Когато някога съм се аз родила, за живота съм си аз мислила някои определено ясни за мене нещица. Че съм се родила да бъда аз щастлива, весела и работлива, да слушам как музика звучи, да се радвам на слънчеви лъчи, с цветовете да се забавлявам, с дарове да се дарявам, с приятели да разговарям, да танцувам, пея и рисувам. Че животът е игра. Бях сигурна в това. Ще печеля с гордост своите пари, ще ги харча от зори до мрак, но ще ми остават много пак. Ще потъвам в изобилие от блага, ще се рея с радостна душа. Ще се чувствам сигурна и най-свободна, ще изразявам своята воля навсякъде където бъда по света. А той светът, красивия, потънал в чистота и зеленина. Обилни потоци от вода ще заливат плодородна долина. Децата ще се радват на това, че са живи, здрави и на свобода. Ще съм заобиколена от простори, от океани и високи планини, къщата ми, оградени двори и аз стопанката, в средата й стои и нещо си твори. Творя аз неуморно, за себе си, семейството, за всичките познати, за човечеството, за света, за необятната Вселена и вечер ще си лягам, не, не уморена, а задоволена, удовлетворена. И нощем музите ще си почиват, но на крак, защото от  утрото ни чака творчеството пак. Занимания и поезия, красота, музика, всякакво изкуство. Хора, планове, мечти. Ах, как хубаво до тук всичко ми звучи.

Но, бум! Голямо разочарование. Започнала съм живота си като всяко друго бебе с болката на раждането, плачът, гневът и самотата, опознала съм гладът, студът  и неуюта. Страхът, че толкова е светло, а аз съм там сама, без нещо пазещо ме от тази силна светлина. Там в корема беше топло, сигурно и сито. Така отмина детството ми смито. Започна юношество, младостта, но мисля, че години преди това, аз от живота се отказах. С искрения гняв на пубертета, аз реших, че това не е моята игра. Щом аз не мога да определям правилата на играта, на собствената ми игра, тогава „Аз излизам от играта!”

Това не бе животът от моите представи. Това не бе, което аз очаквах и много се смутих, разочаровах и се свих. И мисля, че ядосано си тръгнах. От собствения си живот. Напуснах го сърдита. „Това наричате го вий Живот? Тогава аз не искам да живея.” И от този миг аз просто съществувам, дишам, ям и спя. Понякога говоря, но чува ли ме някой ? Аз съм толкова сама? Заета съм на живота да се сърдя, на моите родители, на моята класна и тъпите си съученици, на съседа,на вестника с лъжливите му статии,на началника, колегите,  на цялото правителството и партии, на всичките мошеници, на това, че приятелите станаха предатели, на целия лъжовен свят...

Заета бях да се преструвам на сърдита, на обидена, на засегната...., а бях толкова сама... Изгоних се сама от собствения си живот...престанах да живея, както аз си искам, за това престанах да участвам, свих се в ъгъла и чаках. Чаках да ме върнат, да ми се помолят, тържествено на мен извинения да поднесат и да ми кажат, че това е просто грешка, че животът е прекрасен, без това страдание излишно, без болка, тъга и самота.

Колко много страх събрах там в ъгъла на световната история. Незабелязана, прозрачна, нечувана и невидима. Несъществуваща за никого, дори себе си от себе си отделена, заличена. Някакво име в обществени регистри, вписана и изчислена в статистики, по някакви научин данни. Анонимна.  Никоя! Без собствен живот. Но не изгонена, а гордо напуснала го по собствено желания.

Стоп! До днес! Чаках, отвън нищо не получих, тогава в себе си се взрях и на дълбокото се  задълбах и там намерих този свят, за който съм мечтала, там намерих своята красота и си спомних за какво родих се на света. Спомних си какво аз искам и за какво мечтая. На „сърдитко Петко” май ще дойде края. Вместо в ъгъла намусена да си седя, да оплаквам своята съдба застанах права по средата и се провикнах да ме чуят в небесата: „Аз искам своя си живот, такъв, за какъвто съм мечтала, такъв какъвто съм избрала!”

А не да ми го сервират като в бедно мръсно заведение – „Яж, ти искаш супа, но няма – има сутлиаш! Яж каквото има, това е положението. Задоволи се с малкото, защото другите и това го нямат. Яж и мълчи. За бедните суданчета и гладни етиопчета помисли.”

Животът е моята игра и аз ще й измисля правила. Мои правила. И ще си го живея така, че след мен да остане следа, да ме споменават наред поколения: „Тази ли? Каква жена!Тя живота си живя!”

Животът, какъвто аз го желая и както аз си го подредя. По мой избор, вкус и желание.

Не ми казвайте, че е невъзможно това, защото загубих години да вярвам в това. Но днес, но сега, аз съм заета жена. Аз живота си по мой вкус в мозайка красива многоцветна  редя.

Ох, тъкмо се усмихнах.
Хубаво си описала процеса на съзряване. Всеки минава през него, някои по-болезнено. Това зависи и от родителите.
И аз живях в розов свят. И един ден с гръм и трясък се събудих. В съдебната зала. Не, не бях виновна, аз бях послушно вярващо дете. Но светът беше различен от моите представи за добро и зло.
И накрая, ..ох, ще се юрнеш пак в мечти. Цял живот ще провалиш. Хубаво е да търсиш своето. Но ... Животът е това, което виждаш. А чудесата, те не стават, както си мислиш. Вместо на себе си, ще подариш целия си живот на една идея, която ще ти отнеме всичко лично.
Поне някакъв компромис. Забавление, плюс борба. Стига с мечти.
Какво говоря, като и аз си загубих купища време. Една птичка пролет не прави. А за борбата не е необходимо да се отказваш от личния си живот. Не и в наши дни. Така е било преди. Руснаците най-добре знаят, как да се жертват за бъдещето. И да умират за това. Но...днес е друго време.
Усмихвай се. Бъди такава, каквато би искала. Но не жертвай живота си в името на идеала. Живей за идеала! Пълноценно живей!
Изгради си своя свят. Радвай се на природата, планините, реките, горите, слънцето. Няма да пребориш световната конспирация.

точно това се каня да направя, да живея пълноценно.
Пишеш ми " Вместо на себе си, ще подариш целия си живот на една идея, която ще ти отнеме всичко лично." Съжалявам че съм ти създала такова впечатление. Може би съм била това, може би има някъде в мен капчици от саможертвата, но живота ми съвсем не е борба. И не суха мечта. Аз строя живота си точно както ми харесва. Това е интересен процес.

Не трябва да се робува на идеали .Колкото по искрен и неподправен е човек ,толкова по често намира себе си и е щастлив !Поздрави !Нареса ми постингът ти ! От все сърце желая щастието ти !

Рецепти за щастие няма, но аз реших, то е възможно и осъществимо, за това започнах да го изучавам. В книгата си "Щастието като цел на живота" М.Рикар пише, че щастието може да се отглежда...като картофите.
Аз за по-романтично си го представям поне като дървоу, на което ще си закачвам златни ябълки или други прекрасни неща, които ме правят щастлива. Вики ми писа Пълноценно живей и аз се запислих как това изглежда в действителността и реших, че всяка вечер ще си правя равносметка как съм преживяла деня, пълноценно или не. Т.е. танцувала ли съм, пяла ли съм, играла ли съм, направила ли съм някой щастлив, усмихвала ли съм се, творила ли съм и т.н.

дъщеря на Вселената. Колко позитивно и мощно звучиш. Да се обединяваме заедно. Аз не съм самотна птичка, вече има много като мен. И все повече ставаме. Изворът на любовта е безкраен и безусловен - има за всички, по всяко време, на всяко място, във всяко дено състояние на духа. Харесваш ми.

mnogo mi haresa napisanoto,prosto e strahotno.s radost bih se zapoznal s tebe ,Skupe-name mi e:simakaa,ako iskash pishi mi

аз предпочитам да контактувам тук в блог. Ако искаш да се представиш може да ми пишеш лично соъобщение.