2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Търсих го така далеч, в сложните и заплетени научни и религиозни обяснения и тълкувания, а го намерих толкова близо до мен. Намерих го, в есенните листа. В гениалността на природата. Да се родиш, да се разцъфтиш, да дадеш плодове, да се разкрасиш и да се оставиш смирено на есенния вятър да те обрули от дървото, де се сгушиш между себеподобните си и да знаеш със сигурност, че след студа на зимата ще дойде отново пролетта, въпреки, че ти няма да си там за да я посещнеш. Да се отдадеш, до край, да следваш естествения път на природата и да знаеш, че не си вечен, че си само малка част от огромната Вселенска система. Да можеш да се отдадеш на красотата на мига, на радостта на временното, да попиеш всяка капка роса с благодарност. Да се отвориш докрай за да могат земите сокове да навлезат в теб и същевременно да останеш отворен и когато поискат да те напуснат и да те оставят там слаб, пожълтял и с леко зачервени връхчета. Да останеш все така благодарен и когато задуха северния вятър, който така безмилостно отвява всичките ти връстници. Да прегърнеш с благодарност неговия полъх и да се отдадеш на последния си прекрасен танц. Танцът на любовта. Танцът на задоволството, на удовлетворението. Танцът на живота.
Ето какво дочух, приближавайки се до едно дърво по време на подерния листопад:
„Да, аз бях тук, да аз дадох своя принос, преработих огромни коричества въглероден двуокис и ги превърнах в така ценния ви кислород. Да, аз направих всичко възможно да ви зарадвам, да трептя и да танцувам, да опазя цъфналите клонки от сланата, да ви правя сянка и за ви опазя от силните слълчеви лъчи и от капките на ненадейния летен дъжд, да остана верен на своята мисия, да я върша до края. Аз зная защо се родих, защо живях и защо си отивам. Но аз зная и това, че през пролетта ще дойдат други като мен, все така отдадени на своята мисия и ще я изпълнят също като мен преданно и смирено. Да, аз знам, че се родих едно прекрасно листо, живях като такова и си отивам като такова. Гордо съм, че съм изпълнило своята мисия и със своята красота и живот съм допринесло за един по-красив и чист свят. Отивам си, отнесено от вяръта, доволно от себе си, смирено от съдбата си, изпъленно с любов и благодарност, за това, че съм част от целия този прекрасен свят.”
Обърнах се и си тръгнах насълзена от вълнение. Простотата на гениалността и гениалността на простотата – да се родиш листо, да знаеш каква е мисия на едно листо и да я изживееш като листо. Без очаквания и разочарования. Без планове и амбиции. Без войни и победи. Отдадено до край. Смирено. Усмислено. Щастливо.
Благодаря за хубавия постинг!
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно