Гледах филм „От пръв поглед”, който ме напълни с материал за размисъл.

Разказва се за един младеж, който се е родил сляп. Запознава се с едно момиче, което го убеждава да си направи операция на очите. След известно колебание, той се оперира и проглежда. Той започва да вижда, но не знае какво вижда. Необходимо му е да се докосне до нещата за да ги разрбере . Неща, които виждащие са учили през годините той трябва да изучава наведнъж – като цветове, картини, светлина, сянка. Научава, че има и неща които не виждаме, но въпреки всички съществуват (като небето над облаците) и такива които виждаме и те съществуват, но за презпочитане е да не ги виждаме (като бездомните по улицата). Най-големия му урок е, че има и случаи, в които когато той види нещо не би трябвало само да стои и да го наблюдава безучастно, а трябва и да реагира, да направи нещо.

Дълго мислих, оглеждах се и наблюдавах. Колко от нас гледат и не виждат? Слушат и не чуват? Приемат някаква информация чрез сетивата си и не я разбират. Тя остава там необработена в разума. И колко от тези, които гледат и виждат, слушат и чуват, възприемат това което е навлязло в мозъка им и не реагират. Информацията не ги подтиква към действие.Остава складирана там и след време удобно забравена.

Всичко, което описах става на подсъзнателно ниво и ние едва ли се замисляме и решаваме – тази информация ще я отмина, това ще го обработя, това ще ме подтикне към действие, с това ще направя нещо, но по-късно, нека изчака. Но колкото и да е очудващо – изборът е наш. Съзнателен или не. Нашето съзнанието ни се подава на влияние. Това добре го знаят и използват производителите на реклама, родителите ни, учителите ни, приятелите, съпруги, съпрузи, колеги, началници. Ние се влияем от информацията, която възприемаме чрез петте си сетива – зрение, слух, вкус, докосване, мирис. Съзнателно или не. Това, което искам всъщност да ви кажа е, че колкото по-съзнателно възприемане нещата около нас, толкова сме по-самостоятелни в решенията си как да реагираме на тази информация, какво да правим с това. Фактите съществуват, но тълкуването е наше. Изборът е наш. Решението е наше.

Нашето съзнание подлежи на обработка при всички положения. Въпросът е кой ще го обработва – ние самите или околната среда? Изборът е наш.

"АЗ мога да бъда бъда болезнено привързан към собствената граница.АЗ не искам да променям моята граница-АЗ съм привързан към моите вярвания,разбирания,към собствените правила,издигнати от мен,към стремежа минаги да съм прав"
/"Психология на общуването"Р.Стаматов/

Ти ли така мислиш? Ти си привързан към своите вярвания, разбирания, правила? Искаш да си винаги прав? Не искаш да се променяш?Чудесно! На какво общо има това с написаното по-горе?

за не-виждането - тези свойства на Аз-ът, на всеки от нас.
А и информация е много, невъзможно е да анализираме всичко.И се променя постоянно. И е непълна.
Всъщност - защо въобще трябва да виждаме всичко?
Може би ни трябва толкова - колкото да постигаме целите си.
Друг е въпроса - че целите ни понякога са дребни, банални и т.н.

какви са? И изобщо как си със зрението?Според мен няма малки и голями цели, интересни и банални. Всеки има своите важни неща и ако за теб е ежедневие да се качиш на колата и да отидеш на работа и целта ти е да бъдеш полезен и да получиш добро заплащане да това, в същото това време има хора, които имат баналната цел да оживеят и да си закърпят обувките. Банално, а?

храната и ферарито,или работата ти. Те са резултат от целите или средство за постигането им.

Има големи цели - и малки и мънички,чрез които достигаш до финализирането на големите.
Върха се достига като се изкачваш по планината.
За парашутистите не говорим. :)))

да се съгласим по някой въпрос
"И най-дълги път започва от първата кръчка", а аз бих добавила, че и се състои от много такива малки крачки

умира спора.
А чрез него се ражда истината.
Може би трябва да има промяна.
:)))

само от любов към спорта. Дори без да изслушвай другия? Какво е истина? Няма такова нещо. За мен е истина, това в което аз вярвам. За теб е истина това в което ти вярваш. понякога хората вярват в една и съща истина и тогава стават съдружници, ако ли не се разделят. Много е просто