2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
„Ама голям инат си да знаеш. Ще ти пречупят ината и на теб, няма да я караш дълго така. Никой не харесва инатчиите. Престани да инатстваш. Трябва да се научиш да отстъпваш(да се отказваш).”
Добър урок. Полезен. Но за кого. Струва ми се, че само за лектора, за учителя, преподавателя, родителя. За теб самия какво ли може да ти допринесе да се откажеш от ината си? Или какво е това инат изобщо?
Постоянство — Упорство — Воля — Твърдоглавие – Силно желание.
Безмислено, празноглавно, на пук на другите, ама иначе си е чиста воля. Силно и постоянно проявяване на желание, без да се отказваме от него за по-дълъг период на време въпреки трудностите.
И кажете ми, ако вие проявявате това силно и постоянно желание против интересите на някой друг, какво би казал той? Особено ако ви „обича”, не иска да се кара, бори или воюва с вас, ако е на ваша страна и ви „мисли доброто”? А какво ще стане в случаите, когато има и възрастова разлика и единият е родител на другия?
Да, на нашите родители, а и на нас като родители хич, ама хич не ни е приятно, ако ние (като деца) или на нашите деца (ние в ролята родители) прояваваме или проявяват силно и постояно упорство, воля, желания. Веднага ни (ги) обвиняват(обвиняваме) в твърдоглавие или инат. Разликата е от коя страна се намираме и към кого е отправено желанието – дали ние желаем нещо от другите или от нас някой желае нещо. Когато ние сме обект на желанието и ние никак, ама никак не искаме да го изпълним най-изгодният вариант е да убедим другата страна да се откаже. А ако вземем предвид, че ние ще живеем с тази друга страна години на ред, най- удобно в случай е да я възпитаме, научим, дресираме така, че да не иска, а да се задоволява само с това, което й дава. „Не е прилично да се иска така. Не е възпитано да си искаш – чакай да те поканят, да ти предложат. А и тогава не показвай много, много че искаш.” Да си искаш е страшно неприлично. Дори често получаваш ръгане с лакътя в ребрата „той, моичкият не иска и не обича”.
И така се научаваш постепенно да се отказваш, да отстъпваш на другите, да оставаш на края на опашката, докъдето обикновено не достига от тортата. (това го познавам не само от филмите ).
С времето просто забравяш какво искаш или не искаш, забравяш какво обичаш или не, забравяш да казваш ДА и НЕ.
Просто изпълняваш автоматично чужда воля. На другите не им се налага да проявяват инат с теб, защото ти бързо се съгласяваш или ако все пак проявиш някакво несъгласие, бързо се отказваш от мнението си. Просто ставаш „изпечен”, перфектен изпълнител. И нищо лошо. Светът има нужда и от такива. С тях лесно се работи. И това не е никакъв проблем, но само ако си щастлив или ако си късметлия и можеш да си осигуриш някой, който винаги да ти казва какво да правиш и за теб да остане само изпълнението. Напълно реално. Хиляди са случаите на живеещи с родителите, с всезнаещи съпрузи, съпруги, началници и др.
Но животът е пълен със изненади. Какво ще се случи, ако изведнъж ни се наложи да започнем да решаваме и избираме, да станем самостоятелни и независими, да пожелаем да напреднем и да постигнем нещо и да устояваме желанията си? Какво ще стане, ако обстоятелствата се променят и се налага да спортуваме, да спазваме диета, да напреднем в живота, да променим професията си, местожителството си или нещо друго?
Тогава просто трябва де се върнем назад, хей там в детството и да си възстановим ината, т.е. упоритото искане, съпроводено с постояннство. Някои го нарича амбиция, воля. Но коренът му е същия – първичното желание.
Какъв вид инат аз все пак не харесвам? Когато употребяваме сили, средства, пари, време, постоянство за постигане на желания, само за да навредим на някой друг? А най-лошият вариант е, когато го насочваме към себе си. Когато ежедневно, ежеминутно постоянстваме и се връщаме към действия, думи, мисли, които ни вредят и ни причиняват щети на различни нива. И тези, мисли, думи, действия са обединени в общата група на вредни навици. Когато действаме подсъзнателно и на автомат. Не е ли това инат? Да знаеш, че нещо ти вреди, че нанася щети на здравето, че засяга живота ти и ти продължаваш да го правиш. По силата на навика. Добре, чудесно. Хубавото на навиците е, че ние си ги създаваме и ние можем да си ги променим. Те са напълно във наше владение, а не ние в тяхно. При вас е обратното? Тогава се попитай те – кой е господарят на вашия живот? Кой решава,кой издава заповеди и нареждания? Ще ви изнанада ли ако ви кажа, че вие сте тези, които давате нареждане на мозъка да нареди на ръката за посегне към цигарата, към чашата с алкохол преди кормуване, към още една порция тлъста храна,към кокаина, хероина или марихуаната? Вие сте тези, които можете да направите списък на навиците, които искате да промените и от вредни да ги направите на полезни. Защото пак вие сте тези, които си миете зъбите преди лягане, правите кафе, целувате детето си за „лека нощ”, подреждате бюрото си, да спреш на червен светофар, натискате буквите по клавитурата, да си сложиш колана за безопасност, веднага щом седнеш в колата, да се усмихвате на колежката или съседката и още куп други „несъзнателни” операции, които ви действат добре и здравословно.
Най-хубавата страна на навика е, че може да се създаде и може да се промени. С малко или повече инат, воля, упоритост, постоянство, желание, обединени и изобилно полети с любов към себе си и другите.
Само регистрирани потребители могат да гласуват
Вашият глас беше приет
16
гласа
Посещения
01.10.2008 10:30
Предстои да бъде прочетено поне още веднъж.Поздрави!:)
Защо непременно трябва да влизаме в клишетата на ума , че ината е нещо лошо ?
Не , ината не е лоша черта , а само начина по който можем да го проявим и последиците от него могат да го окачествят като добър или лош.
приятелко, приеми поздрави от една, която е била и от двете страни!
И че нямаш пправото да не си съгласен с него и да отстояваш гледната си точка , независимо от факта, че мнозинството те отхвърля, като различен ?!
И чии ще са минусите тогава, наши или на мнозинството ?! :))
24.05.2011 00:25
24.05.2011 08:20
24.05.2011 10:01
24.05.2011 12:38
24.05.2011 13:54
24.05.2011 15:03
24.05.2011 15:21
24.05.2011 17:43
24.05.2011 20:25
25.05.2011 13:26
25.05.2011 13:38
25.05.2011 13:44
25.05.2011 17:44
25.05.2011 17:55
28.05.2011 13:12
2. Дръж се прилично
3. Медитация вместо наркотици
4. Дъщеря на Вселената
5. Кутията с шоколадови бонбони
6. Мечтите струва пари
7. Малката душа и Слънцето
8. 10-те човешки права
9. Страданието-разговор с морето
10. Земята и водата
11. За далекогледството в живота
12. Кошмар или мечта
13. Лична територия и граници
14. Ролята на треньора
15. Една нова професия-моята
16. Ключовете на успеха
17. Позволено ми е
18. Послушно момиче
19. Нека всички да видят коя съм
20. Отстъпи ли остани
21. Чудото на прошката
22. Какво оставям след себе си?
23. От калта
24. Позитивното
25. Как да се караме правилно