влизала в съзна­нието Му.

Толкова сигурен беше в това Кой Е, както и във връз­ката си с Мен, че всяка негова мисъл, дума и действие отра­зяваха това Му разбиране. (Точно както твоите мисли, думи и действия отразяват твоето разбиране ...)

Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай " - избери го.

Избираш ли успех в светските дела? Избираш ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин сърце.

И не се изненадвай, ако се окаже, че си в етап на раз­витие, в който „светският успех" не те вълнува вече.

- Това пък какво означава?

- В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.

В известен смисъл това е доста опасен период (особе­но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!

Мисълта изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко бива игнорирано. Връзките с хората са оставени настрана. Семействата изчезват. Служебната работа минава на втори план. Сметки остават неплатени. Тялото даже дълго се оставя без храна. Съществото сега е насочило цялото си внимание към душата.

Това може да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съществото, въпреки че умът му не възприема никаква болка. Той просто е изпълнен с блажен­ство. Хората казват, че си е „загубил ума" - и в определен смисъл това може би е вярно.

Откриването на истината, че животът няма нищо общо с тялото, може да наруши равновесието в обратната посока. Съществото, което първоначално е действало, като че ли тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изобщо няма значение. Това, разбира се, не е вярно и съществото скоро (и понякога болезнено) си припомня.

Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята,