2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада от него.
Ако някой или нещо те събори в калта, направи си статуя от нея, сътвори нищо ново, сътвори красота и живот.
Отдавна търсех някоя организация за да мога да участвам в нея като доброволка и да развия способността си да давам безвъзмездно. Всички мои познати - доброволци твърдяха, че те всъщност получават много повече отколкото дават. Това ми беше непознато като дейност и търсех място, където наистина да бъда полезна. Но все нещо ми пречеше да успея и да стигна до край. И това се повтаряше непрекъснато. Понеже аз съм в тъй наречения от мен Диалог с Вселената, при който тя в нейния си стил разговаря със загадки, които аз трябва да разгадая, се питах, какво ли ми е приготвила и този път. Вчера разбрах. Най-после ми се изясни. Това, което ми се случи си струваше цялото чакане и търсене. У-а-о-у!
Преди време получих информация за една организация, която подпомага на жени, преживяли насилие (всякакво – физическо, словесно, сексуално, финансово) да се върнат към нормален и независим живот, да си намерят работа, да възвърнат мястото си в обществото. Писах им, бях поканена на интервю, съотвестно одобрена и поканена да участвам в следващия проект. Вчера беше първата сбирка.
Събрахме се в една учебна зала около 40 жени. Готови да дадат своя принос на други жени. Имаше от всички прослойки на обществото, от различни професии и части на страната. Но общото беше, че тези красиви, успяли, умни, елегантни жени щяха да отделят от своето време, енергия и пари да подпомогнат на други непознати жени, които в този етап на живота си имат нужда от тях. Започнаха представянията на организаторите на поректа, различни организизации, които са спомогнали с дарения и помощи, жени участвали в предишни проекти, които щяха да ни подпомагат при трудности и въпроси. Представена ни беше и създателката на това доброволческо дружество „Женски дух”. Ще я нареча М.
Жена над 40-те, леко закръглена, със силно къдрава коса, много женствена, с усмивка, която пленява. Излъчваща светлина, сила, топлота, но и борбеност и граници. Нарекох я – Галеща мощ.
Започна да ни разказва за дейността на дружеството и как е създадено, кой го подпомага и други подробности. Накрая с тих глас ни каза : „И аз бях там. Но сега съм тук. От другата страна. Това, което искам от вас е в края на този проект да ми кажете, че сме започнали с 40 самотни жени, които са били без работа, без поддържащ ги кръг, които са живяли дълго в зависимост и в замяна на някакво внимание са търпяли насилие и го завършваме с 40 жени, които са намерили своето място и са на път към своята независимост.”
Последва лекция от социална работничка, което ни обясни за някои характерни черти при работа с жени претърпяли насилие и по-специфично при тези, които са претърпяли сексуално насилие. Най-силно изразено при всички тях е чувство за самота, че никой не ги вижда и чува, че никой няма да им се притече на помощ и за това мълчат и не виждат никакъв смисъл да искат помощ. Мълчат и от срам. Дълго са пазели своята тайна, която искат да скрият, но от друга страна са убедени, че петното, което им е лепнато е толкова забележимо, че с нищо не могат да го изчистят и скрият, че всеки срещнат знае какво им се е случило. Другото, което ги преследва е чуството за вина , защото те са взели отговорност за отношението на някой друг към тях. Те смятат, че това им се е случило, защото те не са били достатъчно добри, че те са причината, те са предизвикали с нещо това насилническо отношение. Мълчат и търпят, защото се страхуват да не изгубят и малкото, което имат. Заблуждават се, че това е от „Любов”, „Ревност”, ”че нещата ще се оправят”, „че всичко се забравя и отминава”.
Да, изисква се много смелост и сила да разкажеш, да поискаш помощ, да решиш, че искаш да промениш живота си, да кажеш „Не искам повече такъв живот”, „Не искам да съм повече Жертва”, „Полага ми се по-добър живот”, „Аз вярвам”, „Аз мога”. „Аз съм готова да взема в ръце собствения си живот и да поема отговорност за него, да бъда самостоятелна, независима, свободна”.
Гледайки тези събрали се жени, които с вълнение слушаха лекцията, бях горда, че съм една от тях, „от другата страна на насилието”. След това всяка от нас се представи и отговори накратко какво е довело в този проект. Някои от нас също казаха „И аз бях там”.
Да, при някакви обстоятелства, в различни етапи на живота си, по различни причини, някои от нас „падат в калта”. Но въпросът е какво ще направим след това – ще си останем там, омърсени и опетнени, страдащи жертви; ще излезем тихичко, ще се стремим да забравим и ще пазим тайната си; ще избягаме далеч, там където никой не ни познава и не знае нищо за нас и само в сънищата ще се връщаме назад; ще поискаме помощ и ще се изчистим и ще започнем „на чисто”, отново или като М. от „Женски дух”ще отидем още по далеч – от калта ще сътворим нещо ново, ще си изградим своята си статуя, своя образ и ще помогнем и на други да го направят.
Горда съм, че съм жена, горда съм, че съм „от другата страна”, горда съм, че вече не мълча, горда съм, че от калта сътворих себе си и сега придружавам и други по пътя към независимостта, отговорността и щастието си, да живеят живота си така, както те изберат и сътворят.
05.09.2008 12:28
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно