Добре. Вярвам, че се съгласихте с мен, че манипулациите са неприятно нещо и те ни развалят настроението. Не искаме да бъдем манипулирани,  да кажем, че не искаме и да манипулираме някого. Но какво да правим тогава, когато някой прави нещо, с което ние не сме, ама съвсем не сме съгласни?

Първо е хубаво да разберем дали той нарушава нашите интереси и изобщо дали си заслужава да го приемем лично. И ако е така? Пак имаме избор каква реакция да изберем:

-          Да си замълчим. Да преглътнем. Да забравим или да продължим нататък.

-          Да замълчим, преглънем, да запомним, да се обидим, да се ядем отвътре, да се гневим и да трупаме болести и да гледаме на криво целия свят.

-          Да се разсърдим и развикаме, да се скараме и обидим другия и да гледаме на криво целия свят.

-          Да кажем, да реагираме своевремено, свободно, спокойно с пълното съзнание, че е наше право да защитаваме интиресите си и всичко останало в собственото си пространство.

Добре, това е ясно, но какво право имаме да се намесваме в нещо, което не нарушава нашите интереси и не ни засяга пряко?

Ако приемем, че във Вселената всичко е обединено в една сложна и единна система, то тогава всичко, което става в нея ни касае и нас (Ефекта на пеперудата).Точно както това става в нашето тяло – всяка една клетка има своя специфична функция, но тя е и част от цялата система, наречена човешки организъм. Тогава какво се оказва, че няма нещо на което можем да махнем пренебрежително с ръка и да заявим „Не ми пука”?

Ние сме неразделна част от цялото човечество и като такава със своето съществяване оказваме своето влияние върху него. Аз се връщам на въпроса: Какво да правим, ако някъде по света, независимо колко близко или далечно това се случва става нещо, с което ние не сме съгласни?

-          Да загасим телевизора, да превключим програмата, да си отворим поредната биричка и да забравим.

-           Да решим, че за всяка работа си има хора и да продължим с горните дейстивия.

-          Да се поразпалим, да поговорим с този-онзи и да продъжим с горните действия.

-          Да видим какво точно в този проблем ни тревожи и притеснява и да преценим как можем да повлияем ние лично за решаването му.

Стивън Коби в книгата му за 7-те навици за ефективност пише, че имаме кръг на тревога и кръг на влияние. Обикновено кръгът ни на тревога е по-обширен от този на влияние. Има повече неща, за които се тревожим, от колкото тези, на които можем да повлияем. И това е нормалното състояние. Ако е обратното, както се случва с някои от политиците например, (те имат по-широк кръг на влияние от кръга на нещата за които наистина им пука), то става опасно за всички наоколо. Няма нужда да давам примери.

Нашата цел, пише той, е да намалим разликата в големината между двата кръга, т.е. ако има нещо които ни тревожи да не стоим безучастни настрана, а да се намесим решително и да окажем влияние със своите мисли, думи, действия.

Бях чела някъде, че болестта, която ще унищожи света не е никоя друга, а безразличието. И наистина е така. Виждаме нещо, то нарушава за миг нашия конфорт, свиваме рамене, смятайки се за безпомощни и продължаваме напред. А може би назад, в развитието си?

Ще се радвам, ако с нещо съм нарушила вашето безразличие и поне няколко от вас порярват  във силата си на влияние. Защото имате такава и тя е много, много мощна. А представяте ли си, ако се обединим?

 

Кръга на манипулативни внушения.
Чрез него се разширява кръга на влияние по косвен път :)))

"...ако има нещо които ни тревожи да не стоим безучастни настрана, а да се намесим решително и да окажем влияние със своите мисли, думи, действия."
:)

Аз бих го нарекла лидерски кръг. Не би трябвало да парвиш всичко с двете си ръце за да влияеш. Но по принцип съм против думата манипулация, защото в нея има нещо коствено, забулено ,а не пряко, ясно, конкретно и честно.

знаех, че ще ме поддържаш, защото и ти си такъв и не можеш да стоиш безучастен. Съжалявам че не сложиха постинга сред Избрани. Бих искала да стигне до повече хора

Виж, аз твърдя, че на повечето хора, “кръга на тревоги” е колкото, или малко-по-голям от “кръга на влияние”. Не че трябва да е така, но те просто не виждат, дори да го кажа – не чувстват повече. За мое и вероятно твое огромно съжаление.... Виждала си предполагам, как някой хвърля пликчето с боклук от балкона. А това е в областта на сечението на тези кръгове. Но оня изобщо не го е еня.
Знаеш ли, оценявам високо твоята загриженост и най-вече вяра в доброто у хората. Но не всички хора са Хора в твоя и моя смисъл на това понятие.
Поздрави!

и за това ми се иска не само да мисля, говоря, но и да правя нещо. Аз вярвам в хората и след като има нещо прекрасно в мен и в теб и в него и в нея, значи има и зрънце във всеки един от нас.
У повечето хора кръга на тревога е по-голям от кръга на влияние и въпросът е да намаляваме тази разлика, а не пасивно да се тюхкаме и да си чешем езиците. Аз вярвам в теб Сантов и също така и в още такива хора като теб.

Но смятам, че сме твърде малко. И съм по-скоро песимист.
Поздрави!

На психолочиски език да виждаш живота в златно се нарича оптимизъм, една дума, която като щастието е често усмивана. Животът в сиво е песимизъм, а животът в розово е наивност.

така ти се струва, защото не ги познаваш. Но щом съществува дори само един, това значи, че е възможно и реализируемо. А ние сме поне двама. Значи два пъти повече от минималното изискване за допустимост.