Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06.2008 20:06 - Подслушани разговори
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1473 Коментари: 2 Гласове:
0



Изглежда наистина имам професионално изкривяване, защото съм започвала да говоря само с въпроси. И това е валидно най-вече към себе си. Пълно раздвояване на личността. А и дали сме само две?

Събуждам се и веднага с мен, а може би и преди мен се събуждат и всички гласове в главата ми. Започва поредния диалог. Ето един от тях. Подслушах го вчера след обяда, след като дъщеря ми отново ме обвини, че не я разбирам, не я обичам, не я изслушвам, не я поддържам, не ....

Първи глас: Може би настина не я обичаш? А и чудно ли е, след като си мислиш, че любовта е страдание и те е страх от нея? Страх те е от болки и раздели. А знаеш, че рано или късно ще се разделите. Ще порасне детето, ще изхвръкне от гнездото. Децата на почти всички познати са по чуждина. А и тя, все за Америка говори. И като я гледам, че каквото си науми – постига го. От малка е такава. Има си до леглото коркова дъска  и си изрязва и си лепи картинки, символизиращи целите й. И ги постига. А ако и с Америка така стане?

Втори глас: Да страх ме е. Колко раздели с любими хора вече преживях? И от тези най-болезнените, дето са окончателни и от тези, дето са ужким временни, но не по-малко болезнени. Любовта е страдание. И болка. И раздяла.

Първи глас: Ама ти от всичко страдаш. Ако всичко в живота ти е страдание и любовта ти ще е  страдание, ако всичко ти носи радост, то и любовта ти ще ти носи радост. Канят те на гости – страдаш, правят ти подарък – страдаш, има празник – страдаш. Престрастила си се към страданието като към наркотик. Време е да се лекуваш.

Трети глас (циничния): С астистрадатин?! Или с Радостин?

Втори глас: Смяташ ли, че това ще подобри отношенията ни с дъщеря ми?

Първи глас: А ти как мислиш? Опитай и после сподели резултата. Риск няма.

 

А ето и днешния диалог:

Първи глас (вечно съмняваща се): Мислиш ли че струваш нещо? Какво си постигнала в живота? А виж другите – Какви коли! Какви апартамени! Какви богатства?

Втори глас: А кутийките със съкровищата ми?Тази до леглото? Тази дето събирам в нея благодарствени писма и хубави думи, написани за мен? А другата голямата върху шкафа, дето се пълни с дипломи и грамоти на цялото ми семейство? А онази другата в чекеджето – със снимките? Богата съм. Много съм богата.А усмивките и любовта на децата ми?Приятелите?А щастливите усмивки на клиентите, постигнали мечтите си?

Първи глас: ......(мълчи, за пръв път от много време замълча. Благодаря ти, тишина.)

 

 

 

 




Гласувай:
0



1. candysays - ...
26.06.2008 14:22
Ще замълча и аз.
Само едно ще кажа- много истински пост, радвам се, че си описала тук вътрешните си диалози.. (една малка част, предполагам ;)

Поздрави!
И -да, богата си.. :)
цитирай
2. victoriavselena - Права си
26.06.2008 16:42
това е тих разговор, понякога е цяло хорово изпълнение.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545745
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697