2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Цял живот са ме учили да остъпвам и винаги е имало сериозна причина за това. Защото съм по-малката, защото съм по-голямата, защото съм гостенката, защото не съм гостенката, домакинята, защото съм по-умната, защото аз по-добре разбирам нещата, защото този срещу мен ми е баща, майка, учител, началник, по-възрастен, по-млад, защото той е мъж, защото аз по-добре ги разрибам нещата....
Мотото на моят живот бе ОТСТЪПИ. И отстъпвах, назад и още назад, все по-назад, но ето че се оказа че вече няма на къде – последна съм! Няма други след мен. Хората си напредваха, взимаха своето, получаваха това, което им се полага, а аз.... аз просто отстъпвах. Карах я назаден ход.
От дойде деня, че опрях до стената. Няма вече назад. Единственото избор беше или напред или да остана на място. Напред? Че кой ли познава такава посока? Останах си на място. Останах си такава каквато съм, останах си аз сама, но останах си аз.
Хареса ми. Много ми хареса. И най-хубавото се престанах да остъпвам, дори и да не настъпвам. Просто си стоя, на моето място, на моята позиция, такава каквато съм.
Намерих си мястото? Така лекичко движейки се назаден ход, връщайки се в миналото, в предишни животи, ровейки, душейки, припомняйки си...се намерих. Ей там, това малко момиченце съм аз. Да, точно това, петгодишното,което си играе на театър. Това, което измисля пиеса за пред децата в квартала. Това, което ги забавлява, организира, измисля нови игри и всички я обичат. Всички се смеят и забавляват. Хубаво им е – и на нея и на децата. Заедно са. Но, тогава прибирайки се вечерта у дома - признато, желано, обичано, реализирано, усмихнато и доволно, майка му го посреща с укор „Какво си направила днес? Съседката дойде при мен разплакана. Какво се е случило? Много те моля това да не се повтаря.” Детето нищо не разбира, но от доволството не остава и капка. Постепенно му се разяснява, че съседката се разтроила и плакала, че нейната дъщеря никога не е „учителката” при игрите,никога не е водачката. „Ти ще остъпиш! Не може така жената да идва разплакана и да страда.”
Първи урок – Когато детето се забавлява и му е хубаво, когато побеждава - винаги някой страда. Детето е добро, то не иска друг да страда. Е, ако е задължително някой да страда,по-хубаво е да е самото то.
Втори урок – Отстъпи!Не е важно прав ли си или не. Нищо няма значение- винаги остъпвай, при всички обстоятелства и ситуации.
Трети урок – в къщи никой не се радва на успехите му. Няма смисъл да ги споделя. Те и без това не разбират.
Четвърти урок – родителите никога не са на негова страна.
Силни уроци. За цял живот. До...днес.
Днес, аз оставам. Не остъпвам. Не остъпвам от собственитеси позици, защото разбрах, че да остъпиш е предателство. Да предадеш себе си. Предавала съм себе си хиляди пъти до сега. С всяка остъпка от това, което съм, от това, което обичам, от това в което варвам. Аз съм се предавала. Но никога повече – Не! Аз се научих да казвам Не! Да остоявам това, което съм. А аз съм. И вече знам коя – една вярна на себе си жена.
13.08.2008 10:38
Но ,като възрастен, ако не отстъпваш дори когато ти е ясно,че грешиш,че другият е прав - не е ли погрешно поведение /в общия случай/ ?
"Вече на никого няма да кажа остани..."
Животът е шарен.
Много грешна позиция, но може да се приеме за поносима в рамките на един етап от развитие.
От едната крайност , в другата крайност.
А след това вече се спираш и в правилната среда.
Не може без отстъпки. Явно родителите не са имали много време и желание да обучават деца, или не са знаели просто как, който не е гледал дете, само той няма да разбере, колко е трудно.
Отстъпва се. Умно. Не винаги и не на всяка цена.
И на мен ми казваха винаги да отстъпвам, но съм най-малката и вечно с шило в гащите, та не се дадох, но много съм отстъпвала и още ми "серат" на главата с удоволствие.
Учи се да настъпваш, без да спираш да отстъпваш. Точно в най-важния момент може да пропуснеш шанса да отстъпиш - за да си добре.
1.Гледай да си добре.
2. Гледай да постъпваш с другите коректно. И те би трябвало да са добре.
Е, не е сложно.
2. Аз не съдя родители те си. Това за знаели, това са ме учили. Аз само поправям глешките им.
3. Явно ти се учиш" да настъпваш без да спираш да остъпваш", но мен това ми е сложна стъпка от танц. Аз искам да остана. Такава каквато съм. Защото се харесвам каквато съм.
4. "Гледай да си добре" - точно това ми е целта и явно когато отстъпъвам без даро да се замислям не ми е добре.
5. С това съм съгласна. Много си права. Отношение на равенство, на коректност, без победители и победени.
Не е е сложно, напротив забравили сме колко е просто.
Благодаря ти за хубавия коментар.
:)
Но за харесването...Ако другите биха ни приели по-добре,ако се променим мъничко,и без да отстъпваме от морала си,дали в този случай следва да приемем промяната?
А относно навика за отстъп. Това навик ли е,или характер?
Ти готов ли си да се промениш за да те харесват друтиге? На колко голям компромис си готов? Как ще го измериш? Как ще знаеш кога да спреш? Ако угодиш и се натаманиш за един от тях, какво ще правиш като се появи друг? А следващия? Защото ти винаги ще искаш да бъдеш харесван и от все повече и повече хора.
Най-харесвана съм се чувствала, когато съм била най-истинската. А ти?
Обстоятелствата вадят на показ твои недостатъци и си длъжен да ги промениш - иначе си вън от играта.
Имаше период, когато бях мързелив,и говорех гаменски,и такова поведение имах.
Сега /предполагам/ съм работливо момче, с чисти обноски, и внимание към хората - поне се старая да бъда такъв.
За мен има 10 Божи заповеди,и морални ценности.
Всичко извън тях може да бъде изменено,и изхвърлено.
Но не всяка промяна е усъвършенстване. Усъвършенстването е стремеж към съвършенство. Цял живот все нещо си доизкусуряваме. Да се харесваш не значи застой. А да се развиваш с любов и от любов към нещо още по-добро.
:)
Разбира се,що е “развитие напред“ - не е ясно, но това е друга тема.
:)
24.05.2011 06:21
25.05.2011 18:12
26.05.2011 13:52
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно