Напоследък все по-често се чувам да мърморя и недоволствам. Може би и преди да съм го правила, но ми е било толкова естествено, че не съм му обръщала внимание. А сега се чувам, но не само се чувам, но и ми пречи. Срещна се с човек, само го чакам да си тръгне и започвам да недоволствам – това не било както трябва, това не му където трябва, това не го казва както трябва и все нещо ми криво. А като се замисля за срещата – било ми е приятно, хубав човек, забавно. Получа подарък, хубав, ценен подарък, но все нещо не му е наред. Купя си нещо, би трябвало да ме зарадва, да ама продавачката не била вежлива. Защо мърморя, защо ми е толкова важно да недоволствам?

Намерих няколко причини:

1.      Ако престана да недоволствам, трябва да се хваля, а да се хвалиш е опасно - предизвикваш завист, лоши очи и ти се случва нещо лошо. Тогава все едно ще започна да се оплаквам. Може би спестявам наколко етапа...?

2.      Това е най-сигурния начин да не съм щастлива. Защо ли ме е страх да съм щастлива и доволна? Какво в това състояние толкова ме плаши?

Да не ме помислят за луда (то щастието е за лудите, само лудите вярват в щастието, луд от щастие, щастлив като луд и т.н.) Какво ще кажат хората? Отново ли? Пак ли сам там, на ниво „какво ще кажат хората?” А ако ме помилят за луда? Ако ме видят, че се смея сама на глас? Опасно си е? „Сама си се смее”. А ако ме затворят в болница-лудница? Иди че доказвай, че е само защото съм доволна и щастлива.

 

3.      Недоволството си е ежедневие и е много разпространено. Всички се оплакват. Ако спреш да се оплакваш трябва да провериш дали още си жив. Значи, оплаквайки се ти просто си като другите. Не се различаваш, не стряскаш някой служител с думите „Я ми дай да поговоря с началника ти, защото искам да се похваля от теб”. Не! Просто си недоволен средностатистически кадър.

4.      Недоволството дава мотивация на развитие на човечество. Ако си доволен те обявяват за „Самодоволен, уял се тип”, който е спрял да се развива, затъпява и деградира. Доволен е синоним на тъп, глупав, простак (виж му тъпата доволна физиономия).

5.      Ако си недоволен ти обръщат повече внимание, гледат да ти запушат устата, при обслужване се стараят повече. Ако си доволен си мълчиш каквото и да стане, значи може и да те прескочат.

6.      Някакски звучи „по-тежкарски” – Господинът или госпожата не са доволни, какво можем да направим допълнително за тях”. Получаваш екстри, намаляват ти цената, обслужва те шефът. Друго си е. Недоволството привлича повече внимание от доволството.

 

7.      Така съм възпитана, навик ми е – да си недоволствам. Това ми е най-естественото нещо на света.

 

Да, но така стана, че вече не ми харесваше да бъде недоволна. И започнах да работя по въпроса. Ставам все по-доволна, по-усмихната, по-здрава. А и внимание ми обръщат ми, защото моята усмивка ми е важна и аз искам да си я съхранявам, харесва ми да я показвам и да имам причини да я пускам в дейстивие.

 

Днес се събуждам усмихната. Улицата ни отново потънала в буклуци. Вече се  бях обаждала в общината. След това дойдоха, изчистиха, много доволна останах, но така и кофа за смет не поставиха. Днес се обадих отново – обади ми си се младежки мъжки глас (веднага се усмихнах доволно), обясних му проблема, а той ми каза, че вече е информиран и ще направят каквото могат. Кога ?- попитах. Скоро – отговори. По-конкретно- настоях. „Но вие госпожа, искате от общината да ви даде нещо с което не разполагаме”. „Искате да кажете, че нямате кофи?”- възкликнах усмихната. „Не -отвърна ми –кофи имаме, обещания имаме,  срокове нямаме. Вие искате да ви кажем кога ще ви сложим кофа за смет, а ние не разполагаме с информация. Обадете се пак другата седмица.” „Благодаря за поканата, но аз лично бих искала като ви се обадя  да си говорим за други неща, а не за боклуци. Животът е прекрасен и аз искам да му се радвам, а тази миризма ми пречи”. Прехвърли ме на шефа си. Той беше също вежлив и ми обеща да прехвърли случая в графа „Спешни”. Дали останах доволна – да. Най-вече от себе си. Защото не се ядосах, защото бях вежлива, защото бях усмихната, защото още съм, защото ви разказвам за това, защото предизвиквам и вашите усмивки.

Защото животът е хубав и аз съм убедена в това. Защото животът е мой и аз няма да разреша на нещо или някой да наруши моето доволство. А вие? Просто се зарезете от това – казват, че смехът, усмивката и насторение заразява. Доволството  - също. Опитайте. Действа много, ама много ободряващо, подмладяващо, оздравяващо, задоволяващо и най-вече е съвсем безплатно.

Хубав пост. Благодаря, че сподели мислите си с мен.
Хубави мисли на хубав човек.

Здравей, ВВ.
Животът не е твой. Животът е. Той не се притежава от никого макрач че "има хора" с алчността че животът е техен. Ами като е твой, защо не останеш с живота без да умираш? Напускаш го, а той животът нито му липсваш нито те търси, нито те иска.....

Казваш, че си недоволна. Как в този случай един недоволен човек помага на други недоволни да станат доволни? Някакси не върви.

Зная много добре, че коментарът няма да одобриш за публикуване. Достатъчно ми е че го четеш. Имам чувството, че ти трябва още нещо. Тцен историйки са много увлекателно четиво!?!?!?!?

приятна си ми

Silence

на мен ми изглеждаш като много спокоен човек, който ако му е достатъчно студена мастичката, достатъчно пресна салатката, ако има и приятели, едва ли ще му е до мърморене.

благодаря за хубавите думи

Благодаря ти, че ме четеш. Благодаря ти, че ми пишеш. Посвещаваш ми от своето време и енергия. Замисляш се за това как можеш да ми бъдеш полезна. Много го оценявам. Но твоята гл.т. е много различна от моята и аз ПРОСТО НЕ ТЕ РАЗБИРАМ. Както ти обясних вече един път не мога да разбера твоя стил на писане. Също така мисля че твоите коментари отклоняват посоката и не са свързани с това, което аз искам да напиша.
Да, аз съм убедена че моят живот си е мой.
Да, аз съм убедена, че съм добра професоналистка, която тренира хората да постигнат целите си по най-добрия за тях път.
Да, аз съм убедена, че и учителя и треньора трябва да се усъвършенстват и развиват.
Да, аз съм убедена, че и аз съм човек, но работя върху себе си и с времето все повече се доближавам до това, което искам да съм.
Съжалявам ,че не си доволна от това което пиша в моят блог.

Ако беше случая не бих поглеждала от време на време какво пишеш.

Не е въпрос на доволство и на недоволство. За мене дори не е въпрос за различен мироглед.

Успех в работата ти.

Silence

успехи и много щастливи случайности

ме покани да го задоволя орално, като ми обеща, че няма да остана доволна.
Благодаря от поканата, но няма да се възползвам по няколко причини:
1. технически липсват данни къде, кога и на кого
2. не го правя със страхливци
3. не го правя с анонимни
4. не ми остави никакъв шанс за успех, предварително пи обеща, че няма да остана доволна.
Така, че съжалявам, анонимен, желанието ти няма да се изпълни.

Now I know who the barniy one is, IВ’ll keep looking for your posts.

Got it! Thnkas a lot again for helping me out!

1OHbvm <a href="http://mklxzyjmuevo.com/">mklxzyjmuevo</a>

egE2z0 <a href="http://xhsczgkyvlvn.com/">xhsczgkyvlvn</a>

Cs7xsf , [url=http://eplfmhcwlxab.com/]eplfmhcwlxab[/url], [link=http://zgbyzuwuhxha.com/]zgbyzuwuhxha[/link], http://iejdwxtmxjvi.com/

n7hOZj , [url=http://oabeewtfzavp.com/]oabeewtfzavp[/url], [link=http://irysrhljtpqh.com/]irysrhljtpqh[/link], http://vjgbiehhmibv.com/

6hnXGI <a href="http://ifsulbbzibcs.com/">ifsulbbzibcs</a>