2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Движещите ни сили-Ключове на успеха
Във връзка с темите, върху които работя напоследък - формулите за успех и как може успеха от случаен да се превърне в постоянен - въпросът, който най-често ме занимава е: Коя е тази движеща сила, която ни движи напред? Какво ни кара да продължим, да станем след като сме паднали и пак да поемем на път ?Какво е това, което когато сме най-отчаяни ни повдига на крака?
Обратно на стария виц „Какво може да накара хората от различинте националности да скочат в дупката? – жени, алкохол, пари, „За Родину”, (за чест и слава), а наш Ганьо се амбицира от „Ти не можеш!” аз се питам „Какво може да накара различните хора да излязат от дупката, в която вече са паднали ?”.
Точно това „Ти не можеш!” мен лично ме е карало да ставам и да поемам отново, да продължавам, когато ми е трудно, да се връщам на пистата на живота, когато съм решила , че нямам никакви шансове и вече съм почти навън. Когато ми кажат „Ти не можеш” съм готова да върша чудеса.
Основата, която е заредена в нас е Кода за оцеляване и продължаване на рода. И ние оцеляваме на всяка цена и продължаваме рода за да може и след нас да оцеляват. Но не мисля, че ние само оцеляваме и има още нещо, което ни бута напред, да се развиваме, да бъдем вечно недоволни от това, което имаме и да искаме още и още, и още. И по-хубаво, по-бързо, по-скъпо, по-малко,по-голямо.
Коя е сила, която ни кара не само да излезем от дупката лазейки, но и да крачим напред, понякога дори и да се затичаме?
Коя е тази сила, която ни кара да се съревноваваме с другите?
Коя е тази сила, която ни бута да се доказваме пред другите ?
Защо ни е толкова важно какво мислят другите за нас? Дотолкова, че само заради това чуждо мнение сме готови да надминем себе си?
И ето, че днес след поредното „Ти не можеш”, което ме изпълни с огромна и мощна енергия се спрях и се запитах: Какво е това, в мен което се задейства с „Ти не можеш”? Почувствах как в собственото ми тяло„Ти не можеш” замести други познати вълшебни думи като „Сезам отвори се” и когато бяха изречени срещу мен, една тайна част от мен се отвори от там се изля огромна и мощна вълна от енергия и аз се задвижих. Забравих, че съм уморена, че ме мързи, че ми е топло, че не ми се иска, че няма смисъл, че няма за къде да бързам, че има утре и други подобни действоубивачки.
Просто станах и се задвижих и го направих....това, дето други мислеха, че не го мога. Направих го и то бързо, ефективно, красиво, добре, качествено – точно, както аз си го мога.
Добре, но ако няма кой да ме амбицира с тези вълшебни думи? Тогава?
От личните ми наблюдение, друго, което със сигурност отприщва моята огромна вълна от енергия е, ако децата ми или други любими същества са в опастност – „планини премествам”. Няма трудност, която да ми се опре.
Добре, но трябва ли да рискувам децата си за да задействам тази свърхенергия от себе си?
Друг случай, когато се изпълвам с прекрасна енергия е, когото съм влюбена. Всичко изглежда прекрасно и лесно. Няма трудности, няма депресии, съмнения. Постигам всичко с „крилата на любовта”.
Добре, но пак се изисква наличието на друг обект. А ако такъв липсва, това причина ли е да не успявам с лекота?
Инат, защитни сили, влюбеност, отчаяние, безизходност, страх, алчност, ревност, завист, глад, празнота...
Все движещи сили. Чувства, които ни карат да постигаме, това което поискаме и да стигнем до крайния резултат без да се откажем по средата на пътя. Ако има трудности - ще ги преодолеем, ако паднем - ще станем, ако се загубим – ще започнем отново.
Какво кара малкото дете да проходи? –Любовта. Пред него е образа на мама или тате, които го чакат на няколко малки крачки пред него. И то прави крачка, и още една и ако падне става и започва отначало, и още веднъж, и после пак...и така хиляди пъти. Образа на нещо любимо пред него го кара да направи първата крачка и после да продължи с ежедневни тренировки. До пълен успех.
Образа на любима жена, деца, родители, мечтата за любима къща, кола, сума пари, купата на победителя – това са стимули, които могат да ни задвижат и да ни поддържат в трудни моменти на провал и да ни накарат да продължим, да станем и да започнем отново. Значи това, с което трябва да започнем е въпросът – Има ли нещо, което може да ме предизвика да тръгна на път и да премина океана, или пустинята, или да обиколя света? Каква е тази картина, представа, образ, идея, нещо или някой, които могат да ме накарат да премина пустинята или океана? Какво би ме водило напред и в буря и в мрак, и в пек и би ми давало сили да продължа?
Точно, както е давало сили на всички велики хора, влезли в история, описани в книги и учебници – откриватели, пътешественици, музиканти, писатели, учени, политици, водачи, спортисти. И те са обикновени хора като всеки един от нас и разликата е единствено в това, че те са намерили вълшебните думи, с които отварят пещерата и отприщват огромната мощна енергия, скрита там в дълбините ни. Ключовете на успеха. За всеки един от нас, те са различни, индивидуални. Но едно е сигурно, всеки един от нас ги притежава.Там са. В него са. И чакат да бъдат открити. Успех.
П.С. Така е.
мисля че ти си отговорила на въпроса ,кое ни движи...това е желанието ни за развитие...а от там нагоре може би има и .....нещо божествено:)))
09.07.2008 14:14
Питаха ме дали смятам, че в България има достатъчно
осъзнати хора за тренинг. Определно Да. Първо защото аз вече тренирам и имам клиенти. Значи те са факт. Второ в България има много хора, които се радвиват духовно, но те работят на сравнително малки групи.
Трето определено има хора, които са готови да вложат време, енергия и пари за да подобрят жизненото си ниво и развият определени области- Новото е, че вече има хора, които се питат Коя е моята мисия на земята? - това също е чудесна тема за тренировка.
(Ако авторът на въпросния коментар прочете написаното го моля да го изпрати отново)
Радвам се, че имаш клиенти тук. Не се съмнявам ни най-малко, че в България има много хора, които се развиват духовно- познавам не-малко такива, за щастие, а и самата аз съм сред тях.. ;) Но е вярно, че това става по много начини, често и ..как да кажа.. неорганизирано, напълно индивидуално.
А колкото до въпросите "Коя е моята мисия на земята?", "Защо съм роден/а на този свят?" и подобни тям, моето лично мнение е, че някои хора просто се раждат с тези въпроси у себе си, носят ги през целия си живот в съзнанието си и търпят вследствие истинско развитие- духовно и всякакво, а други- просто не си ги задават въобще. И само криза или вид катастрофа в живота им може да ги накара да си ги зададат. Може би именно те, втория тип хора, търсят съдействието на life coach..
Вярно,че доскоро беше неорганизирано, но вече чух за два духовни центъра, които съществуват съвсем официално. Практикуването и лекуването с алтернативни методи, засега не е много уредено от закона, мног се водят "врачки". Но съм убедена, че с навлизането ни в новата епоха няма връщане назад.
Колкото за тези въпроси за мисията и пр. аз съм убедена, че всеки носи своите отговори в себе си, но понякога трябва да срещне човек, който да му зададе правилните въпроси. Днес се тренирах при моята треньорка в открих мисловни модели, които не ми служат добре за целите, които съм си поставила, за това избрах да ги променя. Но ако не бях разговаряла по темата нямаше да мога да се чуя какво мисля. Освен това треньорът е специалист по изслушване на високо ниво. Така че и тя чу неща, които аз бих пропуснала. Незнам дали бях достатъчно ясна?
Естествено има и други методи за духовен напредък и аз ползвам и контактьорство, медитации, рейки. Скоро ми направиха хороскоп по системата на индианското племе Майя. Съвсем ясно пи посочиха темите, по които трябва да работя. Това много ме улесни и спестява време и труд. Духовната ми работа е много по-конкретизирана и целенасочена. И най-вече е много, много интересно. Аз обичам да работя с хора. Аз обичам хората и искам да им помогна да подредят така живота си, че да го заобичат да са по-жизнерадостни и щастливи.
Един прост пример. Тренирах, извън България. Идва треньорът и с няколко изречения ни прави всесилни, кара ни да дадем всичко от себе си. И аз го мога. Дори и заради това, че съм го виждала как става и знам за този феномен. Прилага се редовно, нормално е. Всеки има нужда от стимул, за да действа.
Моите са различни от тези на другите, затова срещам много пречки. Например, общественото мнение, държа да го отбележа с червено, мен не ме стимулира да действам. Нито състезанието с друг индивид. Виж, ако трябва да спася живот, или да свърша нещо смислено - да. Общественото мнение ми е неясен стимул. Не ви разбирам.
Смисълът ни движи напред. А животът има смисъл, когато е красив и достоен.
24.05.2011 15:00
25.05.2011 13:26
25.05.2011 19:10
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно