Из книгата на Йога Рамачарака
Истинският Аз не е тялото, нито дори умът на човека. Тези неща са само част от неговата личност, малкият аз. Истинският Аз е Егото, чиято проява е в индивидуалността. Истинският Аз е независим от тялото, което той обитава, и е независим дори и от механизма на ума, който използва като свой инструмент. Истинският Аз е капка от Божествения океан и е вечен и неунищожим. Той не може да умре или да бъде унищожен и без значение какво става с тялото, истинският Аз продължава да съществува. Той е Душата. Не разглеждайте вашата Душа като нещо, което е отделно от вас, защото ВИЕ сте Душата, а тялото е недействителната и преходна част от вас, която се променя всеки ден и от която един ден ще се освободите. Можете да развиете такива способности, които да ви позволят да осъзнаете реалността на Душата и нейната независимост от тялото. Йогисткото средство за такова развитие е медитацията върху истинския Аз, т. е. върху Душата, съчетано с ритмично дишане. Даденото по-долу упражнение е най-елементарната форма.

Упражнение: Легнете и се отпуснете. Дишайте ритмично и медитирайте върху истинския Аз, мислейки за себе си като за същество, което е независимо от тялото, макар и да живее в него, и което е способно да го напусне, когато пожелае това. Мислете за себе си не като за тяло, а като за дух, а за тялото като за някаква черупка, която е полезна и удобна, но не е част от истинския ви Вас. Мислете за себе си като за независимо същество, което използва тялото просто за удобство. Докато медитирате, игнорирайте напълно тялото и ще откриете, че много често почти напълно забравяте за него, и ще ви се струва, че сте извън тялото и че можете да се върнете в него, където и да се намирате, с помощта на упражнението.

Това е същността на йогистките методи за медитативно дишане и ако човек прояви постоянство в тях, те ще му дадат удивителното усещане за реалността на Душата и ще го накарат да се чувства почти независим от тялото. Заедно с това увеличено съзнание често ще се появява и усещането за безсмъртие и човекът ще започне да демонстрира признаци на духовно развитие, които ще бъдат видими както за самия него, така и за останалите хора. Той обаче не трябва да позволява на себе си да живее прекалено много в горните сфери или да презира тялото си, защото се намира тук, на това ниво, с определена цел и не трябва да отхвърля възможността да придобие необходимия опит за своето доусъвършенстване. Не трябва да пропуска и възможността да уважава своето тяло, което е Храмът на Духа.

Като допълнение искам да добавя след края на всяко такова упражнение трябва да връщаме душата си в тялото си, за се "заземяваме", да си представим, ме от краката ми пускаме светлинни корени към центъра на Земята. Имаче има опасност са останем "хвърчащи" и да се изолираме от ежедневната ни действителност. Успехи

за всяко нещо се изисква се изискват тренировки и подготовка. За йогата се изисква време за да се навлезе в нея. Това, което публикувах е цитат от книгата за йога. Публикувах го защото ми хареса подхода към тялото душата и съзнанието ни като три елемента на едно цяло. В това аз вярвам и за това се стремя да развивам и трите си елемента - тренирам съзнанието си, развивам се духочно чрез медитации и контактьорнство, уча се как да се отнасям към тялото си като към храм на душата. С това се занимавам вече към 8 години и винаги ще има какво ново да науча.

Страхотно , благодаря за информацията .

с йога?