Като деца не сме имали възможността да избираме убежденията си, но сме се съгласили с информацията, предадена ни от съня на планетата чрез другите хора. Единственият начин за съхраняване на информация е чрез споразумение, чрез съгласие. Външният сън може да привлече вниманието ни, но ако не се съгласим, ние не запазваме информацията. Съгласим ли се обаче, за­почваме да вярваме и това се нарича вяра. Да имаш вяра означава да вярваш безусловно.

Ето така се учим като деца. Децата вярват на всичко,  казано от възрастните. Ние се съгласяваме с тях и вярата ни е толкова силна, че системата от вярвания контролира целия ни сън за живота. Не ние сме избрали тези вярвания, може дори да сме се бунтували срещу тях, но не сме били достатъчно силни, за да извоюваме победа. Резултатът е отстъпване пред вярванията с наше съгласие.

Аз наричам този процес опитомяване на хората. Посредством него ние се научаваме как да живеем и как да сънуваме. При човешкото опитомяване информацията от външния сън се предава на вътрешния, форми­райки целия ни мироглед. Първо учат детето да назовава предметите: мама, татко, мляко, бутилка. Ден след ден, вкъщи, в училище, в църквата и от телевизията ни казват как да живеем, кой тип поведение е приемливо. Външният сън ни учи как да бъдем хора. Имаме цялост­на престава какво е „жена" и какво е „мъж". Научаваме се също така да съдим: да съдим себе си, да съдим другите, да съдим ближните си.

Децата се дресират по същия начин, по който дресираме куче, котка или друго животно. За да научим кучето на нещо, ние го наказваме и го награждаваме. Дресираме децата си, макар да ги обичаме безкрайно, по съ­щия начин, по който дресираме всяко домашно живот­но: чрез системата от наказания и награди. Казват ни: “добро момче" или „добро момиче", когато правим оно­ва, което мама и татко искат да направим. В проти­вен случай сме „лошо момиче" или „лошо момче".

Когато сме престъпвали правилата, са ни наказвали; когато сме ги спазвали - сме получавали награда. Наказвали са ни много пъти на ден и са ни награждавали мно­го пъти на ден. Скоро сме започнали да се боим от наказанията, както и да не би да не получим награда. Награ­дата е вниманието на родителите ни или на други хора - братята и сестрите, учителите, приятелите. Скоро развиваме потребността да привличаме вниманието на другите, за да си получим наградата.

Наградата е приятна и ние продължаваме да правим онова, което другите искат от нас, за да я получим. Заради страха от наказанието и лишаването от награда започваме да се преструваме на такива, каквито не сме, само за да угодим на околните, само за да бъдем доста­тъчно добри за някой друг. Опитваме се да се харесаме на мама и на татко, на учителите в училище, на църквата и така започваме да играем роля. Преструваме се на такива, каквито не сме, от страх да не бъдем отх­върлени. Страхът да не бъдеш отхвърлен се превръща в страх от това, че не си достатъчно добър. Накрая се превръщаме в някой, който не сме. Ставаме копие на убежденията на мама, убежденията на татко, убежденията на обществото и религиозните вярвания.

Всичките ни естествени наклонности се изгубват в процеса на опитомяване. И когато станем достатъчно големи, за да започне умът ни да разсъждава, научаваме думата „не". Възрастните казват: „Не прави това, не прави онова". Ние въставаме и заявяваме: „Не!" Бунту­ваме се, защото браним свободата си. Искаме да бъдем самите себе си, но сме много малки, а възрастните - го­леми и силни. След известно време започваме да се боим, защото знаем, че всеки път, когато направим нещо не както трябва, получаваме наказание.

Опитомяването е толкова могъщо, че в определен момент от живота вече не ни е нужен опитомител. Нямаме нужда от мама или татко, училището или църквата, за да ни опитомяват. Дресирани сме толкова добре, че се превръщаме в свой собствен дресъор. Ние сме самодресиращо се животно. Сега можем да се опитомяваме съгласно заложения в нас мироглед и посред­ством същата система от наказания и награди. Наказваме се, когато престъпваме правилата на системата си от вярвания; награждаваме се, когато сме „добро момче" или „добро момиче".

и въпреки, че обичам книги и тя е толкова привликателно тънка, стоя около два месеца до леглото ми. Докато не ми я препоръчаха от много далеч. Тоггава се сетих, че я имам толкова близо. Сега е от задължителните книги за четене на моите клиенти. Толкова ясно и просто е описано всичко. И ако спазваш 4те споразумения, животът ти се променя, комуникациите се подобряват. Препоръчвам я.

обаче дори когато в книгите намираме хубави, истински и ценни неща, това само по себе си не е достатъчно, за да ни освободи от товарите ни. нужно е да преминем през определени вътреши процеси, които могат само и единствено вътре в нас да се случат: нужно е да си стъпим на краката, като зрели хора, (понеже децата, поради неувереността си, тъй като са "малки" и "незнаещи", по естество позволяват на възрастните да управляват живота им, да ги дресират, както казваш ти)...за едно дете на 5 години това е нормало, но ако е станало на 30 или 40...вече не върви да е зависимо от мама и тати. та затова е нужно да може да поеме живота си в своите ръце и да гледа със своите очи, чуждите не му помагат, били те дори на мама и тати, или на някого, когото много обичаме...

но проблема е в това, че ние действаме на автомат (подсъзнателно)и не винаги осъзнаваме че сме в състояние да променим правилата, по които действаме. Когато осъзнаем, че тези правила и твърдения не са наши, т.е ги прахвърлим на съзнателно ниво, тогава сме в състояние да ги променим. В това е силата ни.

съгласна съм, казано образно, тук става дума за тъмнина. вътре в нас. затова не осъзнаваме адекватно живота си и самите себе си, и правилата, по които живеем. ако намерим начин да излезем на светло, там вече получаваме адекватни очи (по-точно си ги възвръщаме, защото сме забравили, че някога сме ги имали. закърнели са поради неползване.) ако си ги върнем, можем да осъзнаем всичко по адекватен начин и да знаем между какво избираме, различавайки истинските същности на всяко нещо...иначе става една каша, произведена от слепотата ни...а да сме виждащи е най-хубавото нещо!
поздрави и успехи!

That's way the besetst answer so far!

YouВ’re the one with the brains here. IВ’m watcnhig for your posts.

Biu1P5 <a href="http://inaqnmtonsbr.com/">inaqnmtonsbr</a>

Kudos! What a neat way of thnkiing about it.

rAKOVI , [url=http://kbyizzhjuxdo.com/]kbyizzhjuxdo[/url], [link=http://yvhtgeoxzrim.com/]yvhtgeoxzrim[/link], http://bbkdjyxrrjow.com/

Ow8lW0 <a href="http://kswpghrdhtpj.com/">kswpghrdhtpj</a>

SMlm2e , [url=http://ciifnmimjzgx.com/]ciifnmimjzgx[/url], [link=http://sxilkaytabbe.com/]sxilkaytabbe[/link], http://xhfgagxyhifm.com/