Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2008 14:17 - Смирението
Автор: victoriavselena Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1156 Коментари: 3 Гласове:
0



Търсих го така далеч, в сложните и заплетени научни и религиозни  обяснения и тълкувания, а го намерих толкова близо до мен. Намерих го, в есенните листа. В гениалността на природата.  Да се родиш, да се разцъфтиш, да дадеш плодове, да се разкрасиш и да се оставиш смирено на есенния вятър да те обрули от дървото, де се сгушиш между себеподобните си и да знаеш със сигурност, че след студа на зимата  ще дойде отново пролетта, въпреки, че ти няма да си там за да я посещнеш. Да се отдадеш, до край, да следваш естествения път на природата и да знаеш, че не си вечен, че си само малка част от огромната Вселенска система. Да можеш да се отдадеш на красотата на мига, на радостта на временното, да попиеш всяка капка роса с благодарност. Да се отвориш докрай за да могат земите сокове да навлезат в теб и същевременно да останеш отворен и когато поискат да те напуснат и да те оставят там слаб, пожълтял и с леко зачервени връхчета. Да останеш все така благодарен и когато задуха северния вятър, който така безмилостно отвява всичките ти връстници. Да прегърнеш с благодарност неговия полъх и да се отдадеш на последния си прекрасен танц. Танцът на любовта. Танцът на задоволството, на удовлетворението. Танцът на живота.

Ето какво дочух, приближавайки се до едно дърво по време на  подерния листопад:

„Да, аз бях тук, да аз дадох своя принос, преработих огромни коричества въглероден двуокис и ги превърнах в така ценния ви кислород. Да, аз направих всичко възможно да ви зарадвам, да трептя и да танцувам, да опазя цъфналите клонки от сланата, да ви правя сянка и за ви опазя от силните слълчеви лъчи и от капките на ненадейния летен дъжд,  да остана верен на своята мисия, да я върша до края. Аз зная защо се родих, защо живях и защо си отивам. Но аз зная и това, че през пролетта ще дойдат други като мен, все така отдадени на своята мисия и ще я изпълнят също като мен преданно и смирено. Да, аз знам, че се родих едно прекрасно листо, живях като такова и си отивам като такова. Гордо съм, че съм изпълнило своята мисия и със своята красота и живот съм  допринесло за един по-красив и чист свят. Отивам си, отнесено от вяръта, доволно от себе си, смирено от съдбата си, изпъленно с любов и благодарност, за това, че съм част от целия този прекрасен свят.”

Обърнах се и си тръгнах насълзена от вълнение. Простотата на гениалността и гениалността на простотата – да се родиш листо, да знаеш каква е  мисия на едно листо и да я изживееш като листо. Без очаквания и разочарования. Без планове и амбиции. Без войни и победи. Отдадено до край. Смирено. Усмислено. Щастливо.

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eien - Поздрави
22.09.2008 16:11
Честито есенно равноденствие - при нас се празнува. неработен ден е!
Благодаря за хубавия постинг!
цитирай
2. victoriavselena - Не се сетих, че днес е равноденствие.
22.09.2008 16:18
Благодоря че ме подсети. Значи и балансираност и хармония. Подхожда ми в днешния ден. Заета съм с малко равносметка.
цитирай
3. dialog - Природата
02.10.2008 19:55
винаги си върши работата до край - смирено, смислено, съвършенно
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: victoriavselena
Категория: Забавление
Прочетен: 2545413
Постинги: 853
Коментари: 4645
Гласове: 10697