2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Ти много да не знаеш! Не ми се показвай един такъв всезнайко! От къде се взе такъв всезнайко! Ти все много знаеш! Нали знаеш къде свършват всезнайковците – в затвора. Те все много знаят. Най ме е страх от хора, които много знаят. „Знам, знам” и виж до къде стигна сега. Наникъде си с тези знания. И аз на твоята възраст си мислех, че знам, ама виж на какво дередже съм – нищо не можах да направя с това знание. Знанията са за училище – тук се учим от живота. Учи се, че да можеш да сполучиш. С тези знания за никъде не си. Ама ти голям всезнайко се извъди! От къде накъде си мислиш, че знаеш повече от мен. Я си трайкай, че който много знае, нали знаеш какво го правим. По-добре си затваряй устата. В затворена уста – муха не влиза.
Познато? Често чувано?
И аз си трайках, дори когато знам, и когато съм сигурна, че знам – най-сигурното си е трайкането. Мълчание му е майката. Аз мълчах, този до мен мълчаха, тези до нас мълчаха, онези от другата страна на тези също мълчаха. А онези от отстрещната страна това и чакаха. Да си свършат те работата, а ние да ги отминем мълчаливо. За това казват, че болестта, която взима най-много жертви е безразличието. Отминаваме с пълно мълчание толкова много неща.
И аз мълчах. Мълчах час, два, седмица, година-две, петдесет. Вече не ми се мълчи. Нищо, че мога и да сбъркам, ще ми простят. Нали не съм вече младо-зелено, дето се е заприпкало като теле пред майка си, ще ми простят.Те на младите не прощават, на нас по-възрастните вече ни е простено да не знаем и да се бъркаме където не ни е работата. Съвети даваме и другите учим за неща дето са били едно време, а днес вече ги няма...
Освен това ме беше страх хората много да не знаят, че знам и мога, че после не мога да се отървя от тях. Ще ми се довлачат всякакви, а после какво ще ги правя. Учиха ме – ти много не показвай, че знаеш и можеш, защото другите ще ти завиждат и няма да те обичат. Те и мъжете не обичат жени дето са по-знаещи и можещи от тях. Една приятелка ми каза много точно „ Ти си умна, дори много умна, но не достатъчно умна, че да се правиш на глупава и мъжете да те обикнат. За това по-добре мълчи!”
Ако началниците научат, че мога и знам ще ми дават все повече работа и ще ми трупат задължения. Който не може и не знае – живот си живее. Никой за нищо не го закача. Ако искаш да те оставят на мира – прави се, че незнаеш и не можеш. Принципите на Ганьо – ако нещо е спешно ще се намери някой друг да го свърши, а ти си кротувай в ъгъла да премине.
Правех се дълго на глупава и незнаеща, за по-сигурно мълчах. Ама вече ми се отмълча. Ще се разприказвам. Ще се обаждам. И непитана ще се обаждам. Вече на тези години мога да си го позволя. Да се правя на глупава ли? Не, напротив – най-после мога да кажа правилните отговори,защото аз винаги съм ги знаела, но се страхувах да не ме вземат за всезнайко, че тези всезнайковците нали знаете къде свършват...в канавките.
Най после мога да кажа коя съм. Мога дори и да го покажа. До голо, до кокал. Душевен стриптийз. Мога. Сигурна съм, че знам. Научих правилните отговори. И си ги казвам. И ми е хубаво. И ми е лекичко. А другите... Те си имат техните отговори. Да си ги казват, ако искат.
Но въпросите? ...Кой ще ни задава въпросите? ... Не се кахърете. Онзи горе си знае работата.
Едва ли нещо е научила.
Защото нито другите са толкова “катранени“, нито ние сме “божи кравички". ;)
Еднакви сме.
Но имаме слабости в общуването, и в анализа.
:)
Ако другите не могат да говорят с нас,ние трябва да се научим да разговаряме с тях.
Иначе пак сме “чужди“. И сами.
24.05.2011 12:47
25.05.2011 13:06
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно