Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2008 09:48 - Вирус, наречен „Недоволство”
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1810 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 24.06.2009 23:11


Рожденият ми ден приближаваше, не бях планирала нищо. Каквото дойде – дойде. Все ще празнувам някакси. Толкова съм станала планирана, че реших, че в случая ще си позволя спонтанност.

Родена съм посредата на лятото – по средата на лятната ваканция. Неудобно време за празнуване. Никога не можех да празнувам с класа си. Всички пътуваха за някъде. В осми клас реших, че ще си организирам рожден ден през май. Получи се, ама някак си фалшиво. И така се отказах. Какво пък  дата като дата. Ама не.... Отвътре си ме е боляло. Имаше леки отбелязвания, когато вече бях започнала работа, но си беше слаба работа. На мен ми липсваше рождения ден от детството. Този с тортата и свещичките.

Тогава преди две години споделих това с няколко мои приятелки и те ми организираха в парка Детски рожден ден. Беше си истинска поправка на преживявания от детството– всичко беше като в детската градина и песничките и тортата и игрите и смеха и приятелите. Нещо в мен се разтопи. Направо си бях  щастлива.

Тази година като казах „каквото дойде – дойде”, естествено нямах предвид вирус. Но с Големия Вълшебник винаги е така – щом ти незнаеш точно и конкретно какво искаш, той ти праща нещо да те подсети, че наистина не ти е все едно.

Чувствах се ужасно, главоболие, температура, хрема. Затворих се в стаята. Изключих телефона. Сама в полумрак. И се оставих да си страдам и се самосъжалявам. Пак се оказах жертва на обстоятелствата. Тук съм сама, никой не ме обича, на никой не му пука за мен. Ненужна, нежелана, необичана. Почти през целия ден. Тогава привечер включих телефона и компютъра....ама те съвсем не бяха ме забравили. Просто аз не им бяха дала възможност да ми се обадят и да ми изпратят от любовта си. Аз бях тази, която прекъсна връзката?

Днес, два дни след това вече се чувствам по-добре. Поглеждайки назад и още по-назад забелязах, че това е нещо ,което се повтаря. Правя се на „Жертва” – затварям си очите и казвам „те такова животно нема”! „Епа, нема”, като си стискам очите да не го видя. Колко е удобно да си жертва, имаш всичките основания да се оплакваш, да обвиняваш съдбата, хората, правителство, ситуацията, обстоятелствата – всички и всичко. И ти си стоиш невинен и недоволен.

Да, отново бях се заразила от вируса на „недоволството”, отново гледах какво нямам, какво ми липсва. И си страдам. Отново стисках очите си затворени, ушите си запушени за да не видя, да не чуя, да не разбера, че имам, че съм обичана, търсена, разбрана.

Защо ли? Какво ще стане ако изведнъж се окаже, че това е истина, че съм обкръжена от хора, които искат да ми дадат любовта си, от вниманието си, но аз прекъсвам връзката? Ще се окаже, че аз съм тази, която не приема, се затваря и запушва? И тогава.... Тогава ще трябва да съм доволна? И ще престана да мърморя и да се оплаквам? И тогава? Тогава ще ми бъде хубаво. И тогава? Ще бъда здрава, засмяна, радостна и щастлива. И тогава? Тогава и на хората около мен ще им е хубаво. И тогава...? Ще съм намерила лек за вируса наречен „недоволство”- БЛАГОДАРНОСТТА.



Тагове:   благодарност,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. silencemurmur - И ти си стоиш невинен и недоволен.
30.07.2008 19:15
Предпочиташ ли да си това, което без възраст, не празнува рожденни дни и няма грижи за благодарност, защото си това, което е благодарността? Как иначи да чувствуваш радост и тъга, които не те менят?

Silence
цитирай
2. victoriavselena - аз предпочитам да съм
30.07.2008 19:48
това, което избирам да съм - така животът ми се превръща в едно невероятно приключение. Големият Вълшебник ми дава загатки и аз си ги решавам. Ако не успея да намеря отговора ми дава с по-голяма трудност. Докато се сетя къде ми е урока.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545741
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697