Единствения и най-сигурен начин да се заредя с гняв и болка е детството ми. Там намерих извор на гняв и болка и непрекъснато се връщам да се заредя. Там все още има неща, които не съм простила на себе си, на другите.

Защо ли ми са толкова необходими  тези болка и гняв? Защо ги търся като наркоман? Защо се връщам отново и отново? Днес  тези въпроси се разпалиха в главата ми. За какво ми служат, за какво са ми необходими? Каква ми е ползата от тях?

Тази, че така разгонвам, отблъсквам  хората от себе си. Така се защищават. Моята защита – гневът.  Той ме пази от хората, от нови запознанства и надежди, от нови разочарования, от нови раздели. Страхът, че отново ще се повтори същия сценарии. Естествено, след като такъв съм го писала аз и го спазвам стриктно през годините.

Аз съм написала сценарий, но по чужди идеи и за това днес не го чувствам свой. Твърдението, че хората са лоши и аз трябва да се пазя от тях, не е мое, а е чуто някъде в ранните ми години. Аз съм му повярвала и съм започнала да събирам доказателства, че това е точно така. И за да имам повече доказателства съм отивала точно при "лошите" хора. Така ща си оставам убедена, че "Мама винаги е права"!?

Ето, че вече творя самостоятелно. Вече мога да мисля сама. Идеите ми са други, весели и разнообразни. Моите герои се смеят, радват, обичат и остават заедно. Удовлетворени от живота си, от себе си, от делата си. Срещам добрите хора, хората които обичам и ме обичам, хора приятели, съмишленици, партньори.Хората идват и остават.
Хората са прекрасни. Аз вярвам в това и в живота ми започнаха да влизат все по-прекрасни хора. Първи дойдоха моите деца - прекрасни хора. И от тогава животът ми става все по-прекрасен, сред прекрасни хора.

Нов филм, по мой сценарии. По мой вкус, мои идеи.

Хубаво ми е. Сега. Тук. У дома. В моят дом.
До сега живях в моят дом, но като гостенка. В моят живот, но като на чуждо.

А миналото? А болезненото и гневно детство? А грешките? Разделите? Разочарованията?

Има ги. Съществуват. Но са отминали. Те бяха от филма прожектиран до вчера. Приключих го.
Забелязах прекрасното в живота. То винаги е било там и ме е чакало.

От днес започвам нов сериал. На чистичко. На ново. На прекрасно. На мое.

Хубаво ми е. Мое си е. Прекрасно е.

аз много се радвам гдето четете моите дневници

надникнеш през балкона на някой и да видиш какво става вътре в дома му.
Когато пиша има чувството че се показвам на балкона и после пак се прибирам вътре. Приятно преживяване

се връщат тези спомени у нас.Прошка и в двете посоки.
Може би.
:)

си ме усетил. Точно там съм. Още не съм го оформила и за това не съм писала за него. Но облекчението е чудесно.

Страшно ми напомни на мен самата преди 13 години.Тогава си казах абсолютно същите думи!Знаеш ли какво бях направила за да си ги кажа?ПРОСТИХ!!!!
Простих на всички за всичко.На родители и на други хора , които ме бяха наланявали .Започнах на чисто и се заобичах истинси!Казах си че заслужавам цялото щастие на тази земя и ще го получа не като се самосъжалявам а като направя всичко възможно за го получа.Вярвам че намерих верната посока !Желая го и на теб!

точно това правя - прощавам - на себе си, на близки познати и непознати. Прошката лекува, освобождава, облагородява и награждава.

Moiat nov serial zapochva ot dnes 18.07.2009. Blagodaria ti che si s men i mi pomagash da prenapisha scenaria. Blagodaria na Vselenata che mi prati nai-dobria redaktor. Obicham te. Zlatina