2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1810 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2009 23:11
Рожденият ми ден приближаваше, не бях планирала нищо. Каквото дойде – дойде. Все ще празнувам някакси. Толкова съм станала планирана, че реших, че в случая ще си позволя спонтанност.
Родена съм посредата на лятото – по средата на лятната ваканция. Неудобно време за празнуване. Никога не можех да празнувам с класа си. Всички пътуваха за някъде. В осми клас реших, че ще си организирам рожден ден през май. Получи се, ама някак си фалшиво. И така се отказах. Какво пък дата като дата. Ама не.... Отвътре си ме е боляло. Имаше леки отбелязвания, когато вече бях започнала работа, но си беше слаба работа. На мен ми липсваше рождения ден от детството. Този с тортата и свещичките.
Тогава преди две години споделих това с няколко мои приятелки и те ми организираха в парка Детски рожден ден. Беше си истинска поправка на преживявания от детството– всичко беше като в детската градина и песничките и тортата и игрите и смеха и приятелите. Нещо в мен се разтопи. Направо си бях щастлива.
Тази година като казах „каквото дойде – дойде”, естествено нямах предвид вирус. Но с Големия Вълшебник винаги е така – щом ти незнаеш точно и конкретно какво искаш, той ти праща нещо да те подсети, че наистина не ти е все едно.
Чувствах се ужасно, главоболие, температура, хрема. Затворих се в стаята. Изключих телефона. Сама в полумрак. И се оставих да си страдам и се самосъжалявам. Пак се оказах жертва на обстоятелствата. Тук съм сама, никой не ме обича, на никой не му пука за мен. Ненужна, нежелана, необичана. Почти през целия ден. Тогава привечер включих телефона и компютъра....ама те съвсем не бяха ме забравили. Просто аз не им бяха дала възможност да ми се обадят и да ми изпратят от любовта си. Аз бях тази, която прекъсна връзката?
Днес, два дни след това вече се чувствам по-добре. Поглеждайки назад и още по-назад забелязах, че това е нещо ,което се повтаря. Правя се на „Жертва” – затварям си очите и казвам „те такова животно нема”! „Епа, нема”, като си стискам очите да не го видя. Колко е удобно да си жертва, имаш всичките основания да се оплакваш, да обвиняваш съдбата, хората, правителство, ситуацията, обстоятелствата – всички и всичко. И ти си стоиш невинен и недоволен.
Да, отново бях се заразила от вируса на „недоволството”, отново гледах какво нямам, какво ми липсва. И си страдам. Отново стисках очите си затворени, ушите си запушени за да не видя, да не чуя, да не разбера, че имам, че съм обичана, търсена, разбрана.
Защо ли? Какво ще стане ако изведнъж се окаже, че това е истина, че съм обкръжена от хора, които искат да ми дадат любовта си, от вниманието си, но аз прекъсвам връзката? Ще се окаже, че аз съм тази, която не приема, се затваря и запушва? И тогава.... Тогава ще трябва да съм доволна? И ще престана да мърморя и да се оплаквам? И тогава? Тогава ще ми бъде хубаво. И тогава? Ще бъда здрава, засмяна, радостна и щастлива. И тогава? Тогава и на хората около мен ще им е хубаво. И тогава...? Ще съм намерила лек за вируса наречен „недоволство”- БЛАГОДАРНОСТТА.
30.07.2008 19:15
Silence
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно