Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2008 11:17 - Медитация
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1410 Коментари: 1 Гласове:
0



. Практиката на медитацията

Поза

След като сме намерили време и място, трябва да седнем в удобен стол и да започнем да медитираме. Тогава възниква въпросът: Как трябва да седим? С кръстосани по йогийски крака ли е най-добре, или пък трябва до коленичим, да седим или да стоим прави? Най-лесното и естествено положение винаги е най-доброто.

Йогийската поза, при която краката са кръстосани, е била и все още е доста използвана в Ориента, и по въпроса са написани много книги. Някои от позите имат отношение към етерното тяло и онази вътрешна структура от фини нерви, наричани от индусите ,,нади”, която лежи в основата на нервната система, така както тя е позната на Запад.

Проблемът при такива пози е, че те могат да доведат до две съвсем нежелателни реакции; те карат човека да концентрира ума си върху механиката на процеса, а не върху неговата цел; и второ, те често водят до едно приятно чувство на превъзходство, основаващо се на това, че ние се опитваме да направим нещо, което болшинството от хората не правят и което ни откроява като потенциални знаещи. Ние биваме завладяни от формалната страна на медитацията; вниманието ни бива ангажирано с Не-аза, вместо с Аза.

Така че нека изберем онази поза, която ни дава възможност – по най-лесния начин – да забравим, че имаме физическо тяло. Това за западняка е най-вероятно седящото положение; основните изисквания са да седим изправени, с гръбнака в права линия; да седим отпуснати (без да се прегърбваме), така че да няма напрежение никъде в тялото, както и да отпуснем леко челюстта си, за да се освободим от всяко напрежение в задната част на врата. Медитацията е едно вътрешно действие и може да се изпълнява успешно, единствено когато тялото е отпуснато, настанено в правилна поза и след това - забравено.

Дишане

След като сме постигнали физически комфорт и релаксация и сме се оттеглили от телесното съзнание, ние трябва да обърнем внимание на своето дишане и да се уверим, че то е тихо, равномерно и ритмично.

Тук трябва да отправим едно предупреждение относно практикуването на дихателни упражнения, освен ако те не се практикуват от хора, които преди това са посветили години на правилна медитация и на пречистване на телесната природа. В древните учения на Изтока, контролирането на дишането е било разрешавано само след като първите три ,,средства за обединение”, както те биват наричани, са били поне в известна степен въплътени в живота; но и тогава - само под подходящо напътствие.

Практикуването на дихателни упражнения няма абсолютно нищо общо с духовното развитие. То обаче има много общо с психичното развитие и може да доведе до много усложнения и опасности. Само в много редки случаи - в древните времена, духовните учители са избирали някой човек за тази форма на обучение, като това е било само в допълнение към едно обучение, което вече е произвело определена степен на душевен контакт, така че душата да може да направлява енергиите, събудени чрез дишането, към по-нататъшно реализиране на нейните цели и към световно служене.

Ние, следователно, не бива да правим нищо повече от това да се уверим, че дишането ни е тихо и ритмично, след което трябва напълно да оттеглим мислите си от тялото и да се заемем с работата по концентрацията.

Визуализацията и творческата употреба на въображението

Следващата стъпка в практиката на медитацията е употребата на въображението; ние трябва да си представим троичния нисш човек подравнен, или в директна комуникация с душата. Има много начини, по които това може да бъде направено. Ние наричаме тази работа визуализиране. Изглежда, че визуализацията, въображението и волята са три много мощни фактора в целия креативен процес. Те са субективните причини за много от нашите обективни резултати.

В началото, визуализацията е до голяма степен въпрос на експериментална вяра. Ние знаем, че посредством процеса на разсъждаване сме стигнали до разбирането, че във и отвъд всеки манифестиран обект лежи един Идеален Обект, или Идеален Модел, който се стреми да се прояви на физическото поле. Счита се, че практиката на визуализиране, въображението и употребата на волята са дейности, които ускоряват проявлението на този Идеал.

Когато визуализираме, ние използваме своята най-висша представа относно това какъв би могъл да бъде този Идеал, като обличаме тази представа в някакъв вид материал – обикновено ментален, тъй като все още не сме в състояние да се досегнем до по-висши форми, или типове субстанция, с които да обгърнем своите Образи.

Когато създадем една ментална картина, менталната субстанция на нашия ум започва да вибрира с определена честота, като така привлича към себе си съответстваща щ по качество ментална субстанция, в която умът е потопен. Волята е онова, което поддържа този образ устойчив и което му придава живот. Този процес продължава, независимо дали ние сме в състояние, на този етап, да видим това с окото на ума или не. Без значение е, че не сме в състояние да го видим, тъй като творческата работа така или иначе си продължава. Навярно един ден ще бъдем в състояние да проследяваме и съзнателно да осъществяваме целия този процес.

Във връзка с тази работа, на етапа на начинаещия, някои хора си представят трите тела (трите аспекта на формалната природа) като свързани с едно светещо тяло от светлина, или пък визуализират три центъра на вибрираща енергия, получаващи стимулация от един по-висш и по-мощен център; други си представят душата като триъгълник от сила, към който е свързан триъгълникът на нисшата природа – свързан посредством ,,сребърната нишка”, спомената в християнската Библия, сутратма, или нишката на душата - според Източните свещени книги, или ,,нишката на живота” - според други школи на мисълта. Трети пък предпочитат да поддържат мисълта за една обединена личност, свързана с и криеща в себе си обитаващата я Божественост, Христос в нас, нашето упование за слава.

Сравнително маловажно е какъв точно образ ще изберем, при положение, че започнем с основната идея за Аза, стремящ се да установи контакт с и да използва Не-аза – неговия инструмент в световете на човешко проявление; и обратно – с мисълта за този Не-аз като подтикван да се обърне към своя източник на съществуване. Когато това е било направено, можем да продължим със своята медитационна работа. Физическото тяло и природата на желанията, от своя страна, потъват под прага на съзнанието; ние се центрираме в ума и се стремим да го подчиним на своята воля.

Концентрация

Едва тук ние се изправяме пред своя проблем. Умът отказва да се моделира в мислите, които ние избираме да мислим, и се впуска из целия свят в обичайното си търсене на материал. Ние започваме да мислим за това, което ще свършим през този ден, вместо да разсъждаваме върху избраната от нас ,,ключова мисъл”; спомняме си за някого, с когото трябва да успеем да се видим, или пък за някоя линия на поведение, на която трябва да обърнем внимание; започваме да мислим за някого, когото обичаме, и моментално се потапяме обратно в света на емоциите и ни се налага да извършим цялата работа отново.

Така че ние събираме мислите си и започваме наново с голям успех за около половин минута, след което си спомняме за някоя среща, която сме си уговорили, или за някоя работа, която някой ни върши, и ето ни отново в света на умствените реакции, а избраната от нас насока на размисъл - забравена. Ние отново събираме разпилените си идеи и подновяваме своята работа по подчиняването на отклоняващия се ум. С практиката, обаче, в крайна сметка ставаме способни да поддържаме умствена еднонасоченост с известна степен на успех.

Как се постига това състояние? Като следваме определена форма, или рамка, в нашата медитационна работа, която автоматично установява един ограничителен кръг около ума и му казва ,,дотук можеш да отидеш, но не и по-нататък.” Ние съзнателно и с интелигентно намерение поставяме граници на своята умствена активност под такава форма, че сме принудени да разберем кога се отклоняваме отвъд тези граници. Тогава знаем, че трябва отново да се върнем зад убежищната стена, която сме си очертали.

(Из ,,От интелект към интуиция”, стр. 118-27)



Тагове:   медитация,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. amrak - ~
27.07.2008 12:04
Мудрата също има отношение към медитацията. Ръцете все пак са тези, които осъществяват/ претворяват от умствено-идейната сфера и сърдечната в посока тази реалност. Обратната посока също е вярнa. Както и приложението на съответната мудра свързва/ включва отговарящите нади, и способства активирането на поток по определа магистрала от симпатичната нервна система.
Поздрав :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545729
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697