2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
„Виж се на какво си заприличала? Нима искаш всички да видят що за човек си? Искаш ли хората да видят коя си? Сега ще те изправя пред всички, нека всички да видат коя си. Засрами се. „
Страшни заплахи. Да ме изправят пред другите и те да видят коя съм. Най- голямото наказание. Те ще разберат що за човек съм. Щом те така казват значи наистина трябва да ме е срам от себе си. Те знаят. Те са големите, правите, умните. Те винаги знаят повече от мен. Страшно е да ме изправят пред другите. Най-страшното наказание, по- страшно дори от това да ме поставят сама в ъгъла. Предпочитам сама в ъгъла.
Да, наистина не е приятно да те извадят от групата, да те отделят от другите, да те направят различен, да те бележат. Децата не забравят. Оставаш си с петно за цял живот. Срам. Криеш се, сменяш класове, училища, квартали, градове, държави. Срещаш се с нови и нови хора. Но гледаш да не се задържиш на едно място. Да не задържаш хората в живота си. Задържат ли се, ще те опознаят. Ще разберат кой си, що за човек си. А теб те е срам от себе си. Нали така са те учили още тогава в ранното ти детство – да се криеш кой си, защото си е срамно да те разберат що за човек си. И да си сам си е наказание, но по-сигурно, по-неболезнено. Мислят те за странен, неразбираем, различен. Добре, нека си мислят. Важното е да не разберат истината, да не разберат що за човек съм.
Но ето, че се спрях и сама се запитах „Всъщност, що за човек съм”? Не знаех, аз самата бях забравила отговора. Толкова се криех през годините, че се скрих и от себе си. Самата аз не разбрах що за човек съм.Любопитството наделя. Започнах да се опознавам. Вече няколко години съм с поглед навътре и се опознавам. Колкото повече навлизам навътре, толкова по-интересно ми става. Все повече хубави неща намирам и все повече се харесвам. Дотолкова се харесах, че реших и на другите да се покажа. Незнам дали ще им харесам, но в едно съм сигурна – няма от какво да се срамувам. Даже се гордея със себе си и най-вече с това, че знам що за човек съм. Намерих отговора- аз съм човек, който се познава, харесва и може открито да се покаже пред другите, да застане посредата и да викне – „Тук съм”. Излязох от дупката. Разкрих се сама. И ми е хубаво, и ми е лекичко, и ми е приятно. Със себе си. А и с другите.
Но много ви моля, когато много, много се изкушите да кажете на някой „Виж се що за човек си и се засрами”, поспрете, замислете се. Особено ако това е дете, особено ако това е вашето дете. Защото аз съм убедена, че вие не искате да отгледате човек, който се срамува от себе си. Защото това е нещастен човек, човек отделил се и се скрил в себе си от себе си. Бягащ цял живот от себе си. А такова бягство винаги, ама винаги е обречено на провал.
10.08.2008 18:57
10.08.2008 19:11
fvdp
10.08.2008 19:12
Ако се криеш, чий живот живееш?!
Стискам ти палци
За ном.2 да се помолиш не значи да се подценяваш, поне не за мен. Само хора с ниско самочувстние не могат да се помолят а заповядват и изискват.
ном. 4 - да не можех да бъда себе си, да отстявам себе си, но съм горда, че днес вече говоря в минало време.
ном.3 - от това ме беше най-страх че ще ме запомнят, а днес вече се радвам на това. И най-важното е да с добро.
Аз не съм сигурна,дали съм щастлива с това,което съм.Но,ако не го покажа,ако не намеря проблемите,как ще успея да се променя?
Браво,че си се показала.Аз ще те запомня с добро,защото си смела и се бориш. :)
Усмивки*
10.08.2008 22:06
http://www.stevepavlina.com/blog/2005/04/levels-of-consciousness/
Поздрави и южни усмивки от мен!
Най-хубавото в случая, че освен че получих подкрепа и разбиране, бях готова да си остана себе си, точно такава каквато си се харесвам, каквато аз съм се сглобила -бавно и с много любов като мозайка.
" каквато аз съм се сглобила -бавно и с много любов като мозайка"....аплодисменти!!!
знам, че ще си останеш такава!
24.05.2011 08:14
24.05.2011 11:26
24.05.2011 12:06
24.05.2011 12:59
24.05.2011 15:16
24.05.2011 15:31
24.05.2011 15:38
24.05.2011 16:39
25.05.2011 13:40
25.05.2011 18:00
25.05.2011 18:05
25.05.2011 18:26
25.05.2011 18:42
25.05.2011 19:13
26.05.2011 13:38
26.05.2011 19:37
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно